Данъчна проверка на физическо лице
Късата клечка „данъчна проверка“
Вие сте физичeско лице и данъчните ви правят проверка. Не е за поздравления, може да се каже дори че сте изтеглили късата клечка, тъй като проверките и ревизиите на физическите лица обхващат само 0.5% от всички данъчни декларации (въпреки че са между 15 и 20% от общия брой проверки на Националната агенция за приходите).
Освен данъчните проверки и ревизии (които се наричат още административни производства) могат да правят служителите на Агенция „Митници“ и приходните органи на общинските власти. В обсега на митниците сравнително рядко попадат физически лица (например при проверки на селските казани за ракия), срещите с общините може да са по-чести, защото те администрират местните данъци и такси.
Отговорът на въпроса кои могат да станат обект на административни производства е: всички. Целта на проверките и ревизиите е да се установи има ли укрити доходи и неплатени за тях данъци и осигуровки. Ако проблемите се дължат на грешки при попълването на данъчните декларации или грешно тълкуване на законовите разпоредби, инспекторите обикновено изискват само дължимите данъци с начислените лихви. Ако се установи умишлено укриване на доходи, има и санкции.
Средно на година приходната агенция прави около 15 000 проверки и ревизии, от които 2000 до 3000 са на физически лица. За сравнение, броят на данъчните декларации, които всяка година се подават от физическите лица, са над 500 000. Близо 90% от ревизираните случаи са резултат от собствен анализ на риска от страна на данъчните. Останалите 10% са по искания за проверки от прокуратурата и МВР.
Ако не искате случайно да попаднете в полезрението на данъчните, попълвайте внимателно данъчните си декларации и посочвайте колкото може повече възможности за връзка в случай на въпроси – домашен и мобилен телефон, електронна поща. Практиката показва, че по-голям шанс да си навлекат проверка имат хората със свободна професия от браншове, които се приемат за рискови от гледна точка на укрити обороти и доходи. По данни на НАП такива са лекарите на частна практика, стоматолозите, автоинструкторите, адвокатите.
При съмнения първо се започва с проверка, която трябва да изготви нещо като „данъчна картина“ на проверяваното лице – имущество, авоари, приходоизточници, разходи. Ако резултатите от проверката дадат основания да се подозира укриване на доходи, следва ревизия. Проверката започва с изготвянето на т.нар. начално салдо на финансовото състояние на проверявания, от което тръгват изчисленията на данъчните. Това към кой момент се изчислява началното салдо зависи от целите на проверката, но той не може да излиза извън последните 5 години, тъй като за по-стари задължения има давностен срок.
Началното салдо се определя чрез разработена от НАП методология, включваща и субективни оценки. Такива са възможните спестявания за натрупания до този момент трудов стаж, вкл. на партньора, на родители, наследства и т.н. Причината е, че самите проверявани може да не пазят документи, с които да се установи точната картина.
След определянето на това салдо започват да се сравняват доходите и разходите за живот за проверявания период, придобитото имущество и т.н. За да изчислят разходите, данъчните взимат информация от доставчиците на комунални услуги, Гранична полиция (за пътуванията зад граница), интернет и мобилни доставчици, автодилъри, строителни компании, публични регистри, банки и др.
За ежедневните разходи, за които обичайно не се пазят бележки, се прилага оценката на НСИ за издръжка на домакинствата за съответния период. Това е и един от големите пробиви в системата, показа нагледно проверката на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов (виж другия текст).
По същия начин се събира и информацията за получените приходи. Случаите, в които проверяваното лице е получавало дарения, както министър Цветанов например, също се взимат предвид. При тях напълно възможни са насрещни проверки на лицата, посочени като дарители или кредитори, с цел да се установи дали наистина разполагат с достатъчно доходи. От НАП уточняват, че това е обичайна практика, когато се усъмнят в истинността на обясненията от провереното лице.
Придобитото за проверявания период имущество също се взима предвид.
Крайната цел на данъчните е да се сравнят разходите на лицето и придобитите от него вещи и имоти с доходите му и началното салдо. Ако те съвпадат или доходите заедно с началното салдо се окажат по-високи от разходите и придобитите активи, проверката приключва. Ако разходите и собствеността обаче са по-големи, това е основание да се подозира данъчно нарушение, при което следва ревизия.
