110 години от залесяването в Копривщица

През 1878 година Копривщица започва своето ново съживяване.Точно в този момент на подем и възраждане един копривщенец насочва своя поглед и към оголелите склонове на града .Като войник в София, в Школата за запасни офицери,провеждал учения по баирите около Самоков, където Юлиос Милде е залесил първите площи с гори.

Поизрастнали, дърветата са впечатлили младия копривщенец със своята ктасота. Мислено той ги е виждал и по склоновете около родния си град. Вече като млад учител в Копривщица, този романтик е обхванаш от идеята да направи нещо, за да може и в градеца му да се появи незабравената от него красота.

Този мечтател, този родоначалник на идеята за залесяванията около Копривщица е Нейко Азманов.

По това време – 1873 година, окръжните училищни инспектори в България са получили указанията на Министерството на просвещението да откриват малки разсадници, в които учениците да заселяват събрани семена от горски и овощни видове, за да се учат да произвеждат фиданки и да ги засаждат в района. Нейко Азманов потърсил помощта на училищния инспектор Достоевски,който през 1901 година, пролетта, му изпраща 2 съндъка с около 2000 иглолистни фиданки от Боровец.

Азманов веднага ги засажда върху площ близо до училището и ги огражда. Децата, учителите и хората пазят фиданките. Малчуганите лятото ги окопават. При нужда ги поливат. Фиданките отрасват в разсадника, а през 1904 година под ръководството на Азманов се изваждат, пренасят и засаждат в местността Свети Никола и в местността Войводенец.

Доста от тях се прихващат и израстват. На Нейко Азманов сега дължим неповторимия “декор“-иглолистните гори. Той защитава създадените култури и останалите в недостъпните места хубави гори. Особено непримирим е към изсичането на най-хубавите букови гори под връх Богдан и в Гърми дол през 50-години.

По негова инициатива се слага началото на честването на годишнините от смърта на Бенковски край Рибарица,Тетевенско. Доживял до дълбоки старини,бай Нейко Азманов умира на 23.10.1974 г.

В раннната пролет на 1908 година Н. Азманов с кон, натоварен с два дървени сандъка пренася иглолистни фиданки от Панагюрския разсадник. Със залесяването на тези фиданки се слага началото на голямото настъпление против пороите и пустошта около града.

Окуражени от начинанието, учителите и обществеността на Копривщица решават да превърнат залесяването в общо дело на всички жители на града. На общо събрание на копрвщенци през 1907 година се учредява първото в България Дружество за залесяване и се приема устава му. За председател е избран директорът на класическата гимназия, уважаваният от всички учител по естествознание Иван Джартазанов. Той организира и ръководи не само учениците, но и всички жители на града, които масово се включват в акциите по залесяването в продължение на почти 20 години.

Роден през 1875 година Иван Джартазанов е с 3 години по-възрастен от Нейко Азманов. В ръководството на дружеството при учредяването му са били избрани и копривщенците Гаврил Колев-опълченец, Толе Цаков-шивач, Любен Кукуринеков-шивач, Кръстю Табаков-кръчмар, Пенко Фингаров-мандраджия, Тодор Тороманов-замеделски стопанин, Георги Ломев-бакалин, и двама учители – Петко Сиреков и Ненчо Козинаров. В началото някои граждани се въздържат от участие в това дружество, даже и в провежданите залесителни работи, водени от подозренията, че се ограничават площите за пашата на добитъка им. Но с течение на времето и това малцинство се присъединява към общото дело.

Иван Джартазанов умира през 1942 година. Признателна Копривщица полага тленните му останки в местността Света Петка, на източните склонове, която от всички страни е заобиколена от мощните стволове на боровете и смърчовете, залесени под негово ръководство преди десетиетия. Върху гроба му е поставена малка плоча с надпис: ”Иван Я. Джартазанов 1875-1942 г.

Ръководител на залесяването на Копривщица 1907-1928 г.”. Всяка година по врема на Седмицата на гората служителите и работниците на горското стопанство, учениците и учителите, родолюбивите и признателни копривщенци идват на гроба му, постават свежо цвете и застават в минута на мълчание в знак на почит и признание.

