Хан Тервел е канонизиран български цезар католик

Целта на нашето изследване е да разкажем неизвестни подробности за европейския принос на българския хан Тервел, който в нашата църковна християнска история се оказа първият официално канонизиран български владетел.
Обстоятелството, че хан Тервил е бил канонизиран за светец от западната църква под името Свети крал Травелии, /за което съобщава римският кардинал Цезаре Баронии,/ е един изключително важен факт. Защото ако в битката при Поатие, Карел Мартел спира арабите и разбива една шестхилядна армия, то българските владетели Тервил и Кормисош побеждават над 100-хилядната армия от сарацини, като само във финалното сражение между българи и араби, жертвите мюсюлмани възлизат на над 33 хиляди.
Изследвайки значението на тази баталия, открихме причината по силата на която именно йезуитския военен орден на римокатолическата църква е оценил достойнствата на българския владетел Тервел. Затова съвсем не е случайно и изобразяването му като крал – светец, в манастирите на Лозен, Зограф, Бельовата църква край Самоков и много др. В този контекст той е и първият наш католически светец.
През 20-те години на ХХ век, проф. Йордан Иванов – първият лектор в Школата за живи източни езици в Париж, присъствайки на тържества по случай честване на годишнина от създаването на йезуитския колеж „Луи Велики”, открива в труд на Дюпон-Ферие три неизвестни програми от театрални пиеси със сюжет, свързан с покръстване на българи от Тервел, наричан още Трибелиус.
Впоследствие са открити още 19, в които главно действащо лице отново е владетелят Тервел. Тези постановки са били представяни през ХVІІ и ХVІІІ в., в учебния театър на йезуитите в Западна Европа, а напоследък проф. Надежда Андреева допълва изследванията, с още пет немски пиеси от ХVІІІ в. Според изследователката Рая Заимова, „популярността на кръстителя Тервел, в католическия свят е била много по-значима, отколкото на Богорис или на Борис-Михаил І Дуло, с когото този наш владетел често е бил идентифициран.
За него, оказва се е писал и един от най-важните представители на италианската историография – Марк-Антонио Сабелико още в края на ХV-ХVІ в.: „Както се говорело, първият български крал-кръстител, е Требелиус…”1Оказва се , че Средновековните европейски автори са му отделяли достойно внимание, обозначавайки го в Стария континент като „спасителя на Европа”, защото е способствал за спиране на арабската инвазия.
И не само това – именно той е един от спасителите на Византийската империя от ислямизация. Според професор Божидар Димитров, десетки исторически и художествени произведения в Европа до 17 в. са цитирали с признателност делото на този наш български хан, канонизиран от Западната църква като Свети Крал Тривелий.
Християнин, но католик или православен – факт е, че след оттеглянето си от престола, този наш български владетел е станал монах, но е бил покръстен след като му е била дадена титлата кесар, защото такава по канон е давана само и единствено на християнски владетели при което това е била най-високата титла в йерархията на средновековните западно-европейски владетели.
Всъщност тя означава и съимператор. В историята на Рим има само един подобен случай с Луций Вер (161-196), управлявал 35г., осиновен от Антоний Пии, който е бил съимператор на Марк Аврелий.С това наше изследване делото на хан Тервел считаме, че ще способстваме да бъде преоткрита личността му. Защото католикът Тервел – известен в масовата предста на българския ортодокс винаги е бил описван у нас в България и в нашите учебници извън аналите на католическата българска традиция, която всъщност той пръв въвежда, още в началото на осми век.
В този ред на мисли, изследвайки заслугите на българския хан Тервил, английският историк Едуард Гибън е напислал, че „ако по негово време арабите бяха успели да съединят силите си на изток със тези на запад,-днес в Кембридж и Оксфорд студентите са щели да сричат Корана, а от Бигбенда в центъра на Лондон, вместо звъна на големия часовник е щял да звучи глас на ходжи”.
