Искането няма мярка, даването обаче има край
Вижте какво става, ослушайте се какво се говори в онази част на доскоро изнежената до n-та либерална степен Европа. И се опитайте поне нещо да запомните, поне всичко да повторите.
Първи бяха старите швейцарци, които попречиха на новите да разнообразят вътрешната архитектура на държавата с минарета. Наложи им се да избират какви да бъдат – толерантни или умни. И те предпочетоха да бъдат нация вместо мултиетническа сбирщина от работна ръка.
Която идва за малко, остава за много и в един момент започва непоносимо да досажда