Братовчедка на Дилма Русеф в битка с незаконен строеж

Преди две години след намеса на “Труд” ДНСК (Дирекцията за национален строителен контрол) постанови, че в центъра на София, на ул. “Цар Симеон” №69, се извършва незаконно строителство. Въпреки че тогава строежът формално беше спрян до 7 април т.г., днес сградата е почти завършена. А ходенето по мъките на потърпевшите от съседната ъглова къща – с вход откъм ул. “Вашингтон” №31, която е на калкан и е паметник на културата, изглежда няма да приключи скоро.

Една от наследничките на някогашната красива сграда на “Вашингтон” е Боянка Корнажева, дъщеря на покойния министър на правосъдието Петър Корнажев. Също и втора братовчедка на президента на Бразилия Дилма Русеф.

“Тези дни съм обект на засилено внимание от страна институции и медии заради кръвната ми връзка с Дилма Русеф. Бащите ни са първи братовчеди. Както във всеки род с дълга история, и при нас има немалко личности, с които се гордеем, хора, отстоявали възгледите си, макар на висока цена. Може би затова и аз не се примирявам с откровеното беззаконие, така съм възпитана”, категорична е Корнажева.

Повече от три години тя заедно със съпруга си и синовете им живеят в постоянен страх за целостта на дома им и под натиска на психически тормоз и заплахи от ангажираните със строителството в съседния имот.

Корнажева наследява част от двуетажната къща, която е най-старата в карето в близост до Халите. Построена е малко след Освобождението. Обявена е за паметник на културата през 1978 г. Заедно със съседните къщи, трите са обединени в едно УПИ под номер VIII – 9,10, кв. 148, м “Зона Б-2”.

Поради което строителни работи могат да се предприемат само с писмено съгласие на всички съсобственици. А поради това, че съседните постройки попадат в охранителната зона на сградата – паметник на културата, строителство може да се извършва единствено след съгласуване с Националния институт за паметници на културата (НИНКН). Но това е според законите. А в действителност събитията са се развивали по друг начин и с други средства в поредица от закононарушения.

Първото е, че собственикът на имота на ул. “Цар Симеон” 69 – “Палстрой” ООД с управител Хадар Н. А. Алджераши, гражданин на Палестина (според търговския регистър), получава разрешение за ремонт и реконструкция. Вместо това разрушава къщата до основи и на нейно място започва нов строеж. Без съгласието на съсобствениците.

Второ. От самото начало не са спазени коти “било” и “корниз” и новопостроената сграда е по-висока. Не е спазена и строителната линия и постройката е изнесена към улицата.

Трето. Старата къща на “Цар Симеон” 69 не е имала собствена калканна стена и е била конструктивно свързана със сградата на Корнажева. При събарянето й сериозно е увредена калканната стена на сградата паметник. Повтаря се случаят от улица “Алабин”. Защо бездейства прокуратурата? Защото още няма смъртен случай ли?

Четвърто.Логично възниква и въпросът защо ДНСК не е уведомила прокуратурата и не е спряла строежа още през ноември 2009 г., когато в писмо, подписано от зам.-шефа на дирекцията Георги Даракчиев, четем следното: “не се извършва преустройство, понеже старата сграда е напълно разрушена…” Това е било известно и на ДНСК, и на МРРБ още на 13 януари 2009 – близо година по-рано, и през цялото това време не са предприели никакви действия.

В същото писмо четем: “От приложения снимков материал е видно, че двете сгради имат обща носеща конструкция, поради което е следвало разрешението за строеж да бъде обявено на г-жа Корнажева по установения законов ред”.

Пето. В драстично нарушение е и липсата на разрешение от института за паметниците на културата, на който не са били предоставени за одобрение никакви проекти.

А още на 8 януари 2010 г. в писмо, подписано от г-н Даркачиев, четем: “няма данни за съгласуване с НИНКН”. Защо още тогава строежът не е спрян и на това основание?

Година и половина по-късно, през юни 2011 г., в констативен протокол на Министерството на културата се казва: “В Националния документален архив на НИНКН не са открити данни за съгласувани инвестиционни проекти за УПИ VIII – 9,10, кв. 148, по реда на ЗКН. От предоставените на място строителни книжа се установи, че строителните работи се извършват незаконосъобразно.”