За голямо наше съжаление дори и маститите български историци на ХХ век бяхя забравилии или нарочно неописвали историческите моменти и победи на Тервел. Ето какво пише самият Паисий, наричайки владетеля Тервел – един от най-великите българи и най-достоен след цар Борис I:
„А другите – светият крал Тривелия [Тервел] и светият цар Йоан-Михаил [Борис I] – били свети в живота си и храбри и силни, в царското си благополучие. Така и други девет царе били непобедими на война и в тежки и усилни времена по божия воля освобождавали своя български народ от голямо угнетение и пленение на други народи и царства.“и „Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латинските летописи показват, в кое време българският крал свети Тривелия приел кръщението със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години. Като нямали книги на своя език, четели и писали на латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на петия събор самостоятелен архиепископ, защото цар Юстиниан бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания. А на Петия вселенски събор, цар Юстиниан помолил светите отци и поставил самостоятелен архиепископ – никой патриарх да не му заповяда. И оградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение.“
Всъщност монахът Теоктист – кесарят Тервел – Дуло, живял в 703 г., който малко след шестия вселенски събор, приел светото кръщение и през неговото царуване се кръстил целият български народ” е първият български християнски кръстител на аристократичните български родове. След него във времето е вторият Дуло – княз Борис Михаил .
И в този смисъл именно тази хроника извежда истинската заслуга на този български владетел както и значението на периода му на управление. Защото дори самият проф. Божидар Димитров, в едно свое изказване подчерта, че „Цар Борис I просто е възприел и легитимирал християнството като официална и задължителна религия на Дунавска България, докато корените на това християнство са възприети от основната част на Българите и българската аристокрация много по-рано.
Най-вече във времето на хан Тервел. Според известния български изследовател Моско Москов, българският хан Тервел, роден 675 и починал през 721 г. е управлявал Дунавска България в периода 695-714 г..След него на българския престол сядат посладевотелно хановете Кормесий I /714-715 г./ и Кормесий II /715-721 г. / като вторият е идентифициран с архонт Крумесис за който има надпис край Мадарския конник.
Счита се, че съпруга на българския хан Тервел е била дъщерята на византийския император Юстиниан II Ринотмет Анастасия, от първия брак на императора с Евдокия. Има данни и, че дъщерята на хан Тервел и Анастасия става първата Августейша византийската императрица Мария ,чрез брака с император Лъв III Иса̀вър.
Сватбата им е била още във времето, в което Лъв е бил стратег на Анатолия. На 25 ноември 717 г. след държавен преврат Лъв III е коронован за император в катедралата „Св. София“ в Константинопол, а Мария за императрица. На 25 август 718 г. тя е наречена Августа в деня, в който вселенският патриарх Герман I кръщава внука на хан сюбиги Тервел – Константин, който през 720 г. е възцарен като съимператор.
Другите внуци на Тервел са Анна, Ирина и Козма. Лъв III остава на престола до смъртта си на 18 юни 741 г. Константин V Копроним – внукът на кхан Тервел се жени за дъщерят на хазарски хаган и съюзник на империята против арабите Чичак.
И най-странното за този български потомък на цезар е, че той е организирал във времето на своето царуване девет похода срещу България като през 756 г. разгромява Кормисош при крепостта Бурдизон, която в чест на победата е преименува на Булгарофигон. Вторият му поход е в Тракия и с флот по Дунав където при крепостта Маркели разбива българската войска на хан Винех при което този български владетел е бил принуден да сключи мирен договор с императора по силата на който, неговите собствени деца са били изпратени като заложници в Константинопол.
Константин V умира на 15 септември 775 г. Не е известна по-нататъшната съдба на внучката на хан сюбиги Тервел – Мария. А според възрожденците (Спиридон), Тревелий (Тервел)е имал още двама синове – Тербелан и Моисей, управлявали след него.
В Мадарския надпис се разчита името на владетел, изписан като Кормесий. Св. Паисий Хилендарски, йеромонах Спиридон както и Зографската история разказват, че през 703г. хан Тервел приел християнството, изградил манастир край Охрид, оттеглил се там като се замонашил под името Теоктист.
Най-обстоен е разказът на йеромонах Спиридон, от който става ясно, че мощите на Тервел по негово време са се намирали в същия манастир. Според разказа на тримата, след като абдикирал, Тервел оставил да управлява по-големия си син, който обаче се опитал да върне старите езически обичаи. Тервел го снел от престола, поставил по-малкия си син, който също се решил да върне езичеството, (друг вариант – починал наскоро след баща си), бил снет и на негово място бил поставен Асен. Спиридон дори посочва имената на синовете – първият е бил Тербелан, а втория – Моисей. Всъщност по отношение на имената и за мощите на Тервел, Спиридон навлиза дори в подробности.
