Омертата на чиновника
АРХИТЕКТЪТ, РАЗКРИЛ КОРУПЦИЯТА ВЪВ ФОНД “ПЪТИЩА”: ВЛАСТТА МЕ ОСВЕТИ, ЧЕ СЪМ ДАЛ ПОДКУП, ЗА ДА СПАСИ БАТКО!
Ударно закопчаха шефовете на дирекции Лилов и Владимиров, за да не се стигне до върха
Преди време арх. Георги Янев разкри корупционната схема за 50 000 лв. тарифа във фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Благодарение на неговия сигнал бяха арестувани с белязани пари Любомир Лилов, директор на Дирекция „Усвояване на средства от ЕС”, и Иван Владимиров, началник отдел “Подготовка, търгове и договаряне” във фонд “Пътища”. Двамата поискали подкупа, за да променят статута на 200 дка земеделска земя край Велико Търново, като я трансформират в УПИ с право на строеж. Тогава в интервютата си арх. Янев нахвърляше щрихи от корупционната схема и завършваше с неизменното: “Дотук, повече нямам право да говоря…”
Пред “ШОУ” арх. Янев се престраши да наруши закона на омертата и проговори оттатък забраната и чувството за самосъхранение.
– Арх. Янев, доколкото разбрах, сте съдействали на органите за разкриване на корупционната схема с идеята това да е тайна операция, за да се разплете цялата верига?
– За самата акция знаеха само няколко човека – тези двамата, дето ме разработваха – оперативните, един дознател, шефът на столичната Дирекция на полицията, министърът на вътрешните работи Румен Петков и местният там прокурор. Уговорката тогава беше да не ме “изпяват” на медиите. Всичко трябваше да е под похлупак. Накараха ме да извадя от себе си пари – 10 000 лв. Белязаха ги, описахме ги. Полицаите бяха много точни момчета, от времето на соца, не са ме изпели на медиите. Даже през нощта, когато дойдоха да ме пазят преди акцията, един от тях – Михайлов, цяла нощ ми разказва вицове.
– Значи кръгът на “певците” се стеснява и…
– Прибирам се вкъщи и един приятел от “Стандарт”, Митко се казва, звъни и вика: Жоро, дай по-бързо интервю. Казвам: бе, моля ти се! Той вика: мисля, че е за добро. Тогава ми прищрака в главата, че е по-добре да си говоря с медиите. Аз оживях благодарение на тях.
Иначе щяха да си ме гръмнат
ей така, мърцина. После Коритаров ме намери по друга линия да му говоря как съм дал подкупа и как се е стигнало до ареста на двамата чиновници. Егати и тайната! Сутринта отиваме в Нова при Коритаров и в 8 без 20 някой ми звъни. Пак си помислих: егати конспирацията – никой публично не трябваше да знае за операцията. Звъни ми министър Румен Петков. Така и така казва, ние решихме да те наградим в знак на доблест и пр. с кортик. И аз викам: много хубаво, обаче аз си искам папката с документацията, заради която ми искаха подкупа. Петков каза: в 1,30 в министерството. Почна предаването с Коритаров. След предаването в МВР. Уж ще се крием от публичност, а там тъпкано с журналисти и фоторепортери. Вкараха ме в кабинета на Петков. Аз веднага запалих цигара и викам: „Сърдит съм, кой ме изпя? Нали не трябваше публично нищо да се знае!“ Петков: „Не сме ние“. Идват и други в тържествената зала на МВР, със знамето отзад… Вързаха ми кортика и ме оставиха на журналята. Накрая ме измъкнаха с едно служебно БМВ и ме изнесоха през служебния вход. Звъни ми Коритаров за второ предаване, отивам вътре, а в студиото и Виктор Михайлов. Темата беше как не трябвало да се осветлява операцията, щото делото било значимо.
– А Коритаров?
– Дреме му на пуловера. Върти си непрекъснато химикалката, ама аз тоя номер го знам – така разконцентрира събеседника си. Учили са го в школата. Вадя си аз писалката и си я въртя като вятърна мелница. После си сменихме писалката и химикалката, неговата беше жълта с надпис НСО. Вика: ама ти тоя номер откъде го знаеш. Ами, викам му, аз преди да ти стана почитател, бях още по-голям фен на Димитри Иванов, от него съм го научил. Как се пазиш, вика. Вадя му кортика, той и него почна да го върти. Тогава всички мои приятели бяха полудели по тоя кортик.
– Знае се, че в началото на преговорите с вип-чиновниците за подкупа преговорите стигнаха до десет вноски по пет бона?
– Това беше в началото, но после те твърдо заявиха, че искат 50 хиляди накуп.
Викам, не мога 50 хиляди, и той се смили. Казва, две по двайсет и пет. И в изпълнение на операцията аз тогава извадих 10 000 лв. лични средства. Полицията даде 15 000 от БНБ. Уговорката беше 25 000 при внасяне на проекта и втората вноска при одобряването му. След като мина на първа инстанция, веднага си подадох молба да си взема парите. Оказа се, че са веществено доказателство.
