Програма „Златна Българска Гайда“ Копривщица 2017

Деца ще месят хляб

На 02 и 03 септември, в рамките на Пето Гайдарско надсвирване „Златна Българска Гайда“ в ЕкоФест Парк „Кулата“ ще се съберат деца, баби и родители в опит да поставят нов Балкански рекорд за „Най-много деца месещи безквасен хляб в България“  В продължение на 24 часа на кръгли часове, всички ще месят безквасен хляб по стара българска традиция. На специално изработени маси на всеки кръгъл час до 300 участника ще започват общностно месене на безквасни питки. На специално изработени 35 ниски кръгли маси „Паралии“ ще се възстанови ритуалът за изработка на селски хляб.

В Двора на Традициите, ще се проведе Трети национален конкурс „Народен готвач на България“

Представители на Банатските българи от село Асеново, Община Никопол ще приготвят специфични местни банатски рецепти.

Кулинарният отбор на село Антимово ще приготви на живо Влашка саламура, дунавска риба на тенекия и три вида качамак.

Кулинарния експерт на северозапада Цветан Дочев /Дедо Скръц/ ще приготвя Врачанска ютика и зеленчукови селски разядки. Ще представи и новата си книга за храната и зевзеците на Северозапада.

Екип от исторически възстановчици ще представи римска кухня и напитки.

Баба Цонка от Копривщица ще приготви Юнашка лютеница в Чорбаджийския казан. Малките моми и юнаци ще се надяждат с гореща лютеница и топли хлебчета.

Ангел Ангелов, ръководител на Академия „Кулинарен историк“ ще представи неолитна кухня с овнешко, лимец, черна ряпа и билки.

Всички заедно ще приготвят Гайдарски кебап за 1500 човека с обезкостена свинска плешка, гъби, лук и зеленчуци в Най-големия български тиган „Юнашкия тиган“

На Юнашките скари ще се приготвят непознати специалитети от месо и зеленчуци.

На сцената на „Златна Българска Гайда“ ще се надсвирват представители на Джура и Каба гайди. На една сцена ще засвирят всички видове гайди. Няма ограничение за възраст на участниците и вида на гайдите. По традиция ще гостуват представители на Западните покрайнини с гайдари, певци и тамбурджии.

Занаятчии и майстори на народни занаяти ще демонстрират уменията си.

Привечер на първия ден на надсвирването ще започне концерт на народната певица Гуна Иванова.

Програмата ще продължи с концерт на Антимовската духова музика и Голямото Юнашко хоро

Денят ще завърши с възстановка на нестинарско шествие, игра в огъня и Нестинарско хоро.

Втория ден на надсвирването ще продължи с концерт на победителите гайдари, месене на безквасен хляб за Балканския рекорд и надяждане с Юнашка лютеница за малките моми и юнаци.

На обяд ще започне игра, в която участниците ще търсят съкровището на „Тракийско светилище Кулата“ по карта със знаци и нишани из цялата местност.

Организатор на събитието е Фондация „Национален тръст за съхранение на културно историческото наследство България “ и „Музей на хляба и традиционните храни“ Копривщица.

За контакти и записване за участие 0885 63 20 35 Ангел Ангелов

info.angelov@gmail.com

ЦИВИЛИЗАЦИЯ и КУЛТУРА

Красимир Криводолски

Резюме: В статията се защитава тезата, че може да се постигне ново ниво на разширено разбиране за термините „цивилизация” и „култура”, ако те се разгледат чрез Институционален подход. Според него „Цивилизацията” не се е появила в един ден. Хиляди години преди появата на първата напълно развита „цивилизация” предците ни са създавали и развивали технологии за домашно и ловно приложение.

На основата на подбрани публикации за скални и пещерни рисунки, археологични артефакти, открити и разчетени клинописни текстове, както и направени реконструкции и макети, авторът изказва хипотезата, че „цивилизацията” възниква още при първите пещерни институти – стопански, символен и технологичен.Тяхното надграждане към картинно-символен, религиозен и властови институт създават условия за напускане на пещерното обиталище и създаване на селище в открито пространство. Но тук възникват нови общински проблеми, които предизвикват организирането на държавен институт. Той от своя страна конструира приемлив модел за безконфликтно общуване на родовете в селището. Моделът е наречен „култура” и се поддържа с репресивната сила на държавната институция. Следователно „Културата” е държавен инструмент, конструиран за целенасочено въздействие върху вътрешната и външна среда. С изграждането на културен институт цивилизацията постига своя завършен развит вид.

Авторът коментира подобна картина (описана от немски учени) на Шумерският град-държава УРУК, чиято летопис е вплетена в цялата история на Месопотамия

Прието е, че терминът „цвилизация” е възникнал в епохата на Просвещението, където изтъкнати философи го създават от латинската думата civis, а в последствие го развиват в „Теория на цивилизацията”. Днес много автори са на мнение, че въпреки продължителното формиране на термина „цивилизация” (300 г.), смисълът му все още не е изяснен. А общо философското значение на „теория на цивилизацията” е социална форма на движение на човешкото общество с цел, осигуряване на неговата стабилност и способност за самоусъвършенстване чрез самостоятелно регулиране на обмена на обществото с околната среда. Но анализи на обществения живот с цел усъвършенстването му има не само днес и в епохата на Просвещението, а и в древните общества, като Египет, Антична Гърция, Римска империя и Арабски държави.

Древни общества

Египет – намерени са съчинения наречени „Поучения”. Те описват организацията на Древното Египетско царство (2800-2250г.пр.н.е.), ръководено от Фараон и сановническа институция. В тях е отразено управлението, както на сложното фараонско-храмово стопанство, така и на обществото, представено в социални и възрастови групи (институти).

Антична Гърция, най-известните изследвания на обществения живот са на авторите:

– Платон (427-347г.пр.н.е.) с трактата Държавата издаден около 330 г.пр.н.е., където анализира реда, справедливостта и характера на праведния град-държава и на праведния човек. Изследва правосъдието и дали справедливият човек е по-щастлив от несправедливия. Той предлага общественото управление да е от Философи-царе и стражи. Трактата е най-влиятелият труд в древността за философията и политиката на управлени на град-държава.

– Аристотел (384-322 г.пр.н.е.) съчинява „Политика” около 320 г.пр.н.е. В него той изяснява, че във всяка държава и общество има 3 власти: Законодателна, Административна и Съдебна. А политиката е идеалната обществена, държавна наредба, където младите са войници, старите управници, а всички други са занаятчии, земеделци и търговци.

Римска империя (от 27 г.пр.н.е. до 476/1453 г.от н.е.), Авторите Катон Стари и Цицерон въвеждат думата „култура”:

Марк Порций Катон Стари (234-149 г.пр.н.е.) ползва понятието „култура” като подобряване обработването на земята. В този смисъл културата е взаимодействието на човека с природата, направлявано от обществената полза. Културата е съзнателна дейност при която човекът открива и приема материални елементи от природата и я обогатява с творческия си труд.

Марк Тулий Цицерон (106-43 г.пр.н.е.) през 43 г.пр.н.е., пише за „култивиране на духа“. С помощта на земеделска метафора, той описва усъвършенстването на философската душа, като най-високият идеал за развитието на човека. Културата за него е грижа за подобряване на духовните способности на човека, т.е. както земеделецът култивира земята), така човек трябва да се грижи за развитието на умствените си способности, да култивира личността си.

Рим разчитал на силна армия, но и на харесването от страна на победените. След победата легионите строели административен град за новата провинция. Така империята противопоставяла културата и социално-политическата си организация на завладяните „варварски” народи. Постепенно думата civitas (град, гражданство, гражданско общество) през 1 в.н.е. се превръща в название на административна единица, градски живот и се приема като „цивилизация”.

Арабски държави -философът Ибн Халдун (1333-1406 г.), изучава обществото и определя три етапа в развитието му-дивачество, селски живот и градски живот. Той смята, че преходът от селски живот (земеделие и скотовъдство) към градски живот (занаяти и търговия) е свързан с подобряване условията на живот в града, увеличаване на производствената и потребителска култура, както и разпадането на естествените родови връзки между хората.

Епохата на Просвещението (1712-1812) – понятието „цивилизация” е почти синоним на „култура”.Но в последствие то се разработва в термин от редица учени с различни подходи, като:

  • Стадиален подход използван от италианският философ Джамбатиста Вико (1668-1744) в трактата “Основание на новата наука за общата природа на нациите” (1725г.). Там той първи използва думата „цивилизация” с разширено разбиране на латинската думата civis. Авторът разбира цивилизацията, като история на човешкото общество, което разграничава в три стадия: епоха на варварство; век на герои; век на човечество. Третият стадий той свързва смислово с понятието „цивилизация“. Неговата концепция за стадийно развитие на историята е основа на стадиалния подход към цивилизацията.

Шотландският философ Адам Фергюсън (1723-1816) прави първи опит да даде научно обяснение на „Цивилизация” в публикацията си от 1767 г. Essay on the History of Civil Society. За него цивилизацията е стадий в развитието на човечеството, който се характеризира с разделение на труда, обществена йерархия, строеж на градове, наличие на писменост и други. Тогава започва и делението варварство–цивилизация, което е популярно от края на 18 в. до началото на 19 век.

Други философи от епохата на просвещението разработват термина с подходи, като:

  • Макросоциологически подходИмануел Кант (1724-1804). Цивилизацията е съвкупност

от социални условия за реализация на културата

  • Законодетелен подход

Шарл дьо Монтескьо (1689-1755) влиянието на природните закони върху човешкото общество и връзката им с духа на народа е основа за развитие на цивилизацията.

граф Оноре дьо Мирабо (1749-1791), В трактата си “Приятел на законите” (1757 г.), определя цивилизацията като “смекчаване на нравите, учтивост, вежливост и спазване на правилата за приличие, така че те да играят ролята на закони на човешкото общежитие”.

Волтер (Франсоа-Мари Анре 1694-1778) – Цивилизацията е общество, което е основано на разум и справедливост.

  • Цикличен подход

Н. Данилевски (1712-1778), – Цивилизацията има цикличен характер: Стадии на зараждане; Период на формиране на културна и политическа независимост; Стадии на разцвет; Период на упадък.

О.Шпенглер (1880-1936) Цивилизацията се ражда, прави ръст и развитие. Тя е отрицание на културата: 1) Развитие на индустрията и техниката; 2) Деградация на изкуството и литературата; 3) Огромно натрупване на хора в големи градове; 4) Превръщане на народа в безлична маса.

А. Швайцер (1875-1965) в книгата си от 1923 г. “Упадък и възраждане на Цивилизацията” пише: “…цивилизацията предполага материален и духовен прогрес в живота както на индивида, така и на обществото. Тя намалява бремето върху индивидите в борбата за съществуване и установява благоприятни жизнени условия за всички”.

  • Органичен подход Фридрих Ницше (1844-1900) културите са естествени организми на „народен дух“, докато цивилизациите са израз на материалния прогрес, и по тази причина неестествени, водещи до алчност, завист и лъжливи ценности

  • Теологичен подход – Питирим Сорокин (1889-1968) – Цивилизацията е система от възгледи и виждания по повод истината, красотата, добротата и обединяващите ги ползи. Той разпознава три типа култури: Култура, основана на система от ценности, свързани с представата за бога. Целият живот на човека е свързан с приближението му към бог.; Културна система, основана на рационални и чувствени аспекти.; Чувствен тип култура, основана на идеята за обективната реалност.

  • Универсален подходАрнолд Тойнби (1889-1975) Отличава 21 локални цивилизации и се опитва да открие връзките между различните цивилизации. В тях той отделя малцинство от хора – обществен елит и множество от хора, които не участват в творческо малцинство или елит, като: войници; администратори; свещенници и други, които са носители на основните ценности на цивилизацията. Според него в началото на цивилизационното разложение се забелязва недостиг на творчески сили в малцинството и отказ на болшинството да подражава на малцинството. В такава ситуация свързващото звено в хода на историята, което обеспечава нов творчески импулс в цивилизационното развитие се явява универсалната църква.

  • Интегрален подходАлфред Крьобер и Клайд Клъкхон през 1952 г. съставят списък с над 200 различни дефиниции за култура. От тях те екстрахират три основни, значения на културата:

  • Изтънчен вкус в областта на изящните изкуства и хуманитарните науки, или висока култура
  • Цялостен модел на човешкото познание, вярвания и поведение, зависещ от способността за символно мислене и социално образование.

  • Комплект от споделени ценности (цели, поведения и практики), който е характерен за дадена организация или група

С този списък те показват на света, че различните дефиниции за култура отразяват различни разбирания или критерии за оценяване на човешката дейност, според различните народи и тяхното историческо минало.