Интересни факти се споменават и в „Джагфар Тарихи” – The 17th century Volga Bulgar compilation Ja’far Tarikh (a work of disputed authenticity) represents Tarvil (i.e., Tervel) as the son and successor of Atil’kese (i.e., Asparukh), and as the predecessor of Ajjar (otherwise unknown, but possibly the first of two lost names of the Imennik). The Ja’far Tarikh also names Tarvil as the father of the later ruler Kermes (i.e., Kormesij.
„В Джагфар Тарих“ се твърди, че Тервел бил наследник на Атилкесе и имал за наследник син на име Айяр, който бил баща на Кермес (т.е. Кормесий). Тези данни обаче не са изследвани. Съществува още една хипотеза, по силата на която – известният Аладжа манстир е възможно след време да се окаже място на монашеските подвизи на Свети Тривелий
И ако това бъде потвърдено, следва да се запитаме дали Богомилството в се появява при цар Петър или значително по-рано – именно по времето на Тервел. Защото и първите мисионери на исляма – сарацините , с които Тервел е воювал го прокарват по същото време и Волжско Камска България .
Има и хроники, които съобщават, че мюсюлманите са опитвали във времето на Тервел да прокарат учението на Мохамед и в Дунавска България, но те също не са проучени. Едно е сигурно – във времето на Тервел и арианството и манихеиството са намерили почва в земите на Дунавска България.
Затова никак няма да бъде странно, ако съпричастието на кесаря Тервел към едни от пионерните духовни религиозен военен ордени на католиците бъде доказано като факт.
Повече сведения за това са имали католиците йезуити. Именно в техните книги е записано, че България още във времето на кесаря Тервел е дала убежище на религиозната опозиция на Византия. Както и на ученията на Сократ Схоластик и на св. Евсевий Цезарейски.
Защото за учението на скита Саракин, живял и в Египет се знае официално малко, а той всъщност е компилирал християнство с учението на Питагор и с това на последователя му – сицилианския философ Емпедокъл. Впоследствие трудове на тези велики философи били отнесени от един роб на име Кубрик в Персия, където той се преименовал в Мани (Манес).
По името на когото учението на скита Саракин било наречено и манихейство – интерпретирано впоследствие от византийските хронисти като манихейска ерес. Всъщност манихейството е описано от автори като Мишел Тардио и Вили Марти. И тук е мястото да отбележим , колкото и странно да изглежда, че дори самият Св.Йоан Дамаскин е определил учението на пророка Мохамед, проповядвал във времето на хан Кубрат като своеобразна религиозна ерес.
По тази причина византийските автори многократно са назовавали в своите произведения арабите безбожници. А за Тервел също и още една хипотеза, че е бил и един от първите Сенейшали на Дунавска България. Владетелите Тервел и Кормисош , според изследователя Моско Москов съвместно са отблъснали арабите и това не е заслуга само на Тервел.
Към същата теза са се придържали немалко гръцки историци, определили българския кесар като един от спасителите на Европа. Същото мнение е застъпвал и известният френски изследовател LEBO /ЛЕБО/ и точно тази неговата теза е днес предмент на нашето изследване.
Учени, изследователи и историци продължават да спорят, роднина на Аспарух ли е бил хан Тервел и по какви причини е помогнал на протежето на хан Кубрат – сваления от Константинополския престол Юстиниан ІІ Риномет, да си възвърне трона, за което е получил от него титлата Кесар.
Всъщност Тервел е единственият чуждестранен владетел в световната история, удостоен с такава титла. В анали на йезуитския орден, владетелят Тервел е споменаван като кесар, с името Трибелиус. Без обаче да се споменава бил ли е той православен.
Същият български хан Трибелий – пак от повествование в йезуитски книги, става ясно, че е бил канонизиран от Западната църква като Свети крал Тривелий. Подобно описание е оставил в съчиненията си и римският кардинал Цезар Бароний. За същото пише и абат Марио Орбини.
В арменската “История на халифите”, писана от арменски монах, в книгата от началото на ХVІІ век “Царството на славяните” на абата хърватин от Дубровник Марио Орбини, озаглавена още „Книга историография” и в историята на Паисий откриваме данни за неговата религиозна принадлежност.
