ДАМЯН ДАМЯНОВ: ХРИСТО ДАНОВ ПЛАЩАШЕ 700 ХИЛЯДИ ЛВ. ДАНЪЦИ САМО ОТ НАЕМИ

Известният юрист и крупен реститут беше стиснат, почина при малко неясни обстоятелства, твърди синът на Райко Дамянов

Заради неудържимия читателски интерес продължаваме с разкритията на Дамян Дамянов – син на бившия председател на Народното събрание и дългогодишен първи зам.-председател на Министерския съвет на НРБ Райко Дамянов. Разговаряме за реституцията на големи имоти, национализирани непосредствено след Девети септември 1944 г. и по Закона за едрата градска собственост. Връщането на имотите не само направи отново богати някои фамилии, но и създаде определена прослойка, приела реституцията като начин на живот.

20 години след промените освен прослойката от новобогаташи у нас се създаде класа от реститути.
– Като че ли в България има известна цикличност – на всеки 40 – 50 години настъпва дълбока обществена и социална криза и за съжаление махалото на обществения живот се люшка от една крайност в друга. Разбира се, ние сме зависими от световните процеси и кризи, но все пак ни липсва национална и патриотична стратегия: обикновено вземаме най-лошото от световния опит и го прилагаме недомислено и с крайности. Вярно е, че през 1947-48 г. се приеха закони за национализация и се тръгна към едно необосновано общо национализиране.

Българинът в душата си винаги е бил дребен собственик

да има дом, нива, магазинче, дюкян… Особено болезнено беше посегателството върху занаятите и услугите – ето защо през целия социалистически период в тези сектори се чувстваше остър дефицит. Тъкмо обществото беше свикнало с тоя начин на живот и дойде бурята на Десети ноември. Тези събития освен всичко друго отприщиха спотаения, могъщ частнособственически инстинкт на българина. Във Великото народно събрание, както и в последвалото го 36-о НС главно от квотата на СДС бяха избрани като народни представители крупни бъдещи реститути – Стефан Савов, Светослав Лучников, Александър Джеров, Васил Гоцев и много други.

Те копнееха час по-скоро да си върнат бащината и дядовата собственост,

макар че бяха добре материално и при социализма

Поради характерната българска припряност и недомислие през февруари 1992 г. спешно беше приет Законът за реституцията (ЗВСВОНИ), който после беше поправян и допълван 12 пъти през годините. През 1997 г. излезе нов пакет реституционни закони по идея на Лучников, с който отидохме в другата крайност: добрата идея да бъдат обезщетени едни доведе на практика до отнемането на единствените жилища на други, имали нещастието да купят жилищата си от народните съвети по време на социализма. Хора, без да имат вина, загубиха в повечето случаи единственото си жилище и цялата си покъщнина.

Една несправедливост роди друга – така ли да го разбирам?
– Да, точно така. Получиха инфаркти и си отидоха от този свят. Те не получиха общински жилища, нямаше и откъде да ги получат, много от тях не получиха и никакво обезщетение, а на всичкото отгоре, тъй като нямаше къде да живеят, реститутите, спечелили делата срещу тях, ги осъдиха за пропуснати ползи и за наеми за времето, през което са текли делата и след това. Например на мен ми беше отнето почти цялото движимо и недвижимо имущество, бях изхвърлен на улицата без никакво обезщетение и загубих личните си вещи. По такъв начин животът ми беше провален.

Е, не може да се отрече, че със същата суровост комунистите са отнели законните имоти на тия хора след Девети септември…
– Но с едно уточнение: законите за отнемане на собствеността след 9 септември 1944 г. са били по-меки и съобразени с човешките нужди: оставя се жилището, ако е единствено. Давало се е възможност, ако си купил имоти с банкови кредити, да имаш десетгодишен срок да ги погасиш. По закона „Лучников“ (ЗОСОИ) на новорепресираните се предвиждаше да се дадат жилищни компенсаторни записи, но в много случаи поради бюрокрация или нежелание на държавната администрация пострадалите не получиха и тях. Стана така, че едни български граждани се настроиха срещу други български граждани.

Това беше нова несправедливост, която на свой ред след 40-50 години ще бъде поправена

Самият Светослав Лучников беше мой съсед (живееше на улица „Янтра“) и се познавахме, пазарували сме заедно и сме разговаряли по тия теми – та той веднъж каза: Нека се съдят хората – туй на нас не ни пречи, тъкмо да ни оставят на мира! Разбира се, Лучников имаше предвид да оставят на мира депутатите и властимащите.

Да се върнем на темата за крупните реститути.
– Да. Да вземем например Христо Данов. Той ми е добре известен, защото беше адвокат на противната страна – на реститутите, които ми взеха жилището. Той беше пословичен с пестеливостта си, беше си просто стиснат. Редили сме се на опашка на барчето в Районния съд – той купи една морена за трийсет стотинки, даде на момичето монети по една, две и пет стотинки и ги цедеше като златни.