  • Геополитически подход-Самюъл Хънтингтън (1927-2008)Сблъсък на цивилизациите Авторът обосновава тезата, че след края на студената война основен източник на конфликти ще са културните и религиозни идентичности. Според него повечето цивилизации имат държава-ядро, която има доминираща и организираща роля по отношение на останалите страни от съответната цивилизационна общност. Всяка цивилизация се стреми да запази своята цивилизационна идентичност, а в много случаи да разшири сферата на своето влияние. По тази причина Хънтингтън счита, че 21 (двадесет и първи) век ще е епоха на между цивилизационни сблъсъци или конфликти, с което предсказва сблъсъкът между запада и ислямския свят.

Днес в началото на 21 в. дискусията относно същността на цивилизацията, историческият й път и бъдещето й не стихва. Дискусиите се водят по редица въпроси, които трябва да се уточняват, като например: Какво е цивилизация? Как понятието цивилизация се отнася към понятието култура? и други подобни.

ІІ

В настоящата статия се изказва хипотеза, с която да се постави друга гледна точка относно разширеното разбиране за термините „цивилизация” и „култура”. Тя трябва да отразява формални връзки точно и да се анализира с помощта на два аналитични подхода Картинно-Символен и Институционален.

  • Картинно-Символният подход1 предложен от изследователите на пещерите Шове и Ласко.
  • Институционалният подход2 за изследване на обществени явления е разработен и предложен от г-н Хърбърт Спенсър3 (1820-1903).

Двата подхода заедно, дават възможност за нов поглед към термините „цивилизация” и „култура”. Чрез тях се прави опит да се дефинират понятията „цивилизация“ и „култура” на база изследвани скални и пещерни рисунки, археологически находки и артефакти.

В разработката са използвани снимки, публикувани в Интернет, с илюстративна цел. Изображенията са собсвеност на различни сайтове, по отношение на обектите: пещери „Шове” и „Ласко”– Франция; „Козарника“, „Лепеница“ и „Магура“ България; г-жа Женевиев вон Пецингер Why are these 32 symbols found in ancient caves all over Еurope?” и гр. Урук (Шумер, Месопотамия) – анализирани артефакти, клинописни плочки и създадени макети

Прието е, че първите артефакти доказващи човешка дейност са на около 100 000 г.пр.Хр. в късния палеолит (50 до 10 000 г.пр.н.е.) археологическите открития сочат, че homo sapiens е

разполагал с голямо разнообразие от сечива, помагали му в борбата за оцеляване. В следствие на това към края на Ледниковата епоха homo sapiens окончателно се заселва в почти всяка точка на света.

От периода на разселването  са и множеството скални и пещерни рисунки, открити в Европа, Америка, Африка, Азия и Австралия. Всички открити изображения се характеризират с отлична изработка и поставят пред науката въпроси, като: Защо първобитните хора са ги създавали? и Каква е била ролята им?.

Ако се вземе предвид, че в основата на човешкото съществуване е придобиването на материални блага за издръжка живот, би могло да се допусне, че първобитното общество е било заинтересовано дейността по добива да се ръководи рационално и ефективно. Основните инструменти в тази насока са картинно-символен език, бройна система за отчетност и технологии за създаване на изображения за обучение, сечива за битово приложение, за лов и други.

Френските изследователи на пещерите Шове и Ласко /1/ приемат ловните сцени, като първите разкази в света. Следователно те смятат, че изображенията са символичен израз за мисли и събития, които могат да се интепретират отново след хиляди години, без да се влияят от бариерата на езиковите различия.

В открита през декември 1994 г., пещера Шове са намерени 427 бр. изображения на животни. Те са датирани с аналитичните методи „радиовъглерод С-14” и „хлор-36” на около 30 000 г.пр.Хр

От пещерните рисунки са разпознати хищни и тревопастни животни, като: скални лъвове, хиени, пантери, мечки, коне, кози, носорози и други (Вж.фиг. 1).

Фиг. № 1. Изображения на животни и ловна сцена

Табун коне

На фиг.№1 са поместени изображения, които показват реалистични фигури на животни с висока художествена стойност. Те дават и много точна анатомична информация за тях. Изображенията са изолирани, което допуска възможността да са създадени и с цел обучение. Освен това до рисунките са открити следи от церемонии. Изследователите смятат, че това е примитивна религия, която с ритуали пред животинските изображения върху пещерните стени, постига власт над тяхОт друга страна магическите действия пред картините най-вероятно е давала увереност на ловците, че ще имат успешен лов. В последната  секция на фигурата, схематично са представени ловци въоръжени с копие. Това е основание да се смята, че около 30 000 г.пр.н.е. технологията на лъкът и стрелата още не е разработена.

Анализираните рисунки и композиции в пещера Шове позволяват да се направи извода, че тук обществото около 30 000 г.пр.н.е. е създало следните институти:

1. Властови и Религиозен И. – Жрец и церемонии пред животинските изображения

2. Картинно-Символен И. – анатомични рисунки за обучение на млади ловци.

3.Технологичен И. – технология на боите за рисунките, инструменти за рисуване и др.

4.Стопански И. –Стопанството на пещерното общество основно е лов с копие и събирателство

Пещера Ласко е открита на 12.09.1940 г. В нея са намерени около 2000 рисунки и композиции, изобразяващи големи животни. Откритите им фосили, от археолозите, доказва че те са обитавали района. Изображенията са датирани около 15 000 г.пр.н.е. (13-17 хил.г.пр.хр. – късен палеолит). Изследователите й условно делят пещерата на части: „Голямата зала на биковете”, „Шахтата на мъртвеца”, „Камерата на гравюрите”, „Изрисуваната галерия” и „Камерата на котките”.

Праисторическите рисунки, идентифицирани като образи на животни са 900 броя. На тавана в „Голямата зала на биковете” са нарисувани огромни черни бика (Вж. фиг.№ 2 А, Б, В и Г).

Фиг. № 2 – Таванно изображение на Бикове с Хипотези за технологичните структури

2 А

2 Б

Изображенията на „таванните бикове” са показани в сектор , а различните хипотезите на учените относно приспособленията с които са нарисувани тези бикове на 5 м. височина са показани в секциите на фигурата 2Б, 2В и.

2 В

Както се вижда създаването на пещерни рисунки е изисквало технологични умения от художника, които могат да се изброят по следния начин:

1. Изграждане на структури – скеле за рисунки направени на 4-5 м. над пода;

2. Каменни сечива, необходими за изглаждане на пещерната повърхност и очертаване на рисунака

3. Осветление – чрез лоени каменни лампи, открити тук

4.Технология на Цветовете Черно получено от въглени или прегорели кости, червено, кафяво и жълто получени от видовете почви. Пръста от желания цвят се стривала на голяма каменна плоча. Получения прах се нагрявал за получаване на нюанс от въпросния цвят. След това се смесвал с вода, кръв, яйчен белтък или животински мазнини.

2 Г

5.Техника на рисуване – Боята са нанасяли чрез впръскване, смесена в устната кухина; с пръсти и длани или с различни пособия, като пръчици или с четки, направени от парчета козина или пера.

Пр. Поставяйки ръка и издухвайки боя върху нея се получава очертание на ръката.

6.Методи на изобразяване – В рисунките са открити голям брой методи за изобразяване на обект. Но най-често се среща акцентирането върху важни елементи от животинската физика.

Пр. Бизона в ловната сцена, по-долу, е в профил, а рогата му в анфас, т.е. художникът е поставил акцент е върху „оръжието” на бизона – рогата. (Вж.фиг.№3)

фиг.№ 3. – Ловни техники и стратегии

На фиг.№ 3А ловецът лежи на земята с разперени ръце и без копие, което може да се види на гърба на бизона, т.е. раненият бизон е убил нападателя си. Изводът е, че ловът с копие е опасен за ловеца, поради близкият контакт с обекта.

3 Б

Следващите две рисунки от фиг.3Б и В представят ловни сцени с различна ловна технология и ловни тактики. На фиг. № 3Б са изобразени четири ловци с лъкове и стрели, които при челно стълкновение са обстреляли 1 кошута от стадо с 5 кошути 4 малки и доминиращ благороден елен. Картината показва, че този ловен похват също е опасен, поради паднал стрелец.

3 В

В секция 3В от фигурата е нарисуван по-добър ловен похват, т.е. двама ловци с лъкове са застреляли козел, като единият фронтално напада, а другият е в засада. Четири стрели, забити в земята показват пропусната цел, но в крайна сметка кръстосаната стрелба е дала успешен улов. Но въпреки новата ловна технология с лък и стрела все още е опасна и не достатъчно ефективна. Едно убито животно, може би, не нахранва увеличилата се популация на пещерното общество и поради тази причина се търсят нови технологии и тактики за по мащабен лов. Това е и кодираното послание на рисунките, поместени във фигура № 6. Формулираното в тях знание би било разбрано по-лесно и по-пълно, ако се използват комбинацията от знаци показани на фигура №4, от публикуваната „примитивната писменост” на г-жа Женевиев вон Пецингер4, Why are these 32 symbols found in ancient caves all over europe?” (Вж.фиг.№5).

Или ако от 32-та символа се комбинират символите „правоъгълник с точки” и „правоъгълник с черти” (Вж. фиг.4), може да се допусне, че са използвани в изображенията на фигура №6 около елена и коня за обозначаване на лов чрез предварително подготвена инфраструктура – „капан”.

Фиг.4 Комбинация                                  Фиг.5. Символи от древните скални и пещерни обекти на Зап. Европа

 

Ако вертикално комбинираните символи (фиг. №4) се разгледат заедно с изобразените животни (фиг. №6), би могло да се предположи, че те изобразяват лов с капан (фиг.№ 6).

Фиг. № 6 А и Б – Ловен капан

 

 

6 А                                                              6 Б

На секциите и са поместени рисунки на галопиращи животни с правоъгълник над или под тях и с черти или точки до правоъгълника. Пр. в секция е изобразена главата на елен с правоъгълник под него и дванадесет точки (7 големи и 5 малки), започващи от долният му десен ъгъл.

А в секция е кон, над главата на който е изобразен правоъгълник и четири рески по цялата му дължина.

Би богло да се допусне, че правоъгълникът символизира оградна структура с бройна система към нея, като с точките се обозначават големи и малки животни, а с реските се изобразяват само големи. В този смисъл евентуалният прочит на картинно-символният запис в сектор 6А може да е: „Стадо от 12 елена са заловени в капан” или „Заловен е доминиращ благороден елен със седем кошути (големите точки) и петте им малки (по-малките точки)”. Записът в сектор 6Б може да се преведе, като: „Четири големи коня (чертите) са вкарани в капан”.

Хванатите в заграждението животни, от една страна, лесно и безопасно могат да бъдат обстреляни и използвани за храна. По този начин ловът чрез капан, е богат, успешен и безопасен, отколкото един убит кон или елен с риск за живота на ловците. От друга страна в капана животните са зависими от човека по отношение на храната и водата. Полагайки гриша за живия си улов, човекът е положил и началото на опитомяването на животни за домашно ползване.

Анализираните 2000 рисунки и композиции в пещера Ласко дават възможността да се заключи, че обществото тук около 15 000 г.пр.н.е. е създало институтите:

1. Картинно-Символен И. – изображения на животни и ловни сцени

2. Технологичен И. – Изграждане на структури (скеле за рисунки), Сечива за подготвяне на

скалната повръхост, Осветление-каменни лампи; Производствена технология на цветове; 3.Техника на рисуване и Методи на изобразяване

4. Стопански И.- Ловна техника, отрицание на ловът с копие и насърчаване на лов с лък и стрели,

и най-вече на лов чрез капани.

Пещерите Козарника, Лепеница и Магура – България, Белоградчик са обитавани от човека поради удобните и добре защитени входове на пещерите от разливните корита на околните реки.

Пещера „Козарника”5, на 8 км от Белоградчик, е открита през 1920 г. /2/ Основно тя се проучва от Българо-Френски археологически екип,6 ръководен от доц. д-р Николай Сираков и доц. д-р Жан-Люк Гуадели. Двата екипа заедно разкриват напластяванията от човешко обитаване с дебелина над 10 м. В най-долните пластове на пещерата са открити археологически и животински материали, които са датирани около 1 600 000-1 400 000 г.пр.н.е. и се смятат за най-ранните следи от човешко присъствие в Европа. От животинските фосили са индентифицирани около 140 вида животни, като коне, диви говеда, елени, антилопи, хиени, лъвове, вълци, лисици, риби, жаби, костенурки, змии и други. Разкрити са 3 вида огнищадве битови (за отопление и приготвяне на храна) и едно производствено за изработване на сечива, оръжия и накити.(Вж. фиг.7 и 8)

7 каменен нож

Ловците са изработвали примитивни костни и кремъчни сечива, като каменния нож, показан на фигурата, в профил с режещия му ръб (заградената част на фигурата) и анфас. Сечивата са използвани не само в лова, но и в последващата обработка. В пещера „Козарника” са открити най-ранните свидетелства за обработка на животински кожи. Твърдението е основано върху намерен животински крак на който има следи от рязане с нож точно на мястото, където може да се отдели кожата от кокала.