По този повод следва да припомним и още един забравен факт, че в мандата на управлението на хан Тервел е била ситуирана и Оногондурската архиепископия, подчинена на Вселенската патриаршия
В района на Мадарската скала присъстват също и три интересни надписа на гръцки, в които става въпрос за съюза между Тервел и Юстиниан II, за провъзгласяването на Тервел за кесар и за чичовци на Тервел в Солун / Кубер и Мавър/. Нещо интересно от средата на ХVІІІ и ХІХ век е, че известните майстори български Зографи от прочутата Самоковска художествена иконописна школа са рисували лика на владетеля Тервел в немалко български църкви на Троянския и Преображенския манастири, в Самоковско и в Пернишко.
Също така под църквата в с. Дрен, под сегашните стенописи, на мястото на което изрисуван Тривелий, се чете надпис „Велики крал Български” и „Теоктист” което е било монашеското му име .Всяка година българската православна църква почита на 4 януари деня на преподобния свети Теоктист. В „Списъка на българските православни светци” е посочено името на Тривелий Теоктист – крал Български (хан Тервел ) – някъде се споменава и, че празникът му е и на 1 януари.
Докато в „Календара на православните църковни празници”, на 4 януари се отбелязва „Св. преподобни Теокист”. От времето на българския хан Тервел е запазен и Надпис върху пръстен-печат, върху който се чете: „Богородице, помагай на кесаря Тервел!“ като от обратната страна има и апликация на кръст. Сфрагистите ни определено считат, че Тервел е бил православен.
Докато някои учени още продължават да умуват, дали това е моливдовул или е пръстен. Специално в именника на българските ханове , открит през 1861 г. от руския учен Александър Попов, при изследването на руски летописи са открити три негови руски преписа от които най-ранният е Уваровият, от края на 15 век. Другите два — Погодиновия и Московския са от 16 век.
На въпроса – Кой е ханът сюбиги Тервел в Именника на българските ханове пише:.” Тервел е описван от цареписците и с името- Тервен. -к~а. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем. твирем. ~ки. лѣт. рѡд ему Дуло,. а рѡд ему дваншехтем. Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година текучитем твирем. След него е управлявал неизвестен княз – (Вероятно Кормесий или Кормисош и то цели 28 години.
Родът му Дуло, а неговата година дван шехтем. Следва владетелят Севар, управлявал 15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом. Кормисош от рода Вокил, управлявал в годината шегор твирем.
Споменава се и княз от рода Дуло, наречен Вихтун или * Винех 7- управлявал 7 години. Родът му Укил. А неговата година била шегор алем. Впоследствие се споменава и кхан * Телец, управлявал 3 години, от рода Угаин, а неговата година е била сомор алтем.В друг надпис около Мадара става дума и за архонта “Крумесис” – за помощ оказана на Византия от България.
И тъй като тълкуванията остават спорни и по повод факта, че в Именника липсват имената на хановете Кормесий, Сабин и Токту, в експозиция на НИМ от 2009 г., озаглавена „Хан Тервел – спасителят на Европа”,подготвена от фондациите „Българска памет” и „Бъднини” и ситуирана преди година, се целеше да бъде възродена паметта за този изключителен владетел. През 2009 г. двете фондации организираха и експедиция както и изложба под надслов „ За забравените български средновековни манастири и църкви из Пернишко”, в рамките на която бяха легитимирани и огласени официално открити преди време изображения на Свети крал Тривелий, в църквата в Старо село.
Всъщност, с това име е бил почетен българският кхан Тервел като светец. А ликът му е бил изписван още и от Никола Образописов и от великия Захарий Зограф.Днес когато говорим за арабското нашествие към Европа, трябва да отбележем, че де факто то започва със завладяването на Киренайка, /днешна Либия/, Триаполитания, а през 647 и Северозападна Африка. През 649 – та година арабският пълководец Моавий напада Кипър, превзема Арад, а през 654 г. Родос.
Постепенно мюсюлманите навлизат и стигат до земите на Грузия и Армения.Ето каква информация е записал по същия повод и известният френски историк LEBOA *ЛЕ БО*, автор на 20-томната История на Византия на френски, публикувана 6 години преди Пайсий Хилендарски да завърши „История Славяноболгарская”.„През 688 г. сл. Хр.
Синът на Константин Погонват Юстиниан ІІ, способен повече да смути мира в империята, отколкото да я преобразува против злоупотребленията, който баща му беше свързал с Българите – пълно уверен във военните си сили, упоен от ласкателствата на младите си придворни, той прекара от Азия в Тракия многобройната си конница, и се постави на челото й, за да иде и да изтреби българите, които баща му по една срамна подлост му казваха, беше оставил да се остановят отсам Дунава.