Ходеше изключително скромно облечен, с една огромна стара чанта от 50-те години и не си позволяваше никога да вземе такси

Виждал съм данъчните му декларации през годините. Доколкото имам спомен, само сумите, върху които плащаше данъци от наеми, бяха в рамките на 664 хиляди (нови) лева! Беше му върната сградата на ул. „Г.С. Раковски“ и ул. „Славянска“, известна като хотел „Славянска беседа“. Във вътрешната кооперация пък получи кантори. В Пловдив получи много и крупни имоти, но не промени по никакъв начин скромния си начин на живот.

Почина като председател на Конституционния съд на 81-годишна възраст в Правителствена болница при неизяснени обстоятелства и малко… необичайна грешка при манипулациите на медицинската сестра. Според свидетели, докато е лежал в болницата, е казал на жена си, че няма да приема никакви течности и да му носи храна от къщи. За нещастие

пропуснал да контролира съдържанието на вливаните му системи

Е, сигурно не всички са изглеждали като Христо Данов.
– О, да! Сещам се за една моя очарователна съседка – певицата Богдана Карадочева. Тя живееше на ул. „Мургаш“ и имаше толкова хубави крачета и такова сластно тяло, че като ученик ходех захласнат след нея и душата ми се възнасяше. Много умна, ерудирана и елегантна жена – и много талантлива. Наистина баща й беше много пострадал, но за компенсация по реституционните закони тя си върна доста имоти. Най-малко четири апартамента в центъра на София, няколко доходни магазинчета, ателиета… Известната представителка на демократичните сили

Надежда Михайлова също е крупен реститут по линия на майка си

В района на Централната баня на ул. „Екзарх Йосиф“ на майка й беше реституиран изключително престижен и скъп имот, който за целта беше деактуван от публична държавна в публична частна собственост. Отделно й беше върнат магазин.

А коя е най-впечатляващата къща, за която имаш спомен?
– Губиделниковата. Тя се намира в района на Докторския паметник и е може би най-хубавата и стилна жилищна сграда с прекрасна градина – на ул. „Оборище“ № 21. Знам я много добре, защото ние две години живеехме под наем в съседната сграда на №19. Като ученици играехме в двора на тая прекрасна къща. Освен това през 1974-75 г., когато столът на ЦК в „Рила“ беше в ремонт, сградата на № 21 временно беше преустроена в стол на Централния комитет и аз понякога се хранех там. Стените са облицовани с идеално лакиран, масивен дъб, паркетът също е дъбов и е застлан с персийски килими, а таванът е издържан в баварски стил – с масивни дъбови греди. Тая сграда е строена през 30-те години на 20 век, носи всички белези на една луксозна резиденция и е принадлежала на известната фамилия Губиделникови. Те си я върнаха след Десети ноември и я дадоха под наем на гръцкото посолство, което ползваше и двата етажа за консулски отдел.

Отношенията ти с реститутите май не са много гладки?
– Няма как да са гладки. Например по отношение на реститутите, които ми отнеха всичко, реституцията беше извършена в името на Анастасия Атанасова (Цоньова) Бурова, родена през 1912 г. и до днес си е жива и здрава. По данни от служба „Вписвания“ към Нотариата се оказва, че тя има 71 престижни имота в София и околността. Отделно има недвижими имоти в страната – например тая възрастна госпожа притежава част от сградата на „Буровата банка“ (два имота в сградата на ул. „Граф Игнатиев“ № 10 – то и сега е банка). Други големи нейни имоти са 18 декара складова площ в района на „Княжево“, почти пет декара застроена площ в Драгалевци, къща на ул. „Джовани Горини“ и многобройни магазини на ул. „Цар Симеон“ и в Зона Б5 и Б19 – някогашни еврейски имоти.

Впрочем моят апартамент също е бил еврейски, купен е от госпожата по време на войната, в отсъствието на собственика Алберт Бернард Искович. Той пък напуснал страната през 1940 г., тъй като е обявен за английски шпионин и е принуден да се спасява от антиеврейските закони. Та апартаментът е закупен с неистинско пълномощно и без съгласието на собственика. За съжаление аз разбрах тези обстоятелства много късно.

Изобщо оформи се една прослойка реститути и техни наследници, които всъщност си имаха имоти и при социализма. Не е тайна, че след конфискациите на имотите им някои от тях бяха обезщетени след Девети септември, но въпреки това получиха отново имотите си след Десети ноември. Получи се така, че тази прослойка си живее добре само от доходите на върнатите си имоти, а не произвежда и не инвестира в нищо.

Едно интервю на Исай ДИМОВ

споделяне на връзка

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=726

Създадено от на ное. 11 2010. Част от История, РестиТУТУция. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.

Коментирането е спряно

Фирмено разузнаване онлайн!

Търсене в архива

Бюлетин

Фото галерия

Фирмено разузнаване онлайн!
Вход | Designed by Gabfire themes