В пещерата са открити около 100 бр. черупки на миди и охлювчета с размери 5-6 мм. В тях има и отвори за шнур, който е свързвал черупките в огърлица.

Фиг. № 8. Черупки от охлювчета и миди

Други интересни артефакти са фрагменти от кост на говедо с по 4 групи успоредни нарези и ребро от див кон също с успоредни нарези. Находката се смята за най-ранното свидетелство за абстрактното мислене на човека. (фиг.9) Те са датирани на около 38 000 г.пр.н.е. Работилницата е на модерния човек, една от най-ранните в Европа. Според г-н Сираков, украсата е служила както за индивидуална така и за групова идентификация. Този факт е установен при сравнителен анализ с други подобни групови находки в Близкия Изток (пещера между Турция и Сирия), Средна и Западна Европа. Оказало се, че въпреки еднаквия достъп до едни и същи суровини, те са подбирани избирателно и са комбинирани по различен начин. Феномена се обяснява с начален процес за групово определение, който по-късно се развива в етносни и етнолингвистични общности.

9. А-Част от бедрена кост на говедо с 10 резки Б – Ребро от див кон с 5 резки

Според г-н Гуадели „ … резките са твърде прецизни за да се приеме, че са случаен резултат от обработка на месото, при хранителното му отделяне Успоредните резки са организирани в групи от по две, три, четири и пет резки, т.е. в определена система, която е трудна за разгадаване. Праисторическите хора в Козарника са оставили безброй следи от резки върху кост или камък, разположени на равни разстояния от 2,5 мм. Дали те са служили за броене на животни, дали са някакъв календар? Едва ли ще се разбере със сигурност. Но тези резки неизменно се повтарят в един дълъг период от време – 1 400 000 г. до 11 000 г. пр.хр. В Козарника има ясна традиция за полагане на резки, която е

много изненадваща. Защото такива резки се наблюдават в Пиренеите, и другаде, но те никъде не съставляват 100% от декора, какъвто е случаят с Козарника”.

Но чертички се срещат и при отчетната чипова система на Шумерските храмове и дворци в предписменият им период (4000-3100 г.пр.Хр.). Може би най-вероятно и в първобитното общество на Козарника чертичките да са отчетна система, която ползва кост от съответното животно за онагледяване и преброяване на улова с метода на резките. Това наблюдение се подкрепя от хипотезата на г-н Гуадели и г-н Сираков за придвижването на прачовека в света, която подсказва, че може би Шумерите се появяват в Двуречието от кавказките планинин. (Вж.фиг. №10)

Фиг. № 10. Пътя на прачовека

Артефакти от пещерите на Западна Европа (Испания, Ю.Франция и Италия), датирани на около 800 000 г.пр.н.е., са база за твърдението, че прачорека е дошъл от Африка в Европа през Гибрълтар (линия 1). Поселенията им са обявени за първата Европейска цивилизация – „Ореняшка“ култура.

Но Френско-Българската експедиция в „Козарника“ открива много по-ранни следи от човешко присъствие в Европа, датирано според находките на 1,6–1,4 мил.г.пр.н.е. Водещите учени на експедицията предполагат, че най-вероятният маршрут на прачовека от Африка за Европа е минавал през Близкия изток, Босфора и Балканите (линия 2). След което той бавно се разселил в Азия, Средна и Западна Европа за период от 800 000 г. Забавянето се обяснява с благоприятните климатични условия на юг от р. Дунав спрямо тези в Азия, Ср. и З. Европа. Фактът обяснява защо цивилизацията „Козалника“ се развива бавно и стабилно през етапите на Палеолита. Сравнена с „Ореняшката“ култура по критерии: производство, организация и технологии се откриват различия, които се дължат на непрестанното движение на популации Хомосапиенс по маршрутите: „Африка–Мала Азия–Босфора–Балканите“, „Азия–Близък Изток–Босфора–Балканите”, „Кавказ – Балканите” и „Кавказ –Мала Азия”.

Според коментираните артефакти могат да се изведат следните заключения:

  1. Homo erectus дошъл в Източна Европа през Босфора (1.6-1.4 мил.г.пр.н.е.) и поддържал връзка с хора зад Босфора.

От гледна точана на институционалния подход обществото тук е развило:

        1. Технологичен И. – 3 вида огнища за отопление, приготвяне на храна и работилница-където са изработвали сечива, облекло, накити и оръжия от кремъчни и костни материали.

        2. Стопански И. – Лов (открити са фусили на 140 вида животни) и събирателство

        3. Символен И. – фрагмент от бедрена кост на говедо и ребро от див кон с успоредни нарези върху тях. (освен резки други символи и/или рисунки в пещерата няма)

В заключение може да се каже, че 20 годишните българо-френски разкопки на пещера Козарника доказват, че по нашите земи е съществувала древна европейска цивилизация със свои специфични културни и социални особености. Нейното развитие може да се проследи в другите близкостоящи на Козарника пещери, а именно Лепеница и Магура (10000-4000 г.пр.хр.)

Пещера „Лепеница”7 е на 4 км от Белоградчик и има два обекта: праисторическо селище и светилище, разположени един над друг. Предполага се, че те са били функционално свързани.

Праисторическото селище е било няколко къщи, построени на ограничен терен пред входа на пещера „Лепеница” (Вж.фиг. 11). Снимките, показват възстановената праисторическа къща.8

Фиг. № 11 Жилищна възстановка пред пещера Лепеница

                        

                      Комплексът „Обсерватория и Светилище” е изграден на сравнително равна скална плоча, над пещерата (фиг.12).В сектор А се вижда къща пред двуетажният вход на пещерата (ляво от къщата), а на сектор Б е показан изгледа й от втори етаж на пещерния вход. Къщите тук са строени с колово-плетена конструкция, обмазани с глина и укрепени с камъни в основата и ъглите. Планът им обикновено е правоъгълен, с едно или две помещения.

фиг. № 12 Обсерватория и Светилище

В сектор А на фигурата се вижда естествена канара във формата на колона, сектор Б показва, че в нея има изсечен „трон”. Предполага се, че там е седял „Жрец”, който е имал видимост към южен, източен и западен небосклон. От това място той е можел да наблюдава звездното небе и да напътства изработването на проекцията му върху площадката. В сектор В е представена част от изсечените в скалната плоча дупки. Символичните звезди са оцветени в бяло за контраст на снимката. Отворите са групирани по размер на диаметърът им 4, 6, 8, 12 и 16 см. На „Звездната карта” е намерен камък, за който се предполага, че е символ на „Юпитер” (фиг. №13.).

фиг. №13. Юпитер

Аргументът за това допускане, на първо място, е че той е най-яркият обект на нощното небе, след Луната и Венера, и може да се види без оптични уреди. На второ място, планетата притежава тънък пръстен около себе си, който е отразен върху камъка от фигурата. На трето място, Юпитер е известен на човечеството от древни времена, и присъства във вярванията и митологиите на много култури.

Днес планетата носи името на римският бог – ЮПИТЕР. Но в другите митологии тя е известна под различни названия, като ЗЕВС в Гърцката, JANGU в Келтската и ЯНКУЛ в Българската.

Известно е, че в човешките общества времето е регулативен механизъм с принудителна сила. Намирането на „Вярното време” за изпълнение на дадена обществена дейност в ранните общества е било задача на жреческата институция. Това може да обясни близостта на селището с „астрономичната обсерватория”. Най-вероятно всяка нощ, седналият в трона жрец е посочвал къде да се позиционира символът на Юпитер върху „звездната карта”. След локализирането на моментното положение на планетата спрямо съзвездията, духовният водач е интепретирал времето и задавал социалният ритъм на обществото.

От една страна той е давал информация за съставянето на годишен каландар, необходим за земеделието и животновъдството. А от друга страна, е казвал в каква божествена сфера на влияние е попаднало обществото. Дали то е благословено от бога и без усилие ще се сдобие с изобилие и успех. Или трябва да се омилостиви бог със жертвоприношение. За такава целта в единия край на „звездната карта” е изсечен жертвен кладенец. Освен това, местоположението на „Юпитер“ спрямо звездите може би е определо религиозните празнични обряди и ритуали.

През 2012 г. с триангулация са заснети и изчертани около 1/3 от дупките. Върху полученият чертеж е наложена актуална съвременна карта на съзвездията.(Фиг.14)

Фиг.№14 Сравнение на звездните карти

Сравнителният анализ изяснява следното:

Първо, дупката е голяма според яркостта на звездата

Второ, има частично съвпадение на някои от дупките

със съзвездието „Орион” и звездите около него.

Трето, символът за „полярна звезда” е изместен на

север, т.е. древното наблюдение е правено от Българска

географска ширина, защото от тази гл. точка северният

полюс се намира от едната страна на звездния кош. Или

картата е съставена на база местни наблюдения и не е

внос от други части на света.

Четвърто, „Астрономическата” обсерватория е над

селището, за което може да се каже, че е жречесто.

Пето, астрономичните наблюдения са в основата на записания в Магура „годишен календар”.

Шесто, изсеченият ритуален кладенец върху картата сочи, че мястото се е ползвало и за „светилище”, може би вероятно на култът към „Богинята-майка”.

Допускането, че култът е към „Богинята-майка” се основава на Белоградчишките природни феномени. Вкаменените „богове” са прекрасна предпоставка за интепретация и създаване на ритуали на преклонение. На фигура №15 са показани два от най-впечатляващите феномени и тяхната стилизация и интепретация в Магурските символи.

фиг.№ 15. Глифът Ф и „Богинята-майка”

В ляво на фигура №15 е сателитна снимка на „Белоградчишки геоглиф” и негов ретуш, а под него е пещерният му символ. Геоглифът е в разлом, уникален за Северна България. Дълъг е 67 км и прилича на буква Ф. Научното обяснение за феномена е, че тектоничното движение на Стара планина е разкъсала земната кора. Надигналите се варовикови плочи образували две успоредни стени ориентирани Северозапад-Югоизток. Този процес създал огромната буква Ф. Геоглифът има магнитни аномалии и често видимо се променя. Формата и промените са забелязани от древния наблюдател, който е обожествил глифа и го записал като символ за бог в пещера Магура. В дясната срана на фигура 15 е поместена снимка на женски образ (глава и тяло), природно изваян от скала, която също е със символ в пещера Магура. Но в рисунката на жената участва и Т-образна шапка. Комбинацията от двата символа за бог Ф (геоглифът) и майката земя (скалата–жена), изобразени от горе на долу онагледяват могъщата „Богиня-майка”, въплатила в себи си енергийните сили на небето и силата на стоицизма на земята.

Според Институционалния подход, обществото на Лепеница е развило:

  1. Религиозан И.– Религията („Богинята-майка”) се е нуждаела от календар за празниците си

  2. Технологичен И.- Строят се къщи с лека конструкция извън пещерата и астрономична карта

  3. Стопански И.– Развитото земеделие, което се е нуждае от прогнози за времето

Пещера Магура е окрита през 1886 г. и е проучвана в периода 1887 – 1996 г. и от 2000 г. до днес /3/. Изследователите са разделили пещерата условно на части: Галерия с рисунки, Триумфална зала, зала „Светилище” (утробна зала), Зала на сталактони, Зала на падналия бор, Тържествена зала, Тронна зала и Зала на тополата.

Описани са 700 рисунки и композиции, но според г-н К.Кирилов те са 1031. Всички изображения са създадени с екскременти на прилепи, благодарение на което те са датирани на 8000 г.пр.н.е.. Археолозите са разкрили пещерно селище, керамика и фосили на животни (мечка, хиена, див кон, дива коза, елен, сърна), както и на домашни животни говедо, свиня, куче и други.

На 200 метра от входа на пещерата е открита триъгълна зала с три големи фризови композиции.9 Те съдържат информация за палеолитното общество около 8000 г.пр.н.е. Първата, разказва за Висша обществена прослойка (елит), ”Посредници” и Нисша обществена прослойка (простолюдие) (Вж. фиг.16). Втората, ни запознава с религията на обществото, култът към „Богинята майка” и вярата в прераждането (Вж. фиг.17 и 18). Третата, описва календара на обществото (Вж. фиг.19).

Първата композиция е разположена върху суха скална гънка, която дава възможността рисунките следвайки природната даденост да се разделят на две нива – горно и долно с посреднически фигури между тях. (Вж. фиг.№ 16).

Фиг. № 16 Обществено устройство10

На горния ред, в сектор 1, са изрисувани фигури, които вероятно обозначават светската власт, вслушана в пророчествата на жреците за бъдещи събития в обществото. На сектор 2 са показани сцени на общуване на жрец с бог, чрез религиозен транс. Някои учени предполагат, че транса е предизвикан от гъба с психотропно действие (огнена манатарка). Догатката се базира на предполагаемото изображение на гъба на нивото на главите на танцуващите мъж и жена с ореол над тях, което указва състояние на транс. Следва група изображения, в сектор 3, най-ляво на горния ред рисунки, за което г-н Кирил Кирилов пише: „.. една човекоподобна същност, застанала до жираф … Тук жирафи не са живели никога, което показва, че местните хора са пътували по света и са били запознати с неговата география и фауна.” 11 Но освен пътешественици, тези хора може да са били и търговски пътници в древността. В сектор 4, се виждат фигурите: маг с огромно влияние и трима шамани, които са междинно звено между двете линии на социално разделение.

