Глобата при пазарно горско стопанско

Пазарът е механизъм, който ускорява взаимодействието между производител и потребител, посредством търговските операции, извършвани на него.

 Сегашното състояние на пазара на дървесина е описан в Закона за Горите в  чл. 112 от ЗГ (ДВ бр.19 от 09.04.2011 г.), според който се прилагат няколко начина за възмездно ползване на дървесина (продажба на стояща дървесина на корен; добив и продажба на добита дървесина).  По смисъла на чл. 163 от ЗГ1 Държавните горски стопанства са самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия, регистрирани по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

Но въпреки това те не са реални пазарни субекти поради факта, че се управляват със заповеди от председателя на Държавната агенция по горите. Това обстоятелство им отнема възможността за равнопоставеност с другите участници на пазара.

Поради тази причина се прилага  търговия на дървесина съгласно чл.80 от ППЗГ(ДВ, бр.76 от 2010 г.)  – такси на корен, продажба от склад, публичен търг с явно наддаване, конкурс и концесия; Пряко договаряне(чл.87п), търгове за дървесина.

– Директно договаряне по смисъла на чл.87п.(1)т.2 от ППЗГ (ДВ, бр.76 от 2010 г.) е договарянето между държавното горско стопанство и фирмите ползватели на дървесина.

Анкета-В2  със  своя  втори  въпрос: „В  какво  се  проявяват следствията от противоположните икономически интереси?” дава представа до 2010 г. за нелоялна конкуренция при тази „пазарна процедура” чрез политически натиск с 72 процентово тегло на отговорите.– Търгове за дървесина по смисъла на чл.87п.(1) т.1 от ППЗГ 2009 г. също са под натиск, проявяващ се чрез политически чадър над фирмите в тяхното предварително договаряне на цената при участие в тръжни процедури – 71% от отговорите.

– Търгове за дървесина – по смисъла на Чл. 87у. от ППЗГ (Нов – ДВ, бр. 89 от 2008 г.)

 Търг с тайно наддаване се обявява при условия и по ред за провеждане на явен търг съгласно чл. 87р, 87с и 87т.

А пазарните форми „стоково тържище”, „конкурс”, „концесия” не са  популярни.

 –  Продажба от склад (Стоковото Тържище) е предвидено да се организира в близост до сечищата. Те трябва да се оповестяват публично чрез обява в местен вестник или в централен ежедневник, както и на официалната интернет страница на Държавната агенция по горите. Там се публикува необходимата информация за потребителя. Но,  тази форма не е много популярна.

Конкурсът е  позната пазарна процедура, прилага се съгласно чл.19 и чл.80, 87б,  87в,   87и,  87к. от ППЗГ

Концесията е най-рядко използваната форма, която представлява делегиране на права за дълготрайно ползване на определен горски ресурс. Чл.80 (2) т.5

Бъдещото състояние на дървесинния пазар е в Борсовата търговия. Тази търго вия за съжаление, въпреки множеството си предимства  не е  силно изразена. По този повод С. Елазаров пише: „Дървесината е на предпоследно място в борсовата търговия със 145 000 лв.” 3

Борсата  е  институция,  която може  да  се създаде за специализирана търговия  с  дервесина. Тя  ще  гаратнира  на  всички участници в нея равни стартови възможности в търговията, честна конкуренция лишена от корупционни практики и политически натиск.

На борсата се осъществяват различни сделки, които се класифицират според тяхната специфика. В нашата юристпруденция има множество фрагменти съдържащи борсови понятия. Така например според времето на доставката покупките могат да се разделят на Спот и Фючърс – продажба на действително добити количества (Спот сделка) по смисъла на чл.87п.(2)т.2. от ППЗГ 2009 г..

Спот сделките са за налична дървесина. Те имат доставка след покупката от 3 дни до 1 месец, т.е. дървесината се продава днес, а се доставя за три дни и се деблокират парите.

Предварителна продажба (Фючърсна сделка) по смисъла на чл.87п (2) т.1 от ППЗГ 2009 г. – това е сделка за бъдеща доставка т.е. дървесината ще се достави след определено време. Примерно според чл.87о (12) от ППЗГ 2009 г., ИАГ (бившо ДАГ) може да сключи рамков договор за продажба на дървесина за срок от 5 г..