Семето на идеята на Н. Азманов е хвърлено в благодатна почва и началото е сложено. Но огромната работа предстои. Нужни са години, средства, производство на фиданки, техническо ръководство. Един от първите, който идва на помощ е копривщенецът Рашко Маджаров, сестрин син на Любен и Петко Каравелови, тогава изтъкнат общественик и министър. Завършва Историческия факултет на Университета в Петергбург, след което в Женева учи право, което завършва във Франция.

Завръща се в България и става министър на правосъдието, а след това – на земеделието и накрая на живота си – на железниците. 33 години е народен представител на Пирдопска околия и милее за родния си град Копривщица. Тогава е прокопан водопроводът за града. Започва изграждането на Подбалканската жп линия, както и прокарването на шосето от Пирдоп за Копривщица.

Р. Маджаров полага големи усилия за електрификацията на града. Сред родолюбивите му дала е и помощта за залесяването, започнато под ръководството на Н. Азманов и Ив. Джартазанов под девиза “пет върха около Копривщица – борови гори”.

Откритият обществен разсадник край града е обявен за държавен през 1920 и в него започват да се произвеждат всички необходими фиданки за залесяване. Маджаров оказва финансова помощ за провеждане на залесителниет работи, насърчава музейното и курортното дело в Копривщица.

Още едно стабилно рамо на ползу роду гражданите получават от богатия копривщенец Хаджи Ненчо Палавеев. Сред многото дарения за родния си град, не на последно място родолюбивият копрвщенец дава 130 000 лева тогавашни пари за залесяването, които обаче се израсходват за ремонт на училището с негова благословия, а учениците участват без да им се заплаща в масово залесяване.

Високопатриотичното дело на Нейко Азманов и Иван Джартазанов не остан глас в пустиня. То бе подето от хората в зелена униформа. Още от времето на първите залесявания лесничеите и горските надзиратели бяха тези, които осигуряваха производството на фиданките и ръководеха като технически лица качеството на работа.

След приключването на големите залесявания около града лесничеите се грижат за опазването от изсичане  и пожари на създаденото богатство, отстраняват заболелите и нападнати от насекоми и вредители дървета. Оформят и разширяват създаденото от Азманов и Джартазанов, за да го свържат с естествените горски масиви. Те разгъват огромна работа за залесяването на площите на изсечените зрели букови гори и ги превръщат в нови зелени оазиси. Подменят закелявелите насаждения с нови иглолистни и смесени гори. Очистват папратта и храстите по склоновете и на тяхно място създават нови иглолистни гори, в едно с възобновените и укрепнали естествени гори, се преливат в прекрасен килим.

Тези скромни друженици са лесовъдите инженери Георги Георгиев, Начо Калайджиев, Леонид Иванов, Никола Карагьозов, Тодор Балов, Тодор Костов, Васил Георгиев, Иван Търкаланов, Иван Петков, Владимир Орашъков и други,горските надзиратели Генчо Стойчев, Данаил Кусев и др.

На 6 април бе отбелязано 110 години от първото залесяване в гр. Копривщица. Пред СОУ “Любен Каравелов”, са да отбележат годишнината дойдоха служители от Общинската администрация, музейни работници,лесовъди и служители на от Държавно горско стопанство-Пирдоп от отдела във възрожденския град. Директорът на ДГС-Пирдоп инж. Светослав Петров във словото си изтъкна факта, че днес потомците на пионерите на залесяването трябва да ценят родолюбивото дело на копривщенци.Дървено пано под формата на картата на България с надпис:”Хубава си ,моя горо-110 години залесителна дейност в Копривщица”.Изписани са имената на първите залесители от Копривщица-Иван Джартазанов,Нейко Азманов,Рашко Маджаров.За да отбележат годишнината служителите от ДГС-Пирдоп залесиха борово дръвче по стар български обичай.

Текст: Марияна Панчева

Снимки: Милена Паралеева

бутони към социални мрежи

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=2457

Създадено от на апр. 10 2011. Част от Копривщица, Новини. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Може да пропуснете до края и да оставите коментар. Пинг в момента не е позволен.

1 коментар за “110 години от залесяването в Копривщица”

  1. Орлин

    Много интересен и поучителен текст! Благодаря на авторката! Не знаех, че гористите хълмове около прекрасната Копривщица са резултат от изкуствено засаждане. И хвала добродетелните хора, започнали и осъществили това добро дело!

Оставете коментар

Фирмено разузнаване онлайн!

Търсене в архива

Бюлетин

Фото галерия

Фирмено разузнаване онлайн!
Вход | Designed by Gabfire themes