Следователно може да се допусне, че „жреците” и техните „шамани” участват в решаването на важни задачи за обществото. От една страна, те съветват Вождове и старейшини за бъдещото управление на обществото. От друга страна, техните „шамани” обучават подрастващото поколение на обществото с военни игри, като: развъртане на прашка, мятане на малко копие и дресировка на куче. Чрез черта е показана времевата граница на обучението. Щом обучаваните я достигнат в сектор 5, шаманите ги въвеждат в редиците на войните (носят щит и копие) и ловците (обстрелват птици и други животни). Жреците водят армията в случай на война, а в мирно време чрез ритуални действия насърчават ловците, за да осигурят по-богат улов.

Сюжетът на втората група изображения, в зала „Светилище”, включва ритуални сцени на прераждането, сторед култа към „Богинята-майка” (Тиона).

На фигура № 17 са показани изображения, които древният човек е разположил в подходяща скална ниша, която наподобява утробата на майката богинята, за да обясни прераждащя се свят и божествения произход на вожда или царя.

Символният разказ започва от крайно десният ъгъл и продължава наляво, като поетапно обяснява божественият произход на водача и прераждането на пречистения дух, както и прераждането на всеки боголюбив и благочестив човек от обществото (Вж. Фиг.17).

Фиг. № 17 Превъплъщението на царя и прераждането на човека

Божественият произход на царската власт започва с етап 1, където група фигури показват, че общува с Бог, символизиран с буквата Т, с цел да призове възвишена душа за тялото на бъдещия цар. Показано е, че от Бог Т се отделя божествено начало, символизирано с точка , което преминава през Е [ето (яйце)], преобразува се във въздушен дух и отива към бог Т от второ ниво. Енергичните действия на шамана освобождават духът от второ ниво и той отлита към бог от трето ниво, указан с бутва Т и три черти над него. Символът дъга показва, че духът се отделя от бог-трето ниво представя се на жреца, като пречистена и готова за прераждане душа. От своя страна жреца отпраща духът към сектор 2, показано отново с дъга, която указва движението на духът към вторият етап на разказа. Там мъж и жена са в полов акт, а духът от лявата страна на жената, танцува и се вселява в тялото й. В сектор 3 е композирана символна група на пълна женска фигура с чертички около нея, три от дясно и пет от ляво, а жената е поставена на мястото на четвъртата чертичка. Тук се предполага, че бременността на жената е в четвъртия месец и след още пет месеца тя ще роди. Бебето е неоформено човешко същество с голяма глава и слабо символично тяло. Следва нарисувана женска гръд, а над главата на бебето 5 черти. С други думи бебето трябва да суче минимум 5 месеца. Следват 2 вълнообразни линии, които достигат до символ, приличащ на буквата Д и част от дъга над нея. Символиката указва, че бебето има двугодишно развитие и вече е говорещо дете. В сектор 4 над пътя на детското развитие е поставен символът на бога (Т), с което се посочва, че вече 4-5 годишното дете се въвежда в религиозното учение на племето или народа. Следват повредени изображения, но могат да се отличат символите за сила и шаман. Или, след религиозното посвещение, когато детето достигне зряла мъжка възраст и сила получава управлението на семейството или на племето.

Изображенията на 4 довеждат до сектор 5, След символа за дом или крепост (Вж.Фиг. 18 А и Б.) мъжът получава родовата или обществената подкрепа и става „конник”, което се вижда в края на сектор 5 мъжът препуска на кон с вдигнати ръце.

Фиг.№ 18. А-Символ за дом, Б-стопанство (крепост)12

Според археологическата наука този символ има значение на дом, стопанство, защото приблизително съответства на изображение изсечено в камък, (Фиг.18Б), което е вградено в стената на храма „Успение богородично“. Храмът се намира под Асеневата крепост и най-вероятно камъкът да е взет от там, защото тя се намира наблизо и е изградена от подобни камъни. Разликата между него и рисунката от Магура е, че изображението е допълнен с кръст и това му придава християнски вид. Но с тази модификация символът наподобява и крепостни порти, а именно те са важният символ на крепостта.

Третата група символи в зала „Светилище” са определени, като годишен слънчев календар (Вж.фиг.№19).

Фиг. № 19 Слънчев Календар

Праисторическият слънчев календар е датиран около

5300–4500 г.пр.н.е. Рисунките разкриват празници,обичаи

и традиции. Календарният запис съдържа 366 дни, което

отговаря на една година по Григорианския календар. Той

отбелязва зимно и лятно слънцестоене, пролетно и лятно

равноденствие и други природни състояния, важни за

земеделските дейности. Според календара се допуска, че древните хора са били вече добри земеделци и са се прехранвали предимно със селско стопанска продукция.

Учените са на мнение, че календарът е единствено запазеният годишен слънчев календар от късен енеолит в

Европа.

Заключението на изследователите е, че изображенията от трите групи имат обучаващ характер и приемственост между поколенията. Освен това са намерени аналогии на рисунки в известни праисторически центрове на Италия, Иберийския полуостров и Предна Азия. Безспорно, те принадлежат към средиземноморската среда на праисторията.

Археологическият инситут на БАН детайлно е проучил многослойно селище, разположено в „подмола” и „голямата меча дупка”. То е било обитавано през раннобронзовата епоха (3500 – 3300 г.пр.Хр.). В проучваният пласт са разграничени няколко наслоени селища. Разкрити са останки от жилища с пещи (Вж. фиг.№ 20).

фиг.№ 20. Праисторическо жилище с пещ

Разкритите жилища са със запазени основи. Ясно са очертани отворите от забиваните колове през 25 см в тръмбованата глина на пода. По намерените късове овъглени стени става ясно, че стените са изградени от колове преплетени чрез тъкаческа техника с пръти и измазани с глина. За покрив на жилищата служел наклонения свод на галерията. В центъра на едно разкопано жилище е ситуирана засводена пещ с правоъгълна форма и размери 1.3х1.1 м. Извън селището са открити места за изхвърляне на пепел и жарава.

Освен това са открити оръдия на труда (стъргалки, ножове, шила) от кост и камък, оръжия, накити и керамика. Керамичният материал е представен от паници, гърнета, тънкостенни чаши с високи дръжки, кани, прешлени за вретено. Съдовете са добре загладени с черна или тъмнокафява повърхност. Украсени са с геометрични орнаменти, ямички, дълбоки линии нанесени с нокът или острие.

Разкопаните многобройни остатъци от керамика показват, че те са правени на ръка от глина, примесена с дребни песъчинки. Тези констатации водят до извода, че хората от селището не са познавали технологията на грънчарското колело.

Почти всички изображения в пещера „Магура” имат вплетени символи. От тях г-н К.Кирилов е категоризирал 26 символа, които условно са датирани на 8 000 г.пр.н.е. Каталогизацията е предсавена пред БНТ-Видин в предаване озаглавено „26 от буквите ни имат първообрази в Магура“ на 20.04.2016 г. от г-н К. Кирилов и Емил Цанков.13 (Вж. фиг. 23)

„… Кирилицата-може нагледно да видите, че 26 от нашите 30 букви имат своите първообрази в пещера Магура“, каза Кирил Кирилов 14

„Ще откриете голямо сходство между руните на критско-микенската цивилизация и тези, които се откриват в Магура. С тази разлика, че руните от Магура са на повече от 2 000 години, т.е. по- стари от тези в критско-микенската цивилизация. Финикийската писменост, в която също има много общи символи между магурските надписи и тези в древна Финикия. … Надписите, завещани от етруските, които до днес все още не са разгадани. Но когато ги сравните с тези от Магура, ще видите, че те са изключително сходни“, каза Емил Цанков 15

Съпровождащи символи на пещерни рисунки са открити и в над 200 пещери на Испания и Франция (В т.ч. Ласко и Шове). Едни от тях се срещат в група, други се появяват по един-два, докато трети са композирани с изображения на животни. Каталогизирането на тези знаци е направено от г-жа Женевиев вон Пецингер от Университет „Виктория” – Канада.

Двете каталогизации покриват времеви период от 40 000 до 8 000 г.пр.н.е. на територията на Европа и са показани в табличен вид на фигура фигура № 21.

Фиг.21. Каталогизирани символи от З.Европа и България


21.А.
З.Европа – 40 000-15 000 г.пр.н.е.                                                                                                          21.Б. България около 8000 г.пр.н.е.

В сектор 21.А. са поставени каталогизираните символи от 350 г-жа Женевиев вон Пецингер в периода 2007-2009 г.. В сектор 21.Б са разположени каталогизираните символи от БАН.

В 21.А се различават триъгълник, квадрат, кръг, елипса, ъгъл, кръст, групи от точки, групи от успоредни черти, ръка и ръка с присвити пръсти, символи на дървета, „хижи и други, като: спирала, зиг-заг (), сърце, гребен () и т.н., общо 32 знака.

Г-жа Женевиев вон Пецингер предполага, че много от тези знаци са възникнали в резултат на опростяване на изображения. Тя посочва конят за пример, който е редуциран до вълнообразната линия на гърба му и така го обозначавали. Освен това някои знаци наподобяват букви от съвременната гръцка и латинска азбука: F f, J j, W w, V v, O o, X x и Y y.

Каталогизацията на 32 символа от древните скални и пещерни изображения на З.Европа е показан на преден план група от едни и същи знаци (26 бр.) срещани по най-различни места и използвани в продължение на хилядолетия. Изводът е, че тези знаци са примитивна писменост.

За нея палеоантропологът Женевиев вон Пецингер казва: „Писменият език, отличителният белег на човешката цивилизация, не се е появил просто така един ден. Хиляди години преди първите напълно развити писмени системи, предците ни са издрасквали геометрични знаци по стените на пещерите, в които се приютявали”16

Възникват въпроси, като: „Какво биха могли да означават тези знаци?; Дали символите са носели религиозен или някакъв друг смисъл?”

Сравнителният анализ между двете таблици показва доста общи знаци, като зиг-заг (З), гребен (Е), кръг (О), кръст (Х), игрек (У) група от точки (:) и говори за приемственост в древността на тези символи, а и за прилика с днешните Европейски азбуки Гръцка, Латинска и Кирилска.

Според институционалният подход обществото в пещера „Магура” обрисувано с 700-те изображения и композиции е създало Религиозен; Властови; Символен; Стопански;.Търговски и Семеен И. Тези шест института са разделени между две обществени прослойки: Висшестояща (елит) с Религиозен, Властови и търговски И. и Низшестояща (племе, народ) със Символен, Стопански и Семеен И. Връзката между двете прослойки се осъществява от подчинените на жреца – шамани

Елита с неговите институти (религиозен и властови) решава важни обществени задачи. Жреците предсказват бъдещи събития на вождовете. Шаманите Обучават подрастващото поколение с войнизирани игри, а в последствие въвеждат най-добрите в ловните дружини, а другите в армията; Шаманите свещенодействат за по-добър улов и за победа на армията. Те обясняват кръговрата на общестфения живот чрез прераждането и божествения произход на вожда (царя) с вярата в „Богинята майка” (Тиона)17. Старейшините водят дружините на лов и армията в сражение при враждебен конфликт с други племена.

Технологичния И. е разработил технологии, с които отделно семейство може да оцелява извън пещерата, а именно: Строеж на дом с лека конструкция, система за отопление и сметосъбиране; Ръчно изработена керамика (паници, гърнета, чаши, вази), Оръдия на труда (стъргалки, ножове и шила), оръжия и накити създадени от камък и кост, годишен календар. Той е разработил и технологии за картинно символния институт.

Картинно-символен И. – осигурява предаването на знания и опит чрез рисунки и символи

Стопански И. – разчита повече на растениевъдство и животновъдство отколкото на лов и събирателство.

В обобщение на заключенията към разгледаният извадков материал на скални и пещерни рисунки и символи, анализиран с картинно-символния и институционален подход, може да се каже следното:

  • В периода 1 400 000–30 000 г.пр.н.е. пещерното общество в Европа има Стопански и символен И. и няма признаци на религиозен и властови И.

  • В периода 30–15 000 г.пр.н.е. има Религиозен+властови И.; Картинно-символен, Стопански и Технологичен И.

  • Между 15–9 000 г.пр.н.е. обществото има Религиозен, Властови, Стопански, технологичен и картинно символен И.

  • От 10-4000 г.пр.н.е. човекът излиза от пещерата и създава селище, държавен и културен И.

Следователно: „Цивилизация” е обективен процес в развитието на първобитното общество, при което то постепенно създава пещерни общностни институти (Властови, Религиозен, Стопански, Символен и Технологичен) и реализира преход от селище в пещерата към селище извън нея, където създава държавен институт за управление и задоволяване потребностите на обществото чрез организирано присвояване на блага от външната среда.