Времевата функция за доставка при днешния договор е след 5 г.. Сделката, обаче, може да се компенсирана  с  обратна  такава, т.е. продадената стока да се закупи обратно или от друг куповач. Естествено тя може да се купи на по-висока  или  по-ниска цена от продажната, което зависи от състоянието на търсенето и предлагането на пазара. Следователно борсовата търговия предоставя следните предимства:

– Гарантирана 100% прозрачност на търговския процес,

– Гарантирана всеобща достъпност за всички желаещи да участват на борсата

– Постигане на реална, равновесна цена, която да отговаря на цената на производителя по отношение на възстановяването на ресурса.

– Адекватна реакция на производителя към пазарната конюнктура

– Алтернативна пазарна информация за дървесината като стока

– Анализ на бъдещото състояние на борсата и съставяне на портфейл от

   обществени поръчки за бъдещи периоди

– Подобярване на плановете за залесяване

– Подобярване на плановете за ползване на дървесина

 Тези обстоятелства биха могли да доведат до оптимални резултати от ежегодното средно годишно количество на дървесина, което е предвидено в лесоустройствения проект на държавно горско стопанство за ползване.

 Екип експерти от Софийска стокова борса са направили два опита  относно изграждането  на  специализиран  борсов  кръг  за  търговия на дървесина.4 Опитите  са  завършили  без  успех. Анализът показва, че той се дължи на някои обстоятелства.

Първо, поради спецификата на възпроизводството, защитата и охраната на дървесината е създадена организация с войнизиран характер. Тя се управлява от централен орган – Държавна Агенция по Горите и местни органи за управление – Държавните горски стопанства.

Централният орган за управление е юридическо лице на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител на бюджетни кредити.5 Държавните горски стопанства, от своя страна, също са самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

Те се управляват от централното ведомство и не могат да участват в търговски дружества, както и в създаването на други търговци по смисъла на Търговския закон.6

В същото време Софийска Стокова Борса е Акционерно дружество, което е и основна пречка при изграждането на стабилно функционираща специализирана  борса за  търговия с дървесина.

 Второ това е липсата на важен елемент в организационната структура на борсата, а именно – Публичен склад съгласно Чл. 573 и следващи от Търговския Закон. Както е известно борсата трудно се поддава на политически натиск, нелоялна конкуренция, корупционни практики и други.

Но въпреки, това, на този пазар могат да се изграждат временни монополни структури, от различните му участници. Чрез тях се извличат големи печалби и се нанасят вреди на свободната конкуренция.

Това означава, че глобата от една страна трябва да оказва икономически натиск върху частните интереси за консолидацията им с държавните по отношение на организиран дървесинен пазар (фиг.№1). А от друга страна да възпрепядства договарянията за постигане на монополна структура на пазара.

При настоящата пазарна ситуация такава монополна структура е известна в горското стопанство с названието „Картелиране”. Структурата е недосегаема за инструмента глоба, докато антимонополното законодателство на борсата в редица държави с развита пазарна икономика налага крупни глоби на  търговци, изграждащи монопол на пазара.

фиг. 1   Схема на консолидацията на интереси при пазарно  управление

Където: А – държавен интерес, който е гарантиран чрез глоба за невлизане

  С – Частен интерес с алтернатива влизане в пазар или глоба

  В – Пазар с ненарушен икономически цикъл

  D – Равни стартови позиции

  Е – резултат,  търговски ефекти

От илюстрацията е видно, че консолидирането между държавните интереси (А) с частните (С) при пазарно базирано управление, глобата се ползва като наказателно – дисциплиниращ фактор с материални характеристики. Този фактор се проявява ако частниците не изпълняват условията за равни стартови позиции (D) в организирания дървесинен пазар (В), който цели получаване на положителни търговски резултати (Е).

При изграждането на борса в горското стопанство трябва да се има предвид както спецификата на изградената управленска структура, така и специфичната особеност на дървесния ресурс.