Началото на този поход беше благополучно. Българите, които се бяха втурнали в Тракия се разбиха. Славяните – също български поданици бяха нахлули в Македония чак до Солун. Бяха завзели сичките укрепени местности и бяха се наплодили преизобилно, за да населят обширните полета. Ромейската войска опустуши сичко в тях с внезапното си появяване като намери жителите им беззащитни, от които изкла, а други по-многочислени останаха роби.
ВОЙНАТА НА РОМЕИТЕ ПРОТИВ БЪЛГАРИ И СЛАВЯНИ. Императорът остави една част от тях в земите си под условие, че ще се признаят за поданици на империята и, че ще й плащат данък. Но той ги отдалечи от Солун и ги пресели в планините на запад от реката Струма. Повечето от тях той прекара в Азия и им определи жилища покрай мраморното море и Дарданелите. Той се връщаше с надменността на победител и със сигурността на един млад и неопитен цар; неопитен, защото войници българи, като го нападали в родопските теснини и клисури от всички странни, затворили изходите, сприщили го и изибили повечето от войниците му и с голяма опасност, грозяща живота му се завърнал в твърде лошо състояние в Цариград, където преди няколко дена неговите писма бяха известили новината за блестящи победи/ / 1Hist. du bas emp. T.12, стр..12-14./
Tervel става свидетел на нечовешкото обезглавяване на Леон и Тиберий и отвратен от зверствата с тях в Хиподрома и на тяхното заколение, той се отнася с пълно презрение към Юстиниан. Недоволен от възнаграждението, което императорът му дава тракийската земя Загория и земите около днешния град Бургас, /според Сейнт Мартин/ – местност между Шумен, Черно море и Бургас, хан Тервел отнася и огромни богатства.
Юстиниян му изпратил една царска ХЛАНИДА – специална дреха КАТО ГО ПРОВЪЗГЛАСЯВА ЗА КЕСАР. Наприсмех Тервил повалил на земята широкия си щит и бича, с който си служел. Тогава заповядал неговия кон, щита и бича да бъдат покрити със златни моменти. После прострял копието си и накарал да натрупат по всичките му дължини, до много голяма висдочина копринени платове.
Освен това той задължил императора да възнагради и всички български войници, като им напълни дясната ръка със златни монети, а лявата със сребърни. Тъй изпратил алчните си войни, които заситил със злато. /Том 12 стр. 86/
В началото на осми век във Византия управляват последователно 6-има императори. През 696 г. Византия губи окончателно Африка,а през 696 – Лазика. В перида 698-ма – 715-та, Константинопол е подложен на жестоки грабежи., през 702 г. от Византия се отделя окончателно Армения.
От византийски хроники ставя ясно, че всъщност Тервел е искал да се ожени за родственица на императора на Византия, но за официална сватба в тези хроники не се споменава. И то най-вече поради факта, че Византийският император напада България, за да си върне областта Загоре. Затова през 708 г. Юстиниан II нарушил мира, потегляйки с грандиозна флота към Анхиало/Поморие/. Но Тервел го побеждава при което го принудил да бяга по море и след тази победа на хан Тервил мирът между България и Византия отново е бил възстановен.
Край Анхиало се е водила още една важна баталия във времето на кхан Телец, който води неуспешна битка с внука на Тервел – император Константин Копроним. Сражението при Анхиало е станало сутринта на 30 юни 763 г. След като претърпява тежко поражение, хан Телец бива убит.През 711 г., в Константинопол избухва нов метеж срещу императора, който избягал и в Мала Азия и отново помолил Тервел за помощ, но получил само 3000 български бойци.
Впоследствие Юстиниан II е бил убит, а новият император Филипи Вардан върнал българите на Тервел, който през 712 г. нахлул в Тракия. През 712 г. Тервел се отправил към входа на Босфора, покрай Черното море и опустушил страната с огън и кръв. Той достигнал Златния рог.Още с влизането си тотално опожарил предградието Cigues – по-късно наречено „Кягатхане”, където по същото време е празнувана сватбата на един богат гражданин от града и всичко било подредено за нечуван пир. Всичко било плячкосано от войските на Тервил. Тогава българите извиршили „ужасна сеч” след което опустушили и Тракия се завърнали към Дунав,с огромна плячка и безброй много пленници”.