Такова общество с неговите взаимовръзки може да се представи в блок схема (Вж. фиг.№24).

фиг.22 Неолитна цивилизация

Създаването на институти от първобитното общество, разкъсва родовите връзки, развива технологии и преобразува обществото от родово в семейно. Развитите социални процеси и технологични възможности са необходимото и достатъчно условие за преход на пещерното общество от селище в пещерата към селище извън нея. Преходът е наречен в литературата ”Неолитна революция” и е датирана около 10 000 до 4 000 г. пр.н.е.

Селището вън от пещерата има големи пространствени възможности. В него могат да се поберат три-четири или повече рода с различни родови обичаи и религиозен морал. Различията водят до междуродови борби, което обстоятелство създава необходимостта от изграждане на „арбитражен” селищен институт (община, държава). Целта на общинския (държавния) институт е да смекчи и спре конфликтите, като обедини, унифицира и изглади различията в обичаите, традициите и религиозните ритуали на родовете в общността. Първо, организацията строи институции и в тях обединява относително различните, но принципно еднородни родови пещерни институти. Второ, тя изнася материални и духовни елементи от институциите и ги съединява в ново качество. По този начин е създаден приемлив модел за безконфликтно общуване на родовете в селището. Моделът се налага и поддържа с репресивната сила на държавната институция. По-късно той е наречен „култура”.

И така след възникването на неолитната цивилизация „културата” е институционален, конструиран целенасочено за въздействие върху вътрешната и външна среда инструмент.

Подобна цивилизационна картина се описва от учените, които системно проучват гр.УРУК – най-древното селище на двуречието, което е съществувало през цялата Месопотамска история(5000 г.пр.н.е. до 630 г., когато нашествието на мюсолманите го унищожава). Поради този факт подбрани текстове, рисунки и артефакти от материалната база, разкрита при проучването на УРУК, както и направените реконструкции и макети се ползват за илюстрация и доказателство към изказаната по-горе теза.

Мястото на Урук е посочено от геологът Уилям Лофт (1849 г.). Но системното му археологическо проучване се провежда от немски археолози, в продължение на 39 сезона (1902 до 2005 г.) /1/ Те разкриват и номерират от горе на долу 18 хоризонта. Анализът на 18 до 15 пласт сочи, че откритите две селищата на мястото на гр.Урук са от епохата на късния неолит. Селата са създадени около 5 300 г.пр.н.е., от „Убайд” цивилизацията. Племената й живеели по издигащите се острови над блатата в правоъгълни къщи от трастика измазана с глина18 Родовете разширявали селищата си чрез изкуствени насипни острови (Вж.фиг.23).

Фиг.23. Урук 5000 г.пр.Хр.- реконструкция на „Western sidney university


Анализът на 15 и 14-ти археологически пласт показва преход към Шумерска цивилизация, която наследила постиженията на Убайд цивилизацията. Около 4000 г. пр. хр., слелите се две селища на Убайд цивилизацията заедно с храмовите си комплекси и плавателните канали, захранващи иригационната им система образували два района на гр. Урук именувани на Шумерските богове Еана и Ану. Тези божества наследяват и заменят култа към богинята майка. Еана/Ищар – е богинята на любовта и войната, а Ану е повелителят на природните сили, господарят на небесата.Между насипните острови те оставяли блатни пространства за воден транспорт. Така с пресушаване на блатата, хората от „Убайд”, създали най-древната плавателна и напоителна система. Стопанството на „Убайд” било риболов, земеделие и скотовъдство. При условията на орно и поливно земеделие алувиалните почви на Месопотамия давали високи добиви от ечемик, пшеница и лен.

Животновъдите отглеждали дребен рогат добитък. Храмовете в селищата им били едноетажни правоъгълни сгради с ъгли ориентирани по четирите посоки на света. В тях земеделци и пастири почитали богинята-майка покровителка на рода, земното плодородие и природните сили. Откритите пещи за изпичане на глинени изделия показват развито грънчарство. Намерените медни изделия първоначално били украшения. Но по-късно са разкопани медни предмети с производствено и военно предназначение. Тези факти обрисуват развитието на Убайд цивилизацията, което довело до увеличаване на населението и разширение на селищата до сливането им.Този процес съвпада с появата на шумерите.

Характерното за този период на Урук е новия вид керамика, направена с грънчарско колело и появата на тухлата. Новият здрав строителен материал позволил къщите да бъдат разширени, но традиционният им правоъгълният градеж, възприет от Убайд се запазил.(Вж.фиг.24). Освен това той дал възможността да се разработи нова концепция за храм, т.е. едноетажният храм на Убайд придобил формата на три квадратни къщи една върху друга при Шумер (вж.фиг.25)

фиг.24. Реставрация на къща в гр. Урук


Урук бил известен със занаяти, земеделие, търговия и концепцията си за храм „Зикурат” (издигнат).Реконструираната къща показва, че към основната жилищна сграда (
1) са достроявани други правоъгълни помещения, които са служили за хамбари, складове, работилници на грънчари тъкачи и други занаятчии. Археолозите открили в една от къщите на Урук статуетка на богинята-майка, пред която стои жрец със съд в ръце. На база този артефакт се предполага, че там е живял племенен вожд, изповядващ култа към богинята майка. Факта доказва, че култът към богинята майка е продължил съществуването си съвместно с Шумерските богове в Урук още неопределено време.

Плавателните канал свързани с напоителните системи и Зикуратите на двата градски района придали на града характерен вид, показан като реконструкция на Урук на фигура № 27.

Фиг. 25.А – Реконструкцията на гр.Урук – Център 25.Б. Квартални къщи, плавателни и напоителни канали

Макета на Урук е изграден по археологически и сателити данни. Той показва, че в централната градска част са храмовете на районите Еана и Ану, дворецът, обществените сгради и пазарите. Останалата част на града се състои от типични дворни къщи, групирани според професията на обитателите си (занаятчии или земеделци).

(1) Къщите, наследени от Убайд са правоъгълни с двор, но към него се строели нови помещения за живеене, работа и складове.

(2) Дворецът е мултиплицирана жилищна архитектура, т.е. корпус от помещения, около двор. Но с добавянето на нови и нови единици се постига качествено нов комплекс от сгради.

(3) Зикуратът на Ану (господарят на небесата) е до двореца за да обслужва него и район Ану на града.

(4) Сграда на централната администрация. Тя е регулирала всички аспекти на стопанството-растениевъдство, животновъдство и дребна търговия. Откритата хомогенна керамиката в южна месопотамия, предполага интензивни контакти и търговия между селищата. В тях не са открити стоки, докарани от други страни.

(5) Зикуратът на Еана/Ищар (богинята на любовта и войната) е издигнат в центъра на Урук. Архитектурата и на двата храма е три квадратни сгради една върху друга. Вероятно това е символичното обединение на двата храма от селищата на Убайд цивилизацията, доминирани от шумерския храм на върха. По този начин е демонстрирана приемствеността на култа към богинята-майка, покровителка на любовта към рода, плодородието и небесните сили. Политиката на духовна приемственост се отразила на архитектурната представителност и конструкцията „Зикурат” придобила форма на стъпаловидна пирамида с три секции. Стълбища водят до върха на Зикурата, увенчан с домът на бог Енана, наречен „Белият храм”.

(6) Плавателната и напоителна система е в целия град и помага за развитието на земеделието, животновъдството, транспорта и търговията на Урук с външния селскостопански пояс (Вж. сектор 25.Б.) Чрез тази уникална система, свързана с р.Ефрат, Урук развива по-късно и морска търговия.

Откритите храмови архиви документират, че двата храма са изпълнявали важна социална и стопанска роля в обществото на Урук. Те били център за разпределение на материални блага от склада на града, средище на духовен живот, образование и наука. Жреците ползвали храма като свой дом, и „астрономическа обсерватория”.(Вж.фиг.26)

фиг.26. А. Белият храм на Урук 26.Б.

В сектор 28.А. е показан макет на дворец и „Белият храм” на Урук, който има сгради с помещения за работилници и е ограден от града. Храмът е датиран на около 3000 г. пр.Хр.Той е стъпаловидна пирамида с плосък връх. Снабден е със стълби и рампи които водят нагоре към плоския му връх, където имало малък храм. Смята се, че е бил посветен на бог Еана. С варосаните си стени от кирпич, храмът се е виждал далеч зад стените на града.

В сектор 26.Б. е показан предполагаемият интериор на двуетажната сграда. Постаментът в центъра вероятно е олтар. Открита е и система от тръбопроводи, които вървели от югоизток към югозапад по ръба на терасата и влизали в Храма. Предполага се, че системата е ползвана за приношения, но видът на течното приношение си остава мистерия. Археолозите не са сигурни какви течности са текли от терасата, за да се събират в яма, разположена до олтара. Може би цитат от книгата на г-н З. Сичин „12та Планета” стр. 37, „(при) … богослуженията се предписва жертвоприношение от … бира, вино, мляко … кедров сок“ би могло да подскаже какви са били течните приношения.

Храмът с астрономическите си наблюдения и Дворецът с армията и чиновническия си апарат са задавали жизненият ритъм на градското общество. Храмът дал на обществото медицина19, висша кухня20, сценични изкуства21 и архитектура22. Поради божествените си познания по архитектура жреците ръководели строителството на жилища, градски стени, улици, напоителни канали. Така жреците чрез институцията си „Зикурат” са играели важна роля в живота на селището (какъвто е и картинният разказ от пещера Магура).

Дворецът контролирал обществените, юридическите, търговските и стопански дела.(Вж. фиг.27)

Фиг.27.А. Реконструкция на двореца в гр.Урук

На фигура 27.А. е показан внушителният вид на двореца. В следващата секция 27.Б. са посочени: 1-покоите на царя; 2-дворцовата администрация, която упражнява качествен контрол на приеманите стоки и съставя стокови записи; 3-тронна зала в която царят приемал важните гости с церемониална музика и танци. Той поддържал активни политически и търговски контакти със съседните царства; 4-складови помещения. Двореца внасял от далечни страни сурови материали (алабастър, кристали, слонова кост, бронз) и луксозни стоки, които се поставяли в различни складови помещения.

27.Б. Царският дворец на Урук –въздушен поглед

Дворцовите чиновници водели отчетност на входящите и изходящи складови ценности. Първоначално отчетът, контролът и управлението на материалните блага на двореца и храма бил чрез жетони ( Вж.фиг.28).

фиг. 28 Жетони

Системата за отчет и контрол чрез глинени жетони е открита при разкопки в Урук, Ур, Лагаш, Нипур, и други. Пластините са с различна форма в размер от 1 до 3 см. И са датирани около 4-3100 г.пр.Хр. С тях се обозначавали количествата доставени стоки или дарове за владетелите и божествата. Открити са в запечатани глинени съдове с отбелязано количество в тях от единици, десетици и шестдесетици, нещо като етикет от съвременна гледна точка. Според археолозите знаците са бройна система, т.е. реска=1, кръгче=10, клин=60. При което пуловете от фигура 30 имат следното значение: 1 жетон – чувал зърно; жетон „ръка” с точка и 8 рески=18 роби и т.н.

Жетоните са с прости форми, както е показано на фиг.30, но към 3100 г.пр.н.е. археолозите отбелязват подмяната на жетоните с плочки. (Вж.фиг.29)

фиг. 29 Запис на количество и стока

Записът при плочките е комбинация от бройна система, символ и рисунка разположени във вертикален ред (от горе на долу). Повечето знаци върху плочката способстват за по-ясно различаване на видовете стоки. По този начин се отразява сравнително по-точно дадената стока и нейното количество, отколкото при жетоните.

На фигура 29 в заградения участък може да се види следното: конус=60 бр., рисунка на растение и делва. Евентуалният прочит на този картинно-символен запис би могъл да бъде: „60 делви зърно” или ако растението е маслодайно – „60 делви олио”.

Усложнената форма на запис в плочките, показани по-горе, също е било недостатъчно и затова се е търсила стилизация на рисунки известни днес, като пиктограми. В този аспект учените посочват еволюция на пиктограмата за глава (Вж.фиг.30)

Фиг.30. Еволюция на пиктограмата „глава”

Фаза (1) показва пиктограма „SAG-глава“, както е била рисувана около 3000 г.пр.Хр., фаза (2) е обърнат пиктограм, изписван около 2800 г.пр.Хр. Фаза (3) илюстрира абстрахирания глиф в архаични надписи след 2800 г.пр.Хр., Фаза (4) представя абстрактния знак, както е бил записван върху глинени плочки около 2600 г.пр.Хр. Фазите (5), (6) и (7) показват следващите модификации на клинописния знак до края на 2000 г.пр.Хр.

Най-ранно датираните клинописни плочки са намери в двореца на Урук. Това обстоятелство позволява допускането, че първообраза на клинописа е разработен тук. В двореца се помещавало и училище за писъри. То е обучавало деца дълги години се подготвяли за царската, храмовата и обществената администрация, а така също и за литературата на Месопотамия.