 Данните получени от въпрос №12 на Анкета-В/2007 г.: „Считате ли, че връщането на стопанската дейност в ДЛ ще спомогне за подобряване на резултатите от стопанисването на горите в икономически, екологичен и социален аспект?”  категорично казват,  че ако се предостави правото на стопанска дейност на ниво ДЛ ще се подобрят посочените аспекти, като за икономическият показател отговорите са 85%, за екологичният отговорите са съответно 80% и за социалният показдател са 81%.

Следователно би било полезно да се организира в горското стопанство Двузвенен субординиран пазар, т.е. борса изградена на две нива. Предложението е ограничено до национално ниво със съответната нормативна база, която регламентира пазара на дървесина.

Първо ниво – Държавно Горско Стопанство (ДГС), където трябва да се изградят Публични складове (антрепозити)  за дървесина  и

Второ ниво – Държавна Агенция по Горите, където да се организира отраслова електронна борса  за  търговия на дървесина.

На първо пазарно ниво под ръководството на държавното горско стопанства се назначава, от ИАГ (бившо ДАГ), администрация на публичен склад, съгласно Чл. 573 и следващи от Търговския Закон.

Антрепозитът трябва да е място и инфраструктура за търговия с  дървесина и други странични ползвания от гората.  Складът трябва да се изгради според изискванията на Чл.14 ал. 4 от Закон за стоковите борси и тържища (изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г.)

На това място могат да се извършват сделки такива, каквито ги предписва закона за горите и правилника за приложението му (такси на корен; продажба на добита дървесина от склад; публичен търг с явно или тайно наддаване; пряко договаряне; конкурс за предоставяне на сечища; Концесия и собствена търговска дейност на ДГС).

При това положение охраната на горския фонд ще върви по два пътя:

Първият от тях е познатия път на административно-наказателна борба на горската стража с незаконното посегателство в гората. Тук се препоръчва глобата да е от 80 до 200 лв за всеки кубик дърва отсечен незаконно.

Вторият път е дъмпингово-пазарен.(фиг.2)

фиг.  2   Дъмпингово-пазарна  формула

Където:

Х – стойностният размер на нанесената вреда

А – конфискация и разпродажба на вещите послужили за извършване на нарушението

В – Глоба в размер равен на сумата от свободната разпродажба на черния пазар

С – инвестиция в обществено полезен проект.

Предложената формула е илюстрирана с казуса „незакона сеч на дървесина за огрев”. Казусът е съставен по резутати от емпирично социологическо изследване с тема: “Състояние на частния сектор в горското стопанство”.

Казус:   „Незакона сеч на дървесина за огрев”.

Фирма едноличен търговец сече дървесина без разрешително в чисто елово насаждение втори бонитет на средна възраст 80 год. и пълнота 0.8 7.  Целта на фирмата е продажба на дърва за огрев. Тя притежава моторен трион и джип тип „УАЗ”.

В момента на разкриване на нарушението едноличният търговец е нанесъл щета от 289 куб.м. дървесина, равняващи се на 5 дка. Нанесената щета на гората може да се възстанови с инвестиция в размер на 4 250 лв. вложена в почвена подготовка, залесяване и отглеждане (окопаване) на насажденията и 80 г. зреене на дървесината.

В същото време от продажба на дърва за огрев фирмата е спечелила чисто 5 780 лв. при средна пазарна цена на един кубик дърва – 35 лв. (10 115 лв.) и чиста печалба 20 лв. (5 780 лв.) за кубик дърва. Стойността на средствата с които фирмата е извършила посегателството е моторен трион за 600 лв. и джип на стойност 1 000 лв. или общата им стойност възлиза на 1 600 лв.

По формулата се определя размер на паричната санкция „глоба” равен на

 11 630 = Х 4 250 + А1600 + В5 780

или Средствата за обществено полезен проект в случая възлизат на 11 630  лв. В този случай ако пазарът на дърва за огрев е голям, то би било рентабилно да се инвестира в проект „производство на дървени въглища” или “производство на еко брикети”.

Брикети, чието производство е от технологични трески,  талаж,  трици  или от трева и селскостопански отпадъци. Производството би трябвало да е конкурентно способно на  пазарните цени  на дървата за огрев, където два кубика дърва са на стойност 70 лв., а тяхната калоричност се равнява на един тон въглища със стойност 150 лв. За съжаление в момента един тон еко брикети струва на пазара 200 лв.

