Етажчето на Андрешко
В Несебър третият кат носи парички, за разлика от Юнеску, който нищо не дава
Една реплика от протестите в Несебър ме впечатли изключително много. Изрече я един от всички онези с незаконно надстроените катове, тръгнал с тялото си да спира багерите: „Какво ми е дал на мен Юнеску? Нищо не ми е дал. На мен Юнеску само ми е взел.” Този съвременен Андрешко не бе сам. С него имаше още стотина. Из България ги има с хиляди. Те са онези, които не могат да виждат много по-далеч от носа си, както и да мислят за по-далеч от утре.
Андрешко каза, че стаите му били за жилищни нужди, а не за да ги дава на туристи. Едвам се събирали родата. Представяте ли си как са се свивали на три етажа? А сега, добави Андрешко, преди зимата ни оставят да мръзнем на улицата. Може би в емоцията забрави, че ще му съборят не цялата къща, а само последния етаж. Или може би се страхува от теснотията? Не е лесно да минеш от триетажна в двуетажна къща. Малко като онзи бизнесмен, който заради кризата слязъл от частния самолет и се качил в майбаха.
Има ли смисъл да се обяснява на Андрешко какво е ЮНЕСКО и защо е важно градът да запази мястото си в списъка на обектите от световното културно наследство? Би ли разбрал, че не той със своя трети кат, а други далеч по-възвисени гледки привличат туристите в града? Надали. За Андрешко това няма значение. Интересите на общността, устойчивото развитие на туризма, международният престиж на Несебър за него са абстрактни и далечни понятия. За него е важно да скъта малко парички, да надстрои етажче, да изкара още малко парички, да не плаща туристическа такса, да не декларира доходи.
Ние обаче не можем да виним Андрешко. Това е неговата същност, неговият мироглед. А и в крайна сметка не е негова работа да пази обществения интерес. Затова има държавни органи и съдебна система. И те трябва да действат безотказно в случаи като Несебър.
Първо, защото компромисът с тези „надстройки” ще доведе до прецедент, който всеки, строил без разрешение, ще може да използва, за да запази постройката си. Второ, защото цяла лавина Андрешковци още утре ще се втурне за тухли и цимент, за да направи едно „етажче за децата“. И, трето, най-важното, защото тук на карта е заложен международният авторитет на България като страна, способна да пази и развива природните си и архитектурни туристически ресурси.
Дали е?
ДЕЯН ДЯНКОВ
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=1080
Създадено от 
sending...