Мирът бил възстановен едва през 716 г., когато император Теодосий III / 715-717 г./ сключил мирен договор с България и потвърдил изплащането на годишен трибут, определяйки границите в Тракия, / по окопа Еркесия/ както и ситуацията с пленените воини, от участвалите в сраженията и славяни. По същото време е бил сключен и първият известен в историята търговски договор между България и Византия.
По този начин Тервел е ситуирал царство, в момент, в който става размяна и на предатели” ЛЕ БО – том 12, стр. 86 – 104.„И така през лятото на 716 година, арабите атакаували Византия с 200 хилядна армия, предвождана от Малама, прехвърлили Дарданелите на Балканите и унищожили всичко до Южна Тракия, обсаждайки Цариград. Атакували с флотилия от 2500 кораба. Нападнатата огромна арабска армада капитулирала, при което загинали седе хиляди арабски войни. „Голямата разлика идва в основното оръжие, защото по това време арабският ятаган е бил закривен и тежък – предназначен за нанасяне на мощен разсичащ удар”, докато българският меч е бил тънък, по-лек, леко закривен и заострен – предназначен за нанасяне на бързи и разсичащи и мушкащи удари”. – бележка на специалист експерт по древните хладни оръжия.През 717-718 г. българите помогнали на византийския император Лъв Трети, /когато Константинопол бил под обсада да ликвидира арабската инвазия.. А периодът 717 – 802 г. е известен в средновековната история още и като време на управлението на Исаврийската династия или на т.н. “войнишки” императори, от които всичките са били от дако-мизийски произход /бел. Ред:от родени в земите между Дунав и днешния град Кюстендил/, а не гърци.
Първият Лъв ІІІ /съпруг на внучката на Тервел/ е управлявал до 740 г. Бил е ексстратег на темата Анатолия. Точно в неговия мандат, през 716 г., 80 000 араби под ислямското предводителство на Малама обсаждали повече от година Константинопол по море.
С помощтта обаче на гръцкия огън и на българите – при тази обсада били ликвидирани 150 000 араби.В повествованието на ЛЕБО за Тервел, в том 12 – на стр. 86 и 104 – 108 четем: /както и на стр. 123/: „КОРМЕСИЙ СКЛЮЧВА МИР С ТЕОДОСИЙ ІІІ”, а не КХАН СЮБИГИ ТЕРВЕЛ!!!.“Новопровъзгласениння през 716 година след Христа император Теодосий ІІІ сключил мир с българите, които според Теофан, в този момент били предвожнади от новия си цар Кормезий /Кормисош/, при условия много неблагоприятни за империята.
Всъщност тогава цялото царуване на Теодосии, /1 година/ е представлявало серия от смутове и безпорядък, което е предшествало момента на свалянето му от престола както и предшественика му Анастасий; който е бил заместен от военачалника Леон, коронясан на датата 25 март 717 година, с името император Леон ІІІ” – Том 12 – стр. 104 – 108През 717 г., когато арабите отново обсадили Константинопол, Теодосий III бил детрониран и новият император Лъв III Сириец / Исавър/ отново поискал помощ от българите.
Така на запад арабската инвазия била прекратена от франките /732 г./, а европейските владения на исляма били ситуирани само в Испания и в една много малка област на южна Галия.Според Теофан Изповедник,арабската обсада на Константинопол и българската намеса, в подкрепа на Византия била свързана с името на хан Тервел. След управлението на Севар от рода Дуло и Кормисош от рода Вокил, / Моско Москов говори и за Кормесий III/, за които добиваме представа само от Именника, хронологията на който обаче и до днес е спорна.
И така – в заключение на изложеното до тук можем да заключим, че владетелят Тервел е бил най-точно един от спасителите на Европа, защото генералните битки с арабите са се водили при Поатие от Карл Мартел. И ако в тези битки арабите не са били победени, те биха могли да ликвидират държавата на франките и да достигнат до Западна и Централна Европа дори и до Аварския хаганат.
Всъщност край Анхиало са се водили две особено важни баталии, стратегията на които се изучава в момента от нашата военна наука– първата – това е победата на хан Тервел (708 г.), а втората – загубата на хан Телец (763 г.) – също описана от ЛЕБО, в Том 12 стр . 231 – 250. Днес в Ахелой се издига паметник, който е едно възпоминание за тези събития.