Следователно ако охраната на гората изпълнява описаните четири стъпки и продажба на  еко брикети на стойност 50 лв. за тон от публичен склад (антрепозит), то за резултат от такова противодействие би могло да се предположи, че посегателството в горския фонд ще се сведе до минимум и впоследствие да изчезне като явление.

Двата подхода административно-наказателния и дъмпингово-пазарния взети заедно ще обезмислят стопанското действие “кражба на дървесина” с цел облагодетелстване чрез продажба. По този начин стопанският субект ще бъде изваден като икономически функционер от пазарния механизъм.

Друга голяма възможност за незаконна сеч има при отдаванията за ползване на дървесина. Тук, например, има възможност субекта да придобие правото за ползване на дървесина по такси на корен за 100 кубика дърва, а да отсече 200 кубика дървесен материал.

Тази възможност би могла също да се сведе до минимум, ако функционира публичен склад. Така субекта ще сключи договор за влог в публичен склад с администрацията на същия и ще депозира цялата сума за 100 куб.дървесина. Договорът се вписва в складов регистър, а сумата ще служи за парична гаранция относно изпълнението на договора за добив на дървесина.

Подвижната стража ще контролира неговите действия на сечището, а лицето ще встъпи в собственост след като извози добитата дървесина до публичния склад. Там лицето ще получи складов запис, състоящ се от две части – стоков запис и заложен запис. Той се издава от управлението на антрепозита въз основа на складовия регистър.  Така лицето получава възможността да продаде стоката си  по няколко начина:

 Първо, да я продаде чрез пряко договаряне на трето лице, като прехвърли скаловия запис8 чрез джиро на гърба на стоковия запис и заложния запис.9

Второ, да продаде складовия запис на стока на електронната борса организирана при ИАГ (бившо ДАГ).

Трето, да потърси съдействието на брокера от ДГС.

Второто пазарно ниво е Държавната Агенция по Горите. На това йерархично ниво да се организира отраслова електронна борса  за търговия на дървесина, съгласно Раздел VI.”Износ и внос” от закона за горите (ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г.) и Закона за Електронната Търговия (ДВ бр.41 от 22 май 2007 г.).

Тази електронна борса ще е подобна на електронните платформи за търговия с валута, ценни книжа и стоки. Тук ще могат да се извършват борсови сделки от вида спот и фючърс. Собственици на горски площи с нови насаждения върху тях, ще имат право да закупят сертификат на стойността на капиталовложението в насаждение. С този сертификат ще могат да участват на борсовата търговия.

Държавните горски стопанства заедно с техните публични складове участват по право на борсата. Те ежедневно дават информация за търговията на дървесина по места и наличната дървесина на склад в края на деня. По този начин борсата гарантира всеобща достъпност и равни стартови позиции за собственици на гори и всички желаещи физически и юридически лица да се включат на нея.

Тя ежедневно информира участниците на пазара чрез борсов бюлетин публикуван в интернет за количеството дървесина  и цената й при отваряне на дневната борсова сесия. На сесията с фючърсни инструменти могат да се включат и различни инвеститори и спекулативни търговци при положение, че открият валутни сметки в обслужващата борсата банка. Така те ще могат да подпомогнат горския отрасъл с валутен ресурс на принципа на свободната търговия.

Вътрешната организация на борсата трябва да е съобразена с изискванията на европейския съюз за строги антимонополни правила.

Организационната структура на пазара трябва да се състои минимум от:

Регистър  за  разпределение  на  квотите  и  транзакциите,  Администратор  на Регистъра и Компетентни власти.

 Администратора следи за транзакциите и нормалното функциониране на борсовата сесия. Той глобява участниците на пазара, които нарушават регламента и могат да възбудят цикъл на периодични колебания създаващи монополни структури. В този случай администраторът решава самостоятелно размера на глобата.

Тя ще бъде насочена към блокираните пари в банковите сметки. Така глобата ще бъде гарантирана със сто процентова събираемост и ще се превърне в сигурен антимонополен инструмент.