– И какво стана с по-нататъшното съдопроизводство?
– В началото на Лилов му сложиха 1 година ефективно. На второ ниво нещо го замърляха. А във Върховния касационен съд
на Владимиров, който беше най-невинният, му сложиха 3 години ефективно.
Лилов беше вече без право да заема длъжности. И сега внимавайте. Становището на ВКС за Владимиров, който го отнесе 3 години, беше, че парите, които аз съм дал неправомерно, му били задържани. И това става година и половина, след като аз съм бил в съда и съм дал официални показания за подкупа.
– И какво се случва по-нататък?
– Имам един приятел адвокат, по-луд и от мен. С него написахме искова молба. Мотаха ме от октомври до януари във ВКС-то. Когато внесохме молбата, знаеш ли какво се оказа? Че моите пари не били демаркирани и т.н. Всяка седмица отивам на гишето с искане: “Върнете ми парите”! Това го провя в Общото деловодство на СГС и всеки път, като стане въпрос за моите пари, се задейства един паник бутон, след което идваше една кака, която ми казваше: „Вашето нещо се разглежда“. На петия път се разбучах. Викам: при кой е? Идва шефът на СГС, по онова тройно време, разбира се… Отиваме в кабинета му… И пак чакане, чакане….
Идва февруари. Вече бяхме завели с адвоката искова молба плюс 50 000 бона за нанесени морални вреди плюс лихвите и тогава ми върнаха главницата – 10 000 лв.. Но не си оттеглих молбата за лихвите. Влиза един и вика: радвай се и на това, ама си оттегли исковата молба за лихвите. Викам: не, ще дадем някъде парите за детски дом, нещо такова, като дарение.
– И какво успяхте да дарите?
– Най-смешното е друго. Че ние не оттеглихме молбата за лихвите, след което 15 съдебни състава на СГС си дадоха отвод на закрито съдебно заседание, след което назначават 16-и служебен състав, който кара предишните 15 състава да дадат писмени обяснения, защо не искат да гледат делото. Никой не дава такова обяснение, макар че в момента моята преписка е на втора инстанция, знам, че е там.
– Добре де, внимателно ви слушах и си зададох въпроса – няма решение на първа инстанция, тогава как се качва на втора?
– Не мога да ти кажа. 15 човека плюс един са се качили нагоре вече…
– Тогава излиза, че делото ти започва направо от втора инстанция?
– Майната им на парите. Но аз на една пресконференция поставих въпроса –
защо властта не остави парите от подкупа да стигнат догоре?
Няма къде да избягат. Нали са белязани. То е много просто. Щото, когато ги закопчаха Лилов и Александров, Батко си даде оставката на третия ден. Много просто беше, а те го направиха абсолютно ударно, медийно, за да не се види нагоре къде отиват парите. Това е цялата схема.
Като ги осъдиха тия, които взеха подкупа на първо ниво, моите партньори моментално ми прекратиха договора. А аз бях на финала на проекта. Трябваше Агенция “Пътища” да мине и тогава гръмна скандалът.
– Ами така е, като си нарушил закона за омертата…
– Не съм нарушил нищо. То като се почва такова нещо, навсякъде, ама много леко, много леге артис се раздава, все трябва балансирана сума да има.
– Добре де, дайте да сметнем. Вашият хонорар е бил 148 000 лв. за проекта ви.
– Не, 115 000 лв. беше. И имам плащане към инженерите, колеги, щото имам веднъж геодезист, отделно имам регулатор, съгласуване като РИОС, ОВОС, “Напоителни системи”, разбираш ли, това е формата. А какво да говорим, като те бутат данъците, непрекъснати командировки София-Велико Търново. Аз отделно си бях сметнал, че всичко това – данъци-манъци, натук-натам, времето и пр. накуп щяха да ми изядат толкова, че да ми останат 25-30 хил. лв., щото все пак трябва да имаш да си плащаш цигарите и пр. джобни. Инвеститорите плащат поетапно. Ами само геодезистите ми взеха 10 000. Един милион съгласувания и т.н.
– Значи към момент, когато са ти поискали 50 000 лв. подкуп, ти вече си бил вътре с 50 000 лв.
– Ако трябва да бъдем точни, да. И в един момент, о, вижда му се краят. Минал е експертен съвет. Викам си, кръст дотук, край. А предписанията на Агенцията за съгласуване навремето бяха нормални, имахме вземане-даване с тях. Аз преди това се познавах с хора от тая агенция, след което се оказа, че … да,
били уволнени, защото не били… вземали!
Не искам да си отварям устата, щото ще ме накараш да наруша закона за омертата…
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=2522
Създадено от admin
на апр. 16 2011. Част от Новини, Той Чиновника.
Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0.
Коментарите и пинг в момента са спрени.
sending...