Фиг. 31. Културна експанзия на гр. Урук

Културата на Урук дифузирала по няколко пътя:

-Около 3800 г.пр.Хр.Заселници, създават колонии по направления север, североизток и северозапад в Месопотамия, където пренесли керамичните пещи, колелото и производството на тухли.

– Към 3600 г.пр.Хр., търговските мрежи на Урук се разширили до други части на Месопотамия, като северозападна турция и сирия, на североизток някои места в Иран и Ирак, както и в Северен Кавказ.

-Концепцията „Зикурат” на гр.Урук (3000 г.пр.Хр.) се възприема в цяла Месопотамия

-Изобретената писменост около 2600 г.пр.н.е.

бързо се внедрила в други градове на Шумер

– Около 2047-2030 г.пр.Хр. Царят Ур-Наму, анексирал всички шумерски градове и създал империя със столица Урук.

В заключение може да се каже, че културата на Урук, създадена в симбиоза с цивилизация „Убайд”, изиграла важна роля в ранното урбанизиране на Шумер и Месопотамия.

1 Картинно-символната система е способ за съхранение и натрупване на придобитото знания. Тя има голямата сила на формулираната, нарисувана и готова за ползване информация.

2 Институт (лат. institutum – обичай, учреждение) термин, който обозначава организация на група явления

3 Х. Спенсер „Основание на социологията”Според него подобно на човешкото тяло, което се състои от органи, като стомах, чревен тракт, сърце и т.н., обществото се състои от Институти, като семейство, религия, право (държава) и т.н.

4 г-жа Женевиев вон Пецингер – палетеолог от Канадският университет „Виктория” след двугодишно изследване (2007-2009г.) на знаци

от над 200 обекта (пещери и скални площадки) от праисторическа Европа (Португалия, Испания, Франция и Сицилия), публикува през

август 2015 г. 32 знака, класифицирани според честотата на откриването им в тези обекти. За които се смята, че епримитивна

писменост.

5 Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/

6 Той е финансиран от френското министерство на външните работи по програма „Палеолит – България“. Програмата е

организирана от Археологически институт на БАН-София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо.

7 Следващият анализ на праисторическото общество, обитавало пещерите „Лепеница” и „Магура” се основава на снимки и литературни материали публикувани от г-н Кирил Кирилов-Зам. председател на „Археологиеско дружество-Белоградчик”, който от 2007 г. системно изследва Белоградчишките скали, Магура, Лепеница и други обекти от околността.

8 „Археологическо дружество-Белоградчик” регистрирано на 14.07.2014 г. възстановява праисторическа къща през 2015 г. по данни от археологически разкопки в пещера Магура и околности.

9 „…всички фигури от Магура са направени едновременно и с един цялостен замисъл и са част от един определен ред на развитие на образа. Те не са случайни, а всяка от тях напълно закономерно следва от останалите.”Кирилов К., „Посвещение в Магура”, Плевен 2013 г., ПК ”НИМА” ЕООД с ISBN 978-619-162-270-2 стр. 40

10 Пак там –-Интепретация на Магурските символи на тема „Обществено устройство” е по анализите на с.37-50

11 Пак там, стр. 38 – 39

12 Кирилов, К. – „Посвещение в Магура”, стр. 167, фигура 134 (крепостен и държавнически символ от Ловеч)

13 заместник преседатели на „Археологическо дружество-Белоградчик“.

14 http://bnr.bg/vidin/post/

15 Пак там

16 http://www.ted.com/talks/

17 Религията „Богинята майка”, през късната Енеолитна епоха е широко разпространена. Например: В Азия Тюрките я наричан – „Умай” или Ума Хан; В Мала Азия – Персийско-анатолийската богиня-майка е „Дае”; Във Фригия – „Кибела”; Сирия – „Артемида”; Критско-микенската богиня-майка е „Рея” или „Кубеба”. В Европа – Древна гръцкия богиня-майка се нарича „Кибела”; На територията на днешна България – „Тиона”или „Бендида”(Траките); Австрия и Швейцария – „Матре”; При Етруските тя е „УНИ”; При Келтите-Гали е „Деа Матрона”; При Келтите-ирландци е „Дану”.

18 подобно на строителната технология при пещера Лепеница и Магура 8000 г.пр.Хр.

19 Зекария Сичин – „12та Планета” с. 28

20 Пак там с. 32

21 Пак там с. 37

22 Зекария Сичин – „12та Планета” с. 22

/1/ Изследователите на Шове и Ласко са: А. Брейл, Ж. Буисони, А.Шейн, Д.Пейрон, А.Бегун, М.Бургон, С. Блан, Андре Глори, Норбер Ожули, Дени Пейрон и Анри Бегун.

/2/ Изследователите на Козарника са: археолога Рафаил Попов, доц. д-р Николай Сираков и

доц. д-р Жан-Люк Гуадели – Франция

/3/ Магура е Изследвана от: Маринов, F.Birkner, Л. Филков, д-р Б. Бончев, Р.Попов, Археологически институт на БАН и Окръжен исторически музей в гр.Видин. След 2000 г. проучванията се продължават първоначално от изследователя Кирил Кирилов, а в последствие от Археологическо дружество – „Белоградчик”, създадено от него и съмишленици.

Ползвани източници

1. Кирилов К., „Посвещение в Магура”, Плевен 2013 г., ПК ”НИМА” ЕООД с ISBN 978-619-162-270-2

https://bg.wikipedia.org/wiki/ – „Топ 10 древних наскальных рисунков”

https://www.google.bg/

https://www.ted.com/talks/genevieve_von_petzinger_why_are_these_32_symbols_found_in_ancient_caves_all_over_europe?

https://bg.wikipedia.org/wiki/

https://www.google.bg/search?q=Козарника&client

http://kikowsky.blog.bg/

http://www.ancient.eu/uruk/

http://bnr.bg/vidin/post/

https://www.britishmuseum.org/PDF/Iraq/

http://earth-chronicles.ru/

http://www.crystalinks.com/uruk.html

http://www.crystalinks.com/uruk.html

http://www.chitatel.net

https://bg.wikipedia.org/wiki/Клиновидно_писмо

https://en.wikipedia.org/wiki/Uruk

КРАСИМИР КРИВОДОЛСКИ

ПРАВИЛНИК ЗА ЗАСТРОЯВАНЕ, БЛАГОУСТРОЯВАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИТЕКТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ КОПРИВЩИЦА

ПРАВИЛНИК ЗА ЗАСТРОЯВАНЕ, БЛАГОУСТРОЯВАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИТЕКТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ КОПРИВЩИЦА

Издаден от Комитета за изкуство и култура и Министерството на строежите и архитектурата

Обн. ДВ. бр.22 от 18 Март 1975г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този правилник урежда въпросите по изработването на общи и подробни градоустройствени планове на гр. Копривщица, изпълнението на възстановителните, консервационните и други работи, както и новото строителство, тяхното планиране, финансиране н контрол от страна на местните и централните органи, натоварени с грижата по опазването на населените места с историческо, археологическо и архитектурно-музейно значение.
(2) Предмет на правилника са изграждане на новото строителство и съхранението на възрожденската архитектура на гр. Копривщица, обявен за национален архитектурно-исторически резерват с Постановление № 28 на Министерския съвет от 29.VI.1971 г. (ДВ, бр. 58 от 1971 г.).
Чл. 2. (1) Целта на правилника е да създаде условия за взаимно общуване на старата и новата застройка, опазване на ландшафта, категоричния силует и обемното въздействие и да регулира запазването на старата улична мрежа н дворищните и имотните граници.
(2) Към градския народен съвет се изгражда архитектурно-художествен съвет за разглеждане на проекти за проучване и опазване паметниците на културата, който работи в тясна връзка с органите на Министерството на строежите и архитектурата (МСА) и под методическото ръководство на Националния институт за паметниците на културата (HИПК) и окръжния съвет за изкуство и култура (ОСИК).
Чл. 3. (1) Консервацията и възстановяването на отделни паметници на културата, на отделни ансамбли или части от тях се извършват е оглед да бъдат запазени в своя автентичен вид, без каквито и да е реконструкции н допълнения.
(2) Изчезналите архитектурни, художествени и исторически паметници на културата или части от тях могат да бъдат изграждани наново, когато за това има точни научни данни. Тези въпроси се решават от органите на НИПК съгласно Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ)(ДВ, бр. 29 от 1969 г.).
Чл. 4. (1) Консервацията и възстановяването на паметниците на културата в града се извършват постепенно след преценка на НИПК съвместно със специализираните градски органи според тяхната историческа, естетическа и научна стойност.
(2) Плановете за проучване, проектиране и изпълнение на консервационни, възстановители и н други работи по паметниците на културата в града се разчитат на етапи с оглед те да имат напълно завършен и представителен вид.
Чл. 5. Специалното популяризиране на паметниците на културата на града сред нашия народ и чуждестранните посетители се осъществява посредством издаване на списания, подходящи пътеводители, кинопрожекции, телевизионни предавания и др. у нас и в чужбина.

Глава втора.
ОБЩИ И ПОДРОБНИ ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ

Чл. 6. (1) На основание общия градоустройствен план се изработват застроителни, регулационни, кварталнозастроителни и силуетни, озеленителни и други подробни планове, които задължително се съгласуват с МСА и НИПК съгласно чл. 4, ал. 3, и чл. 5, ал. 3 ЗПКМ. Те се одобряват по реда на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) и правилника за прилагането му (ППЗТСУ).
(2) Посочените в предходната алинея планове са задължителна основа за цялостното изграждане на града в архитектурно, благоустройствено и художествено отношение като архитектурно-исторически резерват. Тяхното прилагане се осъществява под непосредственото ръководство на НИПК.
Чл. 7. (1) С подробните градоустройствени планове се предвиждат мероприятия за обществени цели и се отреждат дворищнорегулационни парцели за жилищно строителство.
(2) Видът и очертанията на улиците, както и очертанията на парцелите, плътността на застрояването, разположението и изложението на сградите се установяват със самите планове с цел да се оформят и запазят старинните архитектурни ансамбли, които изграждат града като национален резерват, запазил в най-големи размери българската възрожденска архитектура с нейния характерен стил.
Чл. 8. (1) Отчуждаването на терени и имоти за ново строителство се извършва само във връзка с прилагането на утвърдените планове по реда на ЗТСУ и ППЗТСУ, като в комисиите за оценка влиза и представител на НИПК.
(2) Отчуждаването на съществуващи сгради с прилежащите им имоти в чертите на града за музеи, общежития, почивни станции и др. става само по реда на чл. 30 ЗПКМ след съгласуване с НИПК и ОНС – София.
Чл. 9. (1) Около някои паметници на културата или група паметници се установяват охранителни зони за регулирано застрояване. Границите на тези зони се определят от органите на КИК и на MCA с подробните градоустройствени планове или тяхното изменяне и допълване по реда на ЗТСУ.
(2) Охранителните зони се установяват с цел да се запазят отделни архитектурни съоръжения и цели ансамбли като ценно културно наследство. На територията на тези зони се забранява нова застройка. Като изключение се разрешава построяване на павилиони и др., за обслужване на посетителите след съгласуване с НИПК.
(3) Около гр. Копривщица като национален архитектурно-исторически резерват може да се установи охранителна зона, в която строителството се извършва само с разрешение на НИПК съгласувано с МСА.
(4) Паметниците на културата и охранителните зони се означават в общите и подробните градоустройствени планове по определен начин, установен от НИПК и органите на МСА съгласно чл. 103, ал. 2 ППЗТСУ. Оригиналните планове с означение на старинните архитектурни ансамбли се държат на видно място в специалната служба по изграждането и опазването на града съгласно чл. 18.
(5) Застрояването на града извън охранителната зона се извършва по общите правила в духа на старата застройка съобразно квартално-застроителните и силуетните планове.
Чл. 10. За да се запазят сградите, оградите и други постройки и съоръжения от повреда и разрушаване, правят се специални проучвания и се вземат мерки за ограничаване достъпа на моторни превозни средства. Тези проучвания и мерки се съгласуват с архитектурно-художествения съвет при ГНС и се одобряват от Комитета за изкуство и култура (КИК) и МСА.

