Едно е да срутиш хотел, друго – балкон
С Константин ПЕНЧЕВ, омбудсман на републиката, разговаря Лилия Христовска
– Г-н Пенчев, вие одобрихте идеята за събаряне на незаконното строителство, но с уговорката, че то трябва да е съобразено във всеки конкретен случай. Едното не е ли в противоречие с другото?
– Въпросът с незаконното строителство е много сложен и продължава от десетилетия. Похвално е желанието на министър Плевнелиев и неговия екип да се спазват законите и всичко незаконно да бъде съборено. Но аз се опасявам, че този принцип трудно може да бъде проведен от началото докрай.
– Защо?
– Веднага ви давам примери. Има цели квартали от незаконни постройки, предимно ромски, в които от десетилетия живеят поколения хора . Някои от тези постройки дори нямат качества на постройка, но ако държавата тръгне да ги събаря, идва въпросът: Какво се случва с хората, които ги обитават? Та това са десетки семейства, които ще останат на улицата. И не само това. Имаме печалния пример – България е осъдена от Комитета за социални права към Съвета на Европа, а има и висящо дело пред съда за човешките права в Страсбург за кв. „Баталовата воденица“. В мотивите по делото на Комитета по социални права се казва изрично, че държавата не е създала условия на това малцинство да строи законно. Тоест държавата, от една страна, е търпяла с десетилетия незаконното строителство, но сега изведнъж решава проблема, като събори всичко.
– Т.е. държавата трябва да се бори срещу незаконното строителство, но не бива да се дезинтересира от въпроса – къде ще живеят гражданите, които остават без покрив?
– Точно така. Това е идеята на тези решения на Европейския съд. И затова соча тези принципи, които трябва да бъдат спазени. В разговор с кмета на Петрич му казах: Ако тръгнете да събаряте квартала, първо трябва да уведомите хората, че това ще се случи, трябва да им се каже кога ще се случи, както и че те имат право да обжалват. Да им се даде възможност да минат през съдебната процедура. И едва тогава може да се премине към изпълнение на заповедта, и то при възможност тези хора да бъдат подслонени някъде. Да не остават на улицата.
– Наистина не е образец на правовия ред – от една страна, държавната власт спазва закона, а от друга, хора да остават на улицата без покрив.
– Така е. Но аз се страхувам, че при действащото законодателство, дори и при тази похвална воля на управляващите да изпълнят закона, че това няма да може да се случи. Страхувам се, защото става дума за цели квартали на малцинствата – в Сливен, в Ямбол…
– А какъв е изходът?
– Кметът на Ямбол твърдеше, че щял да опита да вкара тези имоти в регулация, в кадастъра, да отстъпи право на строеж на тези хора, живеещи там. За да ги ангажира. Дори с малко пари да си плащат данъците. Защото те, когато строят незаконно, не плащат и данъци. Това са добри програми на Ямбол, но те са неосъществими при сегашния закон, който забранява амнистия, забранява узаконяване на незаконни постройки. И затова миналата седмица казах на министър Плевнелиев следното: Уважавам вашето разбиране, че законът е еднакъв за всички. Разбирам ви, но кажете вие как мислите на практика да го направите, защото едно е да събориш пристройки в Несебър, друго е да оставиш цял квартал на улицата. Самият министър каза, че правителството обмисля специални програми за интеграция на ромите. Т.е. очевидно е, че няма как всички незаконни строежи в България да бъдат съборени за 2-3 месеца.
– Освен ако не се промени законът.
– Не, според министър Плевнелиев не бива да има поредната амнистия за незаконното строителство и за това аз го подкрепям. Но като човек и гражданин смятам, че омбудсманът е създаден да помага с каквото може. Нека първо видя програмата за интегриране и тогава ще говорим, че законът се прилага еднакво за всички.
– Как ви изглежда новата ви функция в сравнение с досегашната?
– Чувствам се много по-удовлетворен и работя в по-здравословна среда. Макар че често пъти посещавам и болни хора, и хора с увреждания. Но сблъсъкът с тези нещастия е на хуманна основа. Мога и да помогна с нещо, невинаги е възможно, но от мен не се очаква да навредя. Старата ми среда, знаете, бе по-скоро в дневния ред на конфронтация, на интриги. Имах съвсем друга мисия – да ръководя съд и да се боря за реформа, това са конфликтни ситуации на друго ниво.