И още: “Във връзка с установеното и направените констатации, извършителят на незаконосъобразния строеж подлежи на имуществена санкция.” Само това? Нима така българската държава пази паметниците на културата си?

В цялата тази верига от потъпкване на законите ключова е (без) отговорността на община “Възраждане”, която залага бомба със закъснител в началото на одисеята. През юни 2009 г. кметът на район “Възраждане” Ева Сеизова подписва отговор до петима жалбоподаватели, че при проверката, направена от район “Възраждане”, “не се извършват строително-монтажни работи”. Въпреки че по това време новостроящата се е видима с просто око.

Отново в закононарушение главният архитект на “Възраждане” г-жа Л. Гавазова издава заповед, с която одобрява изменението на инвестиционния проект. След нови жалби на Корнажева столичната РДНСК се произнася срещу разрешението за строеж на главния архитект на район “Възраждане”.

В края на 2009 г. арх. Гавазова заяви за “Труд”: “Дали има ощетени, ще решават органите, които проверяват всички факти и обстоятелства”, но не ни каза какво я е накарало да издаде строителното разрешение, без да уведоми института за паметниците на културата. Нито пък защо не са контролирали строителството и сега новопостроеното няма нищо общо с разрешеното.

Но не само общината е отговорна за случващото се. Въпреки че са известени, Софийската районна прокуратура и Софийската градска прокуратура не предприемат никакви действия! ДНСК и РДНСК – също! Министерството на строежите и регионалното развитие също бездейства, макар че са засипани със снимки и видеозаписи за извършваното незаконно строителство. Защо?

В края на август т.г. Боянка Корнажева получава писмо, че ще бъде извършена проверка на обекта. По думите й: “Такава се състоя в съседния ресторант! А информационното табло на обекта, което беше с невярно съдържание, бе свалено за проверката. В момента информационно табло за това какво се строи, на какво основание, както и от кого се изпълнява строителството няма.” Нямаше го и когато екип на “Труд” го потърси и засне липсата му.

В края на септември отново потърсихме г-н Георги Даракчиев: “Закононарушенията бяха установени от ДНСК. Но за действията, които предприехме, съдът казва, че са незаконосъобразни, и затова ни отменя актовете.”

Остава да гадаем защо българският съд застава на страната на закононарушителя. Впрочем през целия период след издаването на заповедта за спиране на строителството то не е спирало. В продължение на цели 15 месеца! И защо инвеститорът е продължил да налива пари? Нима е бил сигурен какво ще отсъди българският съд? Как два състава на Административния съд обявяват две диаметрално противоположни решения, а ДНСК базира действията или бездействията си на удобното за инвеститора решение?

А на въпроса какво следва оттук нататък, г-н Даракчиев заяви: “Случаят не е приключил. Доста сериозна е констатацията на НИНКН. От 2007 г. има изискване, че всички проекти трябва да подлежат на съгласуване с паметниците на културата. Може да бъде спрян строежът или да бъде възпрепятстван от район “Възраждане” във връзка с въвеждането му в експлоатация.”

И все пак не прозира ли една особена “благосклонност” на институцията към този строеж? Има ли двоен аршин? Може ли инвеститорът да построи каквото поиска?

На практика РДНСК и ДНСК отказват да издадат заповед за спиране на строежа за това, че не са изпълнени изискванията на закона по линия на паметниците на културата и по този начин и издаденото разрешение за строеж е незаконосъобразно. Ако искаха да се защитят в съда от иска на строителя, може лесно да го парират по този начин. Но те продължават да бездействат. Защо?

А докато институциите си прехвърлят отговорността и отказват да вземат решение, потърпевшите се подготвят да потърсят правата си в Страсбург. И сигурно ще ги намерят. За жалост – за сметка на българските данъкоплатци, а не на реалните виновници. Но какво му остава на българския гражданин, пък бил той и наследник на български министър на правосъдието или братовчед на бразилския президент. И що за държавност е нашата, след като надеждата за правосъдие трябва да се търси извън България!

Валентина Петкова

http://www.trud.bg

spodelime.com

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=3580

Създадено от на окт. 8 2011. Част от архитектеее, Новини. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.

Коментирането е спряно

Фирмено разузнаване онлайн!

Търсене в архива

Бюлетин

Фото галерия

Фирмено разузнаване онлайн!
Вход | Designed by Gabfire themes