Глава трета.
ПРАВИЛА ЗА ЗАСТРОЯВАНЕ, БЛАГОУСТРОЯВАНЕ И ОПАЗВАНЕ

Раздел I.
Основни правила

Чл. 11. Всички възстановителни, консервационни и други работи, както и новото строителство се извършват съобразно действуващите общ градоустройствен план и подробните планове на града под непосредственото методическо ръководство на НИПК.
Чл. 12. (1) Възстановителните, консервационните и други работи по недвижимите паметници на културата се извършват на основание научна документация, изработена от НИПК.
(2) Всички останали строителни работи на държавни и обществени организации и граждани се извършват на основание строително разрешение, издадено от председателя на ИК на ГНС след доклад на главния архитект на града и съгласуване с НИПК. Строителното разрешение се издава по писмено искане на заинтересуваните съгласно ЗТСУ н ППЗТСУ.
Чл. 13. (1) Новите жилищни и обществени строежи се изграждат на основание архитектурни проекти, изработени от НИПК или съгласувани с него. Външно те трябва да хармонират с архитектурата на града, а вътрешно с разпределението и техническите си съоръжения да осигуряват задоволяване на съвременните нужди на обитателите. Преди съгласуването им с НИПК проектите се съгласуват задължително с архитектурно-художествения съвет при ГНС.
(2) Начинът на застрояване (свободно, сключено или групово) се определя с подробните планове и се вписва в строителното разрешение.
Чл. 14. Във връзка с прилагането на общите и подробните градоустройствени планове и с извършваните проучвания по изграждането, благоустрояването и опазването на града като архитектурно-исторически резерват могат да се налагат строителни забрани по условията и реда на ЗТСУ в отделни части или в целия град по искания, съгласувани с МСА н КИК.
Чл. 15. (1) Собствениците н ползувателите са длъжни след решение на архитектурно-художествения съвет на ГНС да осъвременят по предназначение всички неподходящи по вид стопански и временни постройки и съоръжения с повреди и загрозявания и да ги запазят като ансамбли и осъществяват за своя сметка предписаните им мерки за обща и противопожарна сигурност, здравеопазване и чистота, както и по украсата на града съгласно ЗПКМ, ЗТСУ и ППЗТСУ.
(2) Противопожарните мерки се изпълняват по предписание на противопожарната охрана за всеки конкретен случай съгласувано с НИПК и специалните органи по чл. 18.
Чл. 16. На всеки обект, който се изпълнява в чертите на града, включително новото строителство, директорът на НИПК назначава главен методически ръководител за упражняване методическо ръководство. Той действува в най-тясна връзка с техническия ръководител и другите специалисти от НИПК, както и с органите по чл. 18. Когато работите на обекта са комплексни и в тях участвуват различни специалисти (архитекти, инженери, художници и др.), никакви работи не могат да се предприемат от тях, ако не са предвидени в съответната документация и техническите и технологичните форми за изпълнение не са съгласувани с главния методически ръководител.

Раздел II.
Застрояване и опазване на старинните архитектурни ансамбли и градоустройствени комплекси

Чл. 17. (1) За да се спазват основните принципи по изграждане на града като национален архитектурно-исторически резерват, всички възстановителни, консервационни и други работи се изпълняват от НИПК, когато те засягат старинните сгради или комплекси, както и второстепенни и временни постройки, свързани с тях.
(2) Новото строителство и архитектурно-благоустройствените мероприятия в границите на резервата се извършват по проекти, изработени от НИПК или други проектантски организации, но задължително съгласувани с него. За изпълнението на тези мероприятия се създава специализирана строително-монтажна организация, която се съобразява с изискванията на този правилник. С оглед запазване на характера и обемносилуетното въздействие на застрояването изграждането се извършва по монолитен начин или подходящи прогресивни форми на строителство. Специалните видове работи (оскъпяващите), изисквани от архитектурни или ансамблови съображения, се изпълняват задължително от НИПК.
(3) Ремонтите, свързани с текущото поддържане на недвижимите паметници на културата, които съгласно чл. 20, ал. 3 ЗПКМ са в тежест на собствениците им, могат да се изпълняват от НИПК с оглед да не се допускат никакви изменения на стила на сградите (фасади, стрехи, прозорци, врати, комини и др.). При нужда тези работи могат да се изпълняват от специално създадени бригади към ГНС под методическото ръководство на НИПК и неговите органи. Разпорежданията на института и ГНС в тези случаи са задължителни за собствениците.
Чл. 18. (1) При градския народен съвет по указания на НИПК се организира служба по опазването на резервата и изграждането на града. В нея се води пълен регистър на паметниците на културата с копия от научни досиета, в които се съхраняват оригиналите или дубликати на документи, свързани с историята и значението на паметниците, и се поддържат в подходящ вид общите и подробните градоустройствени планове, специални диаграми и други документи по отчета и опазването на паметниците на културата.
(2) За изграждане на града в духа на възрожденската архитектура и за запазване ландшафта, категоричния силует и обемното въздействие на застрояването към ГНС се създава архитектурно-художествен съвет с представители на заинтересуваните творчески съюзи, институти, организации и ведомства. Точната организация и статут на съвета се определят с инструкция, одобрена от КИК и МСА.
(3) За да се осъществят изграждането и опазването на града като архитектурно-исторически резерват, на основание Постановление № 28 на Министерския съвет от 1971 г. при ГНС се назначава главен архитект с утвърдени качества на творец и ръководител, доказал на практика отношението си към паметниците на културата, Той председателствува архитектурно-художествения съвет на града и е подчинен на ОНС и MCA.
Чл. 19. (1) Съседите на подлежащите на възстановяване и консервиране сгради са длъжни да допускат да се извършват в имотите им разкопки и др., които са необходими за провеждане на възстановителните и консервационните работи по паметниците на културата (дренажи, усилване на основи и др.) съгласно чл. 17 ЗПКМ и чл. 208 и 211 ППЗТСУ.
(2) Решенията и планът на НИПК за възстановителните и консервационните работи в чертите на града и за новото строителство са задължителни за собствениците. Указанията на института за извършване допълнителни строителни работи или разчистване на строежи и детайли с оглед да се разкрият стари културни пластове или да се премахват допълнителни надстроявания са задължителни, ако са наредени писмено от директора на НИПК.
(3) За претърпените щети в тези случаи собствениците имат право на обезщетение съгласно чл. 17 ЗПКМ и чл. 209, 210, ал. 3, и 211, ал. 4 ППЗТСУ, като оскъпяването на строителството се заплаща от ОНС.
Чл. 20. Делба на недвижими имоти в чертите на града се допуска, само когато имотите са поделяеми и това не вреди на ансамбловото им опазване като паметници на културата. Това се установява от НИПК след мнение на архитектурно-художествения съвет за всеки конкретен случай.
Чл. 21. (1) Председателят на градския народен съвет, председателят на окръжния народен съвет н директорът на НИПК насърчават формите на стопанисване на паметниците на културата, които съдействуват за запазването им като етнографски ценности.
(2) Недвижимите паметници на културата се използуват за практически нужди според предназначението им. Изменяне на целевото им предназначение може да се извърши само със съгласието на директора на НИПК, председателя на ОНС и MCA с оглед да се приспособяват подходящи сгради за хотели, заведения за хранене на туристи и др.
Чл. 22. (1) Органите на ГНС и ОНС изработват индивидуални правилници за опазване най-ценните паметници на културата в града, с които се определят редът за посещаването, начинът на експонирането, мерки за предпазване от пожар и др. съгласно Правилника за използуване и опазване на недвижимите паметници на културата и историческите места, утвърден с ПМС № 201 от 1960 г. (Изв., бр. 73 от 1960 г.).
(2) С всички ползуватели на паметници на културата се сключват договори за стопанисването и опазването им, в които се посочват конкретни мерки за правилно поддържане на паметника и санкции при нарушения съгласно правилника, посочен в ал. 1.
Чл. 23. За да се опази градът като архитектурно-исторически резерват, изграждането на индустриални предприятия се ограничава съгласувано с КИК и МСА. За осигуряване поминъка на населението се развиват дейности и занаяти, свързани с изграждането на града като резерват, национален курорт и обект на вътрешния и международния туризъм.
Чл. 24. (1) Строителството в града се контролира от органите на НИПК, ОНС и градския народен съвет, а нарушенията се констатират от органите на ОНС и градския народен съвет съгласно глава пета.
(2) С оглед подобряването или възстановяването на определен ансамбъл НИПК след мнение на архитектурно-художествения съвет при ГНС може да предпише на основание чл. 21 ЗПКМ и ЗТСУ да се извършват преобразуване или подобрение на заварени законни строежи и второстепенни сгради н огради. Предписанията на НИПК са задължителни за собствениците и ползувателите. Разходите за тяхното изпълнение са за сметка на ОНС.
Чл. 25. Собствениците и ползувателите на недвижими на паметници културата са задължени под ръководството на местните органи за надзор и опазване на паметниците на културата да вземат мерки за своя сметка за защитата им от пожар или бедствия. При нужда по препоръка на НИПК съгласувано с органите на щатната противопожарна служба могат да се вземат специални мерки за противопожарна защита на резервата и охранителната зона чрез монтиране на предпазни технически съоръжения, които се заплащат от ОНС.
Чл. 26. Незаконното строителство се контролира съгласно чл. 24 от този правилник. Допуснатите от собствениците и ползувателите отклонения от одобрените проекти се премахват или преобразуват за сметка на стопанина.
Чл. 27. (1) В зависимост от състоянието на недвижимите паметници на културата след преценка на НИПК по тях може да се извършат укрепване, възстановяване (реставрация), консервация (запазване), пресъздаване, пригаждане (адаптация) и др. Подобренията и пригажданията,които не представляват възстановяване на паметниците на културата, могат да се извършват срещу предварително заплащане от собствениците. При пригаждане(адаптация) на паметниците на културата задължително се иска писмена декларация от собствениците за съгласието им.
(2) При всички видове възстановителни, консервационни и други работи, както и при нови строежи абсолютно се забранява изменянето на външния образ на паметниците на културата и сградите. Изменянето и пригаждането на вътрешността се допускат със съгласието на НИПК след мнение на архитектурно-художествения съвет при ГНС.

Раздел III.
Благоустрояване

Чл. 28. (1) Всички работи по благоустрояването на града (водоснабдяване, канализация, електрификация, топлофикация, създаване на зелени площи, създаване и коригиране на водни площи и течения, изграждане на мрежи и съоръжения за масов обществен транспорт, направа на улични настилки н др.) се осъществяват от ГНС пряко или чрез специализирани строителни предприятия по одобрен проект след мнение на архитектурно-художествения съвет при ГНС съгласувано с НИПК.
(2) Някои благоустройствени мероприятия (направа на улична настилка, мостове) може да се изпълняват от НИПК и неговите специализирани поделения.
Чл. 29. (1) Обществените озеленителни мероприятия в чертите на града и неговата околност се осъществяват по реда на чл. 28.
(2) За поддържане и подобряване цялостното озеленяване на града НИПК, ОНС и градският народен съвет могат да предписват на граждани и обществени организации, ведомства, институти, предприятия и др. на основание утвърдените планове задължително създаване на трайни насаждения в техните парцели, имоти и дворове. На гражданите материалите се предоставят от ГНС.
(3)Отсичането или изкореняването на трайни насаждения може да става само с писмено разрешение на председателя на ИК на ГНС съгласувано с НИПК и ОСИК съгласно ППЗТСУ.

Раздел IV.
Специални строителни правила и норми

Чл. 30. Настрояване, пристрояване и преобразуване на съществуващи сгради и други строежи (които не са паметници на културата) могат да се извършват по проект след мнение на архитектурно-художествения съвет, съгласуван с дирекция „Проучване и проектиране“ на НИПК и ОСИК при спазване на този правилник.
Чл. 31. По реда на чл. 30 се разрешава откриване и преустрояване на магазини, складове и работилници и други помещения със стопанско предназначение. Собствениците имат право на обезщетение по реда на ЗТСУ, ако тези мероприятия са в обществен интерес.
Чл. 32. (1) При извършване на възстановителни, консервационни и други работи и изпълнение на благоустройствени мероприятия и ново строителство в чертите на града не са задължителни изискванията за строителни линии откъм улицата и към съседите, за дължина на калните зидове, за застроена част на кварталите и парцелите, за височината на сградите, за издатините, за фасадите и вътрешното разпределение на сградите, за второстепенните и временните постройки, за гаражите за моторни коли и оградите, предвидени в строителните правила и норми. Когато такива правила не са предвидени в подробните застроителни планове съгласно чл. 37, ал. 2 ЗТСУ, начинът на изпълнението им се определя от НИПК с писмени указания към научно-техническата документация за изпълнение на възстановително-консервационните работи или съгласувания архитектурен проект съгласно чл. 103 ППЗТСУ след мнение на архитектурно-художествения съвет при ГНС.
(2) Новите строежи трябва да се извършват при спазване на действуващите санитарно-хигиенни, противосеизмични и противопожарни строителни правила и норми, като се държи сметка за общуването на възрожденската и новата архитектура. При възстановителните и консервационните работи тези условия се спазват, доколкото това е възможно от нормите и изискванията на консервационната теория и практика.

