БАШ ВРАЧАНСКА ЮТИКА – Д.С.

Нема грешка . „Ютика”, а не лютеница. Оно ние от градо Враца така му викаме.

Та таа рецепта гя повна преду сичко от деда ми. Оно ния дечорете, некога, летоска седееме на лозе. На колибата на лозе при дедо. И секи ден беше теферичен. Дедо ни угаждаше секак. Кога не чуехме ни смандръсваше понекога. Вечерта, кога ние уж спееме на сламнико( сички), он смандръсваше баба. Е, оно къто потребявахме еко яденье, к`во сакаш?
Та он дедо ни угаждаше и с благо готвенье. Едно от най-благите яденьета е баш врачанската ютика. Печени чушки и домате на огнището – склъцани у дървенийо паар с чесънец, бая и мерудикя накината, манко олийце, къто има и сиранье( моо и козо), юта чушка.

Дедо скълцваше сичко на каша. И оно и деца, и дръти топееме благо, благо.
През времето я често си праа от таа ютика. Ма къто поодрътех, я посмех, да гя пОдобра. Турам по манкочко печен син домат и печена тиквичка, кога има. Турам и по щипчица риганче, мащерка, балканска чубричка.

Веднъж ми дойдоо на госке Илияна и Краси. Они са семейство и са журналисте от централната телевизия. Они помагаа, да праа ютиката( бееме на дворо пред камината!. Ядоо благо, благо и мъцаа от кеф, ма яко. Ма със зор ги накарах да фърлат дървените лъжици, дек кусат с них и да топат направо от пааро със залци от туртата. И они си облизаа ръцете чък до лактите. Клъвнааме и по некоя чашка. Погъгрихме си, посмееме са. Они си тръгнаа олезени, без да ма питат за рецепта, що знаат, че оно я готва без рецепта. Само дек госкянете ма обвиния, оти съм им бил сбръкал диетата. Бей, се язе съм виновен на ората! Се пакости праа язе Деда ви Скръц, да го онода.

Дядо Скръц ще готви на живо в „Чорбаджийския двор“ в Копривщица на 7,8 и 9 август.

share button

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=5152

Създадено от admin на юли 30 2015. Част от Академия кулинарен историк, Дедо Скръц, Етно пикник, Копривщица, Копривщица 2015, Кулинарен историк. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.