По закон данъчната ревизия може да трае 3 месеца. В по-сложните случаи може да се удължи до 6 месеца, а по изключение, с решение на директора на НАП – до 3 години.
Какви права имат данъчните
– Да влизат в домовете и други имоти на проверяваните лица
– Да описват имущество и вещи
– Да изземват оригинални документи
– Да изискват заверени копия от документи и заверени разпечатки от технически носители
– Да изискват декларирането на банкови сметки в България и чужбина
– Да изискват писмени обяснения за придобито имущество, вещи, авоари, пътувания в чужбина
– Да изискват информация от доставчици на комунални и други услуги – ток, вода, парно, интернет, мобилни комуникации, обучителни курсове
– Да изискват информация от държавни служби, работодатели, обслужващи банки
– Ако проверяваното лице откаже да допусне данъчните до дома си или друг негов имот, те имат право да изискат намеса на полицията за осигуряване на такъв достъп
Какви права имат проверяваните
– На защита на личната чест и достойнство
– Да изискват данъчните да се легитимират
– Да бъдат запознати с правата си и последиците от евентуален отказ да сътрудничат
– На защита на информацията, която данъчните получават и тя да не се разгласява
– На безплатни справки за информацията, която данъчните са събрали към всеки един момент
– Да изразяват становище по констатациите в хода на самата проверка, преди тя да приключи
– Да обжалват констатациите на вече приключила проверка или ревизия
– На обезщетение за незаконни действия или бездействия на данъчните, от които са претърпели щети, съгласно Закона за отговорността на държавата
Писмени обяснения
Според ДОПК ревизираният субект е длъжен да даде писмени обяснения на въпросите, които му се задават. Същото са длъжни да сторят и всички лица, които са свързани и могат да помогнат за пълнотата на проверката. В същото време право да откажат писмени обяснения имат роднините на ревизирания субект по права линия без ограничения, съпругът/съпругата, братята и сестрите, както и роднините по сватовство от първа степен (свекър и свекърва, тъст и тъща).
Освен тях писмени обяснения може да откажат също лицата, които с тези обяснения биха предизвикали наказателно преследване за себе си или на свои роднини и лицата, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна, а въпросите на данъчните засягат нейното разкриване.
Данъчен „Биг брадър“ за 100 лв.*
През лятото на 2004 г. получих телефонно обаждане. Данъчният служител каза: „Най-накрая ви намерихме.“ Не знам защо е било толкова трудно да ме открие, след като не бях променял адреса, домашния си телефон и работата в последните няколко години.
Оказа се, че след направена засечка между данъчните ми декларации и информациите от работодателите е излязъл недеклариран хонорар за 100 лв., изплатен през януари 2002 г. Тогава работех само по трудов договор, този хонорар беше изключение и бях забравил да подам декларация.
За тези 100 лв. в продължение на 6 месеца бях подложен на истински „Биг брадър“. Разбрах, че са изпращали запитване до банките за моите сметки. Проверили бяха във всяко едно съдилище в България дали няма информация за мен, свързаха се с всичките ми работодатели.
Изискаха да напиша къде съм пътувал в чужбина през последните 5 години. Аз пътувам доста, но току-що си бях сменил паспорта и търсих връзки в Гранична полиция, за да изготвя пълен списък на пътуванията.
Трябваше да обясня и откъде имам пари, за да си купя апартамент.
През тези 6 месеца с мен общуваха двама данъчни служители, като и двамата се занимаваха с проверката заради недекларирани 100 лв. След половин година получих документ, че нямам други нарушения освен неподадената декларация, и си платих всички задължения.
След това не съм имал проблеми с данъчните до миналата година, когато ми потрябва удостоверение за данъчни задължения. Поисках и се оказа, че дължа 1300 лв. за 2009 г. Това не беше вярно и когато възразих, ми отговориха, че системата им дава дефекти и се случва много често да излизат грешни данни. „Попълнете молба за преразглеждане на случая ви и проблемът ще се реши“, ми обясни служителката. Бях шокиран, че трябва да попълня молба, за да могат данъчните да поправят собствената си грешка.
*Разказът е действителен, името на човека не се споменава по негово желание
Стефан Антонов
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=2232
Създадено от 
sending...