– Е, радваме се, че новият омбудсман си харесва работата. Вие отправихте критика на закона „Попова“ за гражданска конфискация на незаконни имоти. Какво ви смущава?
– Непрекъснато препрочитам този проект. Струва ми се, че в целия закон има някакво раздвоение на идеята. Например в глава първа се казва, че целта на закона е да защити интересите на обществото чрез отслабване на икономическата основа на престъпността. Ако това е целта, тя заслужава обществена подкрепа. Но от следващите текстове се оказва, че обект на закона не са големите престъпници с икономическа мощ, а всеки човек, който не може да докаже произхода на имуществото си в размер на 60 хил. лева. Което вече показва, че духът му е различен от декларираната цел. Ще направя аналогия с незаконното строителство – все едно да тръгнем да събаряме незаконни хотели, а накрая да стигнем до остъклените балкони на хората. Едното не е равно на другото. От това ме е страх – самият автор на закона се е увлякъл, тръгвайки с една цел и приключвайки с различен от нея резултат.
– Немският посланик, г-н Матиас Хьопнер, пред „Труд“ подкрепи закона, а един от мотивите бе, че докато съдебната система покаже качества, е добре да има такъв закон – плашило, който да обира луфтовете от лошото правораздаване.
– Ще ви издам една тайна, немският посланик поиска среща с мен като омбудсман. Целта бе именно законът „Попова“ , но нашите разбирания се разминаха. Това, което е казал пред „Труд“, г-н Хьопнер каза и на мен. Но аз отвърнах, че в закона има прекалено много капани, за да получи безрезервната ми подкрепа. Освен опасността от нарушаване на човешките права, друг от основните проблеми на този закон е какво ще правим с конфискуваното имущество. Записано е, че не може да се продава на цена, по-ниска от първоначално определената. А ако два пъти не може да се продаде на търг, имотът остава за хуманитарни цели. И аз питам: Когато една огромна вила с басейни, джакузита, тенис кортове и с яхта и пр. остане в полза на държавата, защото няма кой да я купи, кой ще я ползва и за какви хуманитарни цели? Там дечица ли ще настаним или възрастни хора с увреждания? Вила, в която има хол от 100 кв. м, какво ще правим с нея? И кой ще охранява тази вила? И кой ще я поддържа, за да не се срути с времето? Та ние яхтата на Тодор Живков не можем да продадем вече 20 години!
– Ще трябва да се предвидят средства за поддръжка, за заплати и т.н.
– Разбира се. Но не съм съгласен, че всеки българин, който не може да докаже 60 хил. лева разлика в придобитото за 20 години, трябва да отиде на този режим. И забележете, че проверката е до 10 месеца и може да бъде продължена с още 6. Тоест година и половина всеки един български гражданин може да бъде въртян на шиш и накрая да му се каже: „Абе извинявай, ама нищо няма“. А процедурата ще се задейства и по анонимен сигнал, ако той е достатъчно мотивиран. Нека законодателят най-после реши каква точно е целта, за да е ясно чии права и защо се ограничават.
– Правната комисия отхвърли без аргументи идеята на правосъдното ведомство всички магистрати да декларират членството си в тайни общества в специален регистър. Вашето мнение?
– Според текста на закона магистратите трябва да обявят във ВСС всякакво участие в граждански проекти и пр. Не беше изрично посочено да се декларира масонство или участието в други тайни общества, както предложи Съюзът на съдиите. Ако има воля и да кажат „съдията не може да бъде масон“, да го напишат. А не да ми казват, че той трябва да декларира всякакви съучастия в граждански проекти, защото не следва нищо от това. Всеки може да декларира, че е член на някакво настоятелство на читалище или на училището, където детето му учи. Имам чувството, че самите предложители на тази идея някак си и те не знаят какво искат. То беше ясно, че беше насочено срещу конкретни личности. Това е моето становище.
– А има ли обществена полза от това да се знае дали един магистрат служи на клетвата на масона или на закона?
– На магистратите е забранено да участват в търговски дружества, в неправителствени организации и т.н. Ако съдията не спазва тези забрани, е налице несъвместимост и той освобождава поста. Ако законът иска изрично да забрани още нещо на магистратите, например членствата в тайни общества, да го каже изрично. Но да се обявява нещо, от което нищо не следва, е безсмислица. И ако смятаме, че тайните общества са инкубатори на корупцията или на връзките – това е абсолютно несериозно.
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=1432
Създадено от 
sending...
