Чудото на Балканската война 1912-1913

Чудото на Балканската война 1912-1913

Една от най-светлите и забележителни страници от българската военна история – 100-годишнината от Балканската война 1912-1913 година само отбелязваме, а не честваме през тази и следващата година. Това мое мнение се формира от равното, тихичко, без акценти и съвсем слабо внимание от медиите преминаване на проявите от така наречения национален план за отбелязване на юбилея.

Имам усещането, че годишнината е подценена  в самия подход към нея – националният план си остана само “почистване и обновяване на военните паметници”, една пътуваща научна конференция и тържествена заря-проверка с възстановка на събития в няколко областни центрове. Така и не се сетиха държавните и културни институции да се предвиди преди две-три години да поръчат на творците създаването на един-два игрални филма, или кратък телевизионен сериал, за военната слава на България.

Мисля си дали не оставаме отново свидетели  на целенасочени опити да бъде пренаписана (или оставена в забвение) и военната история на България, да бъдат зачеркнати в народната памет или да бъдат представени в изопачена светлина ключовите събития и процеси в нашата военна история – мобилизацията на народа за постигане на национален идеал, възстановяване на териториален суверенитет, освобождаване на територии и население от чужд гнет, проява на дух, морал, жертвоготовност, стоицизъм и героизъм на българския войник.? Не е ли проява на национален нихилизъм за се нарича върхът на таланта на българската военна мисъл и действие – обсадата и овладяването на “непревземаемата Одринска крепост, “прокоба или илюзия”?

Неодавнашното изказване на Ахмед Доган, че “историята на Балканската война трябва да се подложи на нов прочит, защото тя била първият опит за етническо прочистване на Балканите, което след това продължило в по-ново време през т.наречения възродителен процес. Ето това е откровен израз на нарастващия агресивен неоосманизъм – държавна политика на нашата южна съседка. Неговата цел е многопосочна (умишлено или непредумишлено, с действие или бездействие – да се посеят в душете на хората, на първо място у младите, чувство на нихилизъм, на излишни войни, на ограбени поколения (след загубите на войните), да се предизвика желание за отричане от бащи, деди и предци, на пренебрежение към тяхното наследство. В тази връзка се налага да си припомним, че народ, загубил историческа ориентация, отказал се или примирил се с липсата на приемственост на поколенията лесно се превръща в обект на социални и идеологически експерименти, но цената е много висока!

Защото под стените на Търновград през 1395 г., в Клисура, Копривщица, Батак и Перущица през 1876 г., при Стара Загора е Шипка през 1877-1878 г., на Сливница през 1885 г., при Лозенград, Люлебургас, Бунархисар и Одрин през 1912-1913 г. българските войни, въстаници, опълченци, войниците, офицерите и генералите на Българската войска защитаваха и отстояваха  не само независимостта на Българската държава, а утвърждаваха духовните и нравствени ценности на българската нация, които имат общочовешко значение.

Българският войник в Балканските войни отстоя България и очерта пътя на Третата българска държава през 20-, и 21-я век. Неговият подвиг и саможертва заслужават уважение, преклонение  и достойни паметни знаци.

Затова когато днес минете покрай войнишки паметник, или срещнете бойно знаме, моля ви, поспрете за миг, свалете шапки и се поклонете пред паметта на български я войн. И не забравяйте  – храбростта няма степени и окраска. Тя не може да бъде нито царска, нито комунистическа, нито демократска.

Ще минат години, но споменът за славните победи на Българската армия през Балканската война не ще избледнее никога в народната памет. Всяка пролет природата ще измива с роса и дъждовни капки като грижовна майка паметниците на загиналите, ще украсява братските могили с бели маргарити, зелена трева и алени макове, сякаш родният трибагреник се свежда в преклонение пред великата им саможертва.

Затова, нека си спомним, че отечеството загива само тогава, когато е умряло в сърцата на своите синове. Дълбок поклон и вечна слава на героите от Балканската война.

ПЕТЪР МОТКОВ, 10 ноември 2012 г.

share button

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=4478

Създадено от на ное. 11 2012. Част от История, Новини, Отворени очи. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.

Коментирането е спряно

Фирмено разузнаване онлайн!

Търсене в архива

Бюлетин

Фото галерия

Фирмено разузнаване онлайн!
Вход | Designed by Gabfire themes