Ето и още един фрагмент от описанието на Великата баталия, направено от ЛЕБО -„На 15 август 718 г. се е състояла Великата битка, в която от арабския флот, наброявал 1 800 кораба са оцелели едва 10. И тук отново – Според известния наш историк и изследовател Моско Москов, именно хан Кормесий II, е бил пълководецът, подпомогнал Лъв III срещу арабите през 717 г., а не Тервел, както пише Теофан.”В хрониката на монаха Алберих пише: “Годината е 750-та.
Над българите пък….вече царувал трети владетел, на име Кормесий”. Интересно е да се отбележе, че той визира Кормесий за трети владетел – имайки предвид евентуален Тервелов наследник. Дж.Бъри и М.Москов са считали, че след Тервел са управлявали не един, а двама неизвестни владетели. О.Прицак и П.Добрев дори допълнили, че неизвестният владетел се е казвал Товирем (Прицак) или Твиремик (П.Добрев). Според акад. Йордан С.- Иванов – хан Кормесий е бил само един и възцаряването му е станало през месеците ноември-декември 715-та година.
Управлявал е Дунавска България до лятото на 721.„Тогава след тази едногодишна неуспешна обсада на Цариград от сарацините, предвождани от Мюслемех, българите принудили последните да вдигнат обсадата. Българите притиснали сарацините към брега на Босфора където избили 22 000 мюсюлмани”. Том 12 – стр. 123.„А сваленият преди три години и заточен в Солун император Анастасий, който силно се отегчавал от своето заточение активно се замислил как да се възкачи отново на трона.
В това същото време, /719 година/в българския царски двор е бил посланик Синизий, наречен още Риндачез, когото самият Анастасий е бил облагодетелствувал по време на царуването си, и комуто написал как да подведе българския цар Тервел в негова полза. И Синезий е сполучил. Даже и Тервел дал и 5 000 ливри злато за разноски по предприятието. От друга страна Анастасий пък имал още четири доверени лица в цариградския палат от първите офицери на империята, които бил произвел самият той и които Леон оставил на местата им.
А те били готови да му отворят вратите на Цариград и да възложат короната върху главата на своя благодетел отново. Предводителствани от Сизиний, българите бяха дошли вече в Хераклея, където и събирали множество лодки, /катери/ за да идат по море в Цариград. Леон научава за заговора и улавя писмата, разменени между двете страни, отсича главата на четиримата големци, които след страшни истезания биват принудени да изповядат престъплението си.
В същото време той обаче написва и едно надменно писмо на блгарите, упреквайки ги за тяхното лукавство. Всички, които участвали в заговора били наказани публично при император Константин Копроним през 757 в Цариград владееше постоянна тревога и уплах от българите и от Сарацините.”Том 12 – стр/ 126 – 130/На 21. юни 766 г. същият император Константин V Компроним в своя поход срещу България и изпратил към Анхиало 2600 тежки военни кораби, които били застигнати от тежка буря, потопила част оттях, в резултат на което много войници загинали. 20 години по-късно за да подчертае надмощието си над България в 783 г., императрицата Ирина и сина й Константин VІ навлезли демонстративно в Тракия, достигайки отново до Анхиало.
Те възстановяват крепост на града, която преди това е била разрушена, а в края на VІІІ в. Ахиало и Месембрия са присъединени към темата Македония, с център Адрианопол.ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА1. LEBEAU – Ле Бо – История на Византия – Том 12. LE BEAU – “Histoire du bas empaire” – томове от 1 до 21, издание Париж, 1804 г. Ако нашите читатели желаят, биха могли да коментират текста или да ни изпратят материали и мнения, информации за други източници, които могат да се ползват по темата.
Старата българска история според Знаменития ранцуски икторик LEBEAU от Френската академия на науките, София – Печатница на народното Осигурително Дружество „Балкан” 1914 .
2. Хронографията“ (Животоописания на византийските царе) на св. Теофан, написана като продължение на летописа на синкела Георги е един от основните и най-важни извори за историята на Първото българско царство.
Един от източниците, ползвани при съставянето и е хрониката на Йоан Малала, византийски хронист от сирийски произход. По нареждане на василевсa Константин VII Багренородни било написано продължение на „Хронографията
3. Именник на българските ханове- познат в три преписа- Уваров, Погодинов и Московски. Открит от Ал. Попов / два преписа/ и М. Тихомиров/ един/. Може би оригиналът е бил на гръцки език. Запазен е обаче славянският превод в Елински и Римски летописец, което е късна компилация.