Глава четвърта.
ПЛАНИРАНЕ, ФИНАНСИРАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИТЕ, КОНСЕРВАЦИОННИТЕ И ДРУГИ СТРОИТЕЛНИ РАБОТИ

Чл. 33. (1) Строеж в съсобствен парцел може да се разреши по искане само на един или част от собствениците, без да е необходимо съгласието на останалите съсобственици, въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване на парцела, съгласуван с НИПК, по който съобразно одобрените кварталнозастроителни и силуетни планове и този правилник се предвижда отделно жилище за всеки съсобственик. Отделните жилища могат да се разполагат и във височина на сградата.
(2) Ако по архитектурния проект за цялостно застрояване на парцела съобразно одобрените кварталнозастроителни и уличнофасадни планове и този правилник не е възможно всеки от съсобствениците да получи отделно жилище съответно на частта му в мястото, не се разрешава строеж по предходната алинея, докато не се прекрати съсобствеността.
Чл. 34. (1) Възстановителните, консервационните и другите работи, свързани с изграждането и опазването на града като архитектурно-исторически резерват, се изпълняват с материали на НИПК по държавни цени, определени с нормативни актове, уреждащи дейността му.
(2) Държаните учреждения, държавните предприятия и обществените организации, собственици на недвижими паметници на културата, заплащат стойността на всички научноизследователски, проучвателно-проектански и изпълнително-консервационни работи по тях в размери, определени по НИПК. За целта те планират необходимите средства във финансовите си планове.
(3)За направените разходи по възстановяването и консервацията на паметниците на културата, собственост на граждани, държавата вписва законова ипотека в размер не повече от увеличената им стойност съгласни чл. 21 ЗПКМ (без разходите с културно предназначение и за оскъпяване, а само за необходимите и полезни разходи).
Чл. 35.(1) При възстановителни, консервационни и други работи разходите с културно предназначение, които нямат икономическо значение за собствениците-граждани (необходими да се възстанови историческата, културната или художествената ценност на паметника), се понасят от държавата. Тя заплаща и разходите, които се правят в повече за възстановяване паметника на културата не по обикновения начин, а съгласно определени архитектурни, исторически или художествени изисквания или за построяване нови сгради (елементи) в стила на съществуващите ансамбли, за да се оформят те фасадно (оскъпяване). Тези разходи с културно предназначение и за оскъпяване се заплащат от ОНС.
(2) При строеж на жилищни сгради в чертите на града оскъпяването на проектирането и строителството им вследствие на това, че се изграждат в архитектурностилово отношение в духа на възрожденската архитектура, се заплащат от държавата, респ. от ОНС.
(3) Собствениците-граждани понасят само разходите за възстановяване на имотите им – паметници на културата, или за извършване на нов строеж, предназначен за използуването им според обикновеното предназначение (необходими и полезни разходи).
(4) Разходите с културно предназначение и за оскъпяване, както и необходимите и полезни разходи се посочват отделно в изработената от НИПК или проектантска организация документация. Те са задължителни за собственици, които могат да ги обжалват по реда за обжалване оценката на имотите, свързана с вписване на законна ипотека за извършените възстановителни и консервационни работи съгласно чл. 2 ЗПКМ.
Чл. 36. (l) При ново строителство в чертите на града собствениците сами го финансират и набавят материали (без материалите за оскъпяване на обекта). Когато строителството се изпълнява от НИПК необходимите средства по документацията (без оскъпяването) се внася: в БНБ по сметката на ОНС, който упражнява инвеститорските функции по недвижимите паметници на културата. В този случай се сключват договори между собствениците и ОНС и между ОНС и НИПК. Когато строителството се изпълнява от друга строителна организация, договорът се сключва между нея и ОНС.
(2) Необходимите материали за извършване на работите по оскъпяването се доставят по държавни цени от НИПК със съдействието на ОНС и ГНС. Градският народен съвет и ОНС съдействуват на НИПК за доставяне на всички материали по новото строителство в града.
(3) Когато работите по оскъпяването се изпълняват по стопански
начин от собственика, сумата за тях се превежда от ОНС на ДСК, която
провежда контрол по изразходването им, или се заплаща след изпълнението им.
Чл. 37. Преди да се предприемат възстановителни и консервационни работи и след завършването им имотите – недвижими паметници на културата, се оценяват от специална комисия при ГНС по реда, предвиден в ЗТСУ и ППЗТСУ, за да се определи увеличената стойност, за която се вписва законна ипотека върху паметника на културата. Увеличената стойност се внася в приход на държавата само когато се реализира стойността на имота с правна сделка (продажба, дарение, замяна и др.) или по желание на собственика на имота.
Чл. 38. Работата по поддържане на имотите – паметници на културата (текущ ремонт), се финансира от собствениците им съгласно чл. 20, ал. 3 ЗПКМ и чл. 143 ППЗТСУ. Когато гражданите не могат веднага да заплатят тези работи, те се извършват от поделенията на НИПК за тяхна сметка. Градският народен съвет заплаща работите на института, след което те се събират по реда на държавните вземания на равни вноски в десетгодишен срок при 2% годишна лихва съгласно чл. 186 и 187 ЗТСУ.

Глава пета.
КОНТРОЛ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРОИТЕЛСТВОТО И ОПАЗВАНЕТО НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА

Чл. 39. (1) Контролът по изпълнението на този правилник н всички други нормативни актове по изграждането и опазването на гр. Копривщица като национален архитектурно-исторически резерват се осъществява от органите на ГНС, ОНС, НИПК и МСА, както и от органите на Главната инспекция за държавен технически контрол. Техните заповеди в границите на компетентността им са задължителни за гражданите, учрежденията, обществените и другите организации.
(2) Нарушенията се констатират с актове по реда на чл. 37 ЗПКМ и глава десета от ЗТСУ.
Чл. 40. (1) За нарушения по смисъла на посочените в чл. 39, ал. 2 нормативни актове се считат:
1. извършването на какъвто и да е ремонт и изменение на сгради, допълнителни постройки, огради и др. в града без разрешение на компетентните органи;
2. даването на разрешения за ремонт и изменение без съгласуване с НИПК от служители в системата на ГНС, ОНС и НИПК, натоварени с грижи по опазване на архитектурно-историческия резерват;
3. изработването на проекти за възстановителни и други работи или ново строителство в града от архитекти, художници и др. без съгласуване с НИПК и архитектурно-художествения съвет при ГНС;
4. неспазването на дадените строителни разрешения от собствениците и несъобщаването на местните органи за повредите и събитията, които могат да влошат състоянието на паметниците на културата;
5. невземането на мерки от служителите на органите за надзор и опазване на паметниците на културата за своевременно спиране и отстраняване на допуснати нарушения по строителството и изпълнението на възстановителните и другите работи в чертите на града;
6. разпореждането или допускането от служители на народните съвети и НИПК да се проектират и изпълнят строителни или възстановителни работи в чертите на града при нарушение на този правилник, ЗПКМ и ЗТСУ;
7. съгласуването на проекти или издаването на строителни разрешения от длъжностни лица в народните съвети и НИПК в нарушение на действуващите застроителни планове и този правилник;
8. допускането или извършването на строителни, възстановителни и други работи в нарушение на утвърдените проекти и детайли, влагането на некачествени материали или нарушаването на изискванията за качествено изпълнение в техническо и технологическо отношение от служители на народните съвети и НИПК (методически ръководители, технически ръководители, изпълнители и др.);
9. неспазването на указанията на противопожарните органи от собствениците и длъжностните лица по опазване паметниците на културата;
10. сеченето без разрешение на дървета, унищожаването на зелени площи в чертите на града или нарушаването на разпоредбите по опазване на чистотата им;
11. изнасянето от сградите и от града без разрешение на специалните органи по опазване паметниците на културата движими вещи, които имат характер на паметници на културата.
(2) За нарушенията по ал. 1 се налагат наказания, предвидени в чл. 34 ЗПКМ, глава десета от ЗТСУ н Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 41. (1) МСА, НИПК и ОНС съгласувано имат върховна ръководна и надзорна роля по изграждането и опазването на града като архитектурно-исторически резерват. Те съгласуват дейността на всички институти, ведомства и органи, които пряко или косвено действуват за постигането на тази цел.
(2) Градският народен съвет е местен орган за ръководство и надзор по изграждането и опазването на града като архитектурно-исторически резерват. Той изпълнява тези задължения чрез съветите за изкуство и култура, музеите и специалните органи по изграждането и опазването на града като резерват.
(3) Органите по изграждането и опазването на града като архитектурно-исторически резерват и органите от съветите за изкуство н култура могат да съставят актове за констатиране на нарушенията в чертите на резервата и да предлагат налагането на наказания от председателя на ОНС или други длъжностни лица, предвидени в нормативните актове, посочени в чл. 39, ал. 2.
Чл. 42. Когато собствениците или ползувателите системно нарушават задълженията си по поддържането на сградите и дворните места в добро състояние или ги видоизменят без разрешение, народните съвети и НИПК могат да направят предложение за отчуждаване на сградите или местата за държавна или обществена нужда и за изваждане на наемателите от ГНС по реда, предвиден в чл. 25 и 30 ЗПКМ, Наредбата за отдаване под наем на помещения в сгради – недвижими паметници на културата (ДВ, бр. 36 от 1963 г.), и чл. 7 от Правилника за използуване и опазване на недвижимите паметници на културата и историческите места.
Чл. 43. Във всички случаи на ново строителство в чертите на града НИПК и неговите органи упражняват методическото ръководство съгласно ЗПКМ и този правилник независимо от това, кой е изработил проекта и кой изпълнява строителството, като вземат мнението на архитектурно-художествения съвет при ГНС.
Чл. 44. Ако държавни и обществени организации – собственици на недвижими паметници на културата, не ги стопанисват съобразно изискванията на този правилник и указанията на НИПК, институтът и ОНС могат да направят предложение пред Министерския съвет за отнемане или отчуждаване на паметниците за държавна или обществена нужда.
Чл. 45. Длъжностни лица, които чрез неправилната си дейност или чрез изпълнение на задълженията си по този правилник причинят щети на изграждането и опазването на града като архитектурно-исторически резерват, освен глобата възстановяват на ГНС, респ. ОНС, причинените щети съгласно общите разпоредби.
Чл. 46. (1) Органите на НИПК и ОНС чрез ГНС имат право да спират всеки строеж или ремонт в чертите на резервата, който се извършва без разрешително от компетентните градски органи и съгласуване с НИПК.
(2) Когато се извършват незаконни строежи и изменения на паметниците на културата (без разрешение и съгласуване с НИПК и неговите органи), нарушителите подлежат на наказание, а направеното се разрушава по административен ред от народните съвети. Материалите се конфискуват в полза на ГНС – гр. Копривщица, съгласно чл. 37, ал. 3 ЗПКМ.
(3) Контролът за законност и правилност на актовете по изграждането, благоустрояването и опазването на резервата се осъществява съгласно ЗПКМ, ЗТСУ и ППЗТСУ. Когато в тях не е предвиден особен ред за обжалване на тези актове, те подлежат на служебен контрол от председателя на ОНС – за актовете на подчинените му служби и лица, или от председателя на КИК и министъра на строежите и архитектурата за всички актове според подчинеността на службите и длъжностните лица.
Чл. 47. Сгради, допълнителни и временни постройки в границите на резервата могат да се събарят по предвидения в чл. 167, ал. 2 ЗТСУ ред само след писмено разрешение на НИПК и мнение на архитектурно-художествения съвет при ГНС.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Този правилник се издава на основание чл. 4, ал. V от Закона за паметниците на културата и музеите (ДВ, бр. 29 от 1969 г.) и т. 2 от ПМС № 28 от 1971 г. (ДВ, бр. 58 от 1971 г.).
§ 2. Строителните правила и норми за изграждане на населените места не са задължителни при изграждането на гр. Копривщица. Те се установяват съгласно изискванията на този правилник с утвърдените общи и подробни градоустройствени планове, с одобрените архитектурни проекти и изработените от Националния институт за паметниците на културата научно-технически документации. Не се прилагат и строителните правила и норми относно изграждането на второстепенни и стопански постройки.
§ 3. Всички неуредени в този правилник въпроси се решават съгласно разпоредбите на ЗПКМ, ЗТСУ и правилника за прилагането му, както и други нормативни актове по тяхното прилагане.
§ 4. Висящите спорове на територията на гр. Копривщица във връзка с проектирането и изпълнението на възстановителните, консервационните, благоустройствените, строителните и други работи се разрешават от МСА съгласно този правилник след писменото мнение на НИПК съгласувано с ОНС.

И пак ще засвирят гайдарите в Копривщица

1231568_360290157437532_96100059_nВъв връзка с многото запитвания, организационния комитет от Фондация „Национален тръст за съхранение на културно историческото наследство България“ определи датите 2 и 3 септември за провеждане на Петото гайдарско надсвирване „Златна българска Гайда“ Копривщица 2017 г.
Гайдарското надсвирване ще се проведе в ЕкоФест Парк „Кулата“ върху 30 000 кв.м. собствен терен, с обособени зони за палатков лагер, забавления, паркинг и зона за кулинарни изненади.

За контакт 0885 63 20 35 Ангел Ангелов
info.angelov@gmail.com

Фейсбук събитие

https://www.facebook.com/events/151330565314314/