 В заключение към предложенията може да се добави, че те могат  да се осъществят при сега действащото законодателство на Р. България в лицето на: Търговски закон, Закон за задълженията и договорите, Закон за горите, Правилник за прилагане закона за горите; Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от земеделския фонд; Данъчни закони (ЗКПО, ЗДДС, ЗМДТ); Закон за Кооперациите; Закон за стоковите борси и тържища; Закон за обществените поръчки; Закон за електронната търговия; Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние; Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН); Гражданско процесуален кодекс и др.

Тази нормативна база дава общата пазарна концепция и дефинира законовата рамка на бъдещата борса в горското стопанство.

С изграждането на двузвенна борсова структура в горското стопанство, институцията „глоба” ще може да се ползва като управленски инструмент със сто процентов капацитет. Докато при сегашното състояние на нещата глобата се ползва като управленски инструмент с ниска ефективност, движеща се в диапазон от 6 до 15%.

University of Foresty

KRASIMIR  KRIVODOLSKI

Forestry enterprise fining

 

SUMMARY:

The article at hand focuses on the market situation in the forestry enterprise sector. Based on their research, the author proposes the establishment of a specialised electronic wood market. That would lower the count of forest-related law violations using a pricing policy against the poacher’s product (firewood) and a fine. This way the forestry enterprise fining will reach it’s full management potential and will act as: a punishment to poachers, an instrument for the consolidation of private and governmental interests and an institution of the antimonopolous structure of the market.

–––––––––-

Закон за горите –  ДВ бр.19 от 09.04.2011 г

2  К.Криводолски ЕСИ на тема „Изследване проблемите на горските служители по отношение защитата на горския фонд от незаконно посегателство” –ФСУ при ЛТУ,   София, май-юни 2009 г.

3 С. Елазаров; В. Хаджиева – „Сделки със земеделски стоки на софийска стокова борса” София, 2001 г.

Лесотехнически университет, сп. „Управление и устойчово развитие”, кн. 3-4, с.97

4 С.Елазаров; В. Хаджиева „Борсовата търговия като средство за стабилизация на дървообработващата и

мебелната промишленост в България” – ЛТУ София, 2000 г.,  сп. „Управление и устойчиво развитие”,

кн. 1-2, стр.93

Чл. 20. (1) от Закона за горите (ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г.)

6 Чл.24. (8) от Закона за горите (ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г).

7Справочник по Дендробиометрия – таблица 4.19 “Еталонни насаждения” по Герхард

 Чл. 577  от ТЗ, ДВ. бр. 47 от 23 Юни 2009 г.

9 Чл. 578. ал.1 от ТЗ, ДВ. бр. 47 от 23 Юни 2009 г.

Литература

 С.Елазаров; В.Хаджиева „Борсовата търговия като средство за стабилизация на дървообработващата и мебелната промишленост в България” – ЛТУ София, 2000 г.,  сп. „Управление и устойчиво развитие”,  кн. 1-2, стр.93

 С. Елазаров; В. Хаджиева – „Сделки със земеделски стоки на софийска стокова борса” София, 2001г. Лесотехнически университет, сп. „Управление и устойчово развитие”, кн. 3-4, с.97

 К.Криводолски ЕСИ на тема „Изследване проблемите на горските служители по отношение защитата на   горския фонд от незаконно посегателство” –ФСУ при ЛТУ,   София, май-юни 2009 г.

 Справочник по Дендробиометрия – таблица 4.19 “Еталонни насаждения” по Герхард

 Закона за горите – ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009 г.

 Правилник за Приложение на З.Г. – Нов – ДВ, бр. 89 от 2008 г.

 Правилник за Приложение на З.Г. – Д.В., бр.76 от 2010 г

 Закон за горите –  ДВ бр.19 от 09.04.2011 г.

 Търговски Закон – ДВ. бр. 47 от 23 Юни 2009 г.

  Закона за Електронната Търговия – ДВ бр.41 от 22 май 2007 г.

 Закон за стоковите борси и тържища – ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г.

 

социални мрежи

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=4516

Създадено от на дек. 19 2012. Част от Научни публикации. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Може да пропуснете до края и да оставите коментар. Пинг в момента не е позволен.

Оставете коментар

Фирмено разузнаване онлайн!

Търсене в архива

Бюлетин

Фото галерия

Фирмено разузнаване онлайн!
Вход | Designed by Gabfire themes