4. Прабългарски рунически надписи- от Плиска, Преслав, Мадара, Басараб / над 60 надписа/ и пр. Не са добре разчетени, но са очевидна разновидност на старотюркските руни. Надписи около Мадарския конник.- на гръцки език за кхан сюбиги Тервел
5. Павел Дякон, лангобардски историк, духовник и аристократ от 8 в. Автор на “Римска история” и “История на лангобардите”. Данни за ранните сблъсъци между българи и лангобарди и за българския вожд Алцеко, който заселва хората си около Беневент в Южна Италия и става лангобардски управител на тази област. Лангобардите и готите /делящи се на остготи и вестготи/ – германски племена, ситуирали кралства в днешните земи на Франция, Италия и Испания през Ранното средновековие.
6. Универсална хроника, която започва със сътворението на света и стига до 741 г.- франкски летопис- данни за отношенията между хан Тервел и император Юстиниан II.
7. Зигеберт- /12 в./- монах от манастира Жамблу, в днешна Белгия – “Хроника”- данни главно за Първата българска държава и особено за “ тъмните години“ през 8 в.
8. 1. Пасхална хроника до 627 г. Материалите за обсадата на Цариград в 626 г.- участвали авари, славяни и прабългари.9. . Теофан Изповедник-8-9 в.- , византийски духовник, автор на Хронография от 284 до 813 г. С патриарх Никифор имат общ източник “Велик хронограф”, който е загубен. За периода 769-813 г. Теофан е единствен източник за българската история.10. – Бревиарий /Кратка хроника”на Никифор / 602-769 г./- големи сходства с Теофан. Хронология до 829 г. 1 Sabellici M. A. Enneades sive Rhapsodia historiarum (1486-1504). Paris, 1513-1517, Ennea. VIII, lib. VI, fol CLXXXI; Заимова, Р. Българската тема в западноевропейската книжнина (ХV-ХVІІ в.). С., 1992, с. 30 сл.11. Vlaevska-Stantcheva, Anna. La venerazione dei regnanti nella tradizione benedettina. A proposito delle fonti di un affresco veronese. – In: Santità, culti, agiografia. Temi e prospettive. Atti dei I Convegno di studio dell’Associazione italiana per lo studio della santità, dei culti e dell’agiografia. Roma, Ottobre 1996, Roma, 1997, p. 213-226. 13.12. Исторiя славъноболгарская, стъкми за печатъ по първообраза; Паисий Хилендарски, История славеноболгарская, 1762, под ред. на Б. Райков. С., 1972, с. 40-41.13. 14. Стоянов, М. Българска павликянска история. С., 1959. – Изв. на държ. Библиотека „В. Коларов”, 1957/1958, с. 267-304; Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска”. Каталог на НБКМ. С., 1998, с. 50-64.15.Материали от първата нтердисциплинарна научна конференция Оксидентализмът16. Фрагмент от Стематографията на Жефарович за „Стый Теоктистъ” от 1741 г., издадена преди Паисиевата ръкописна история.17.Рая Заимова – Католикът хан тервел?18.По трудовете на академик Йордан Иванов Николов – български литературен историк, археолог, фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура. Откривател на първообраза (оригинала) на История славянобългарска на Паисий, през 1906 г. при едно от посещенията му в Зограф и изследване на ръкописите (виж книгата му от 1914 г. по-долу). Преди това малката книжка (тя дори не е била подвързана) е останала незабелязана, въпреки че е разглаждана от други изследователи, които са я мислили за препис. През 1932 г. е избран за член на Славянския институт в Прага. През 1942 г. по случай 70-годишнината му и 50-годишната научна дейност той е награден с орден „За заслуга“ II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил. Умира в София на 29 юли 1947 г.
Научен доклад
Акад. Йордан С. Иванов
Асистент Анна Зографова – Чл. kор. на академия МАБИК
С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ ПОЧИНАЛИТЕ И ЖИВИ НАСЛЕДНИЦИ НА РОДА LEBEAU *ЛЕБО! 

 

сподели ме

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=3757

Създадено от на ное. 7 2011. Част от История. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.

Коментирането е спряно

Фирмено разузнаване онлайн!

Търсене в архива

Бюлетин

Фото галерия

Фирмено разузнаване онлайн!
Вход | Designed by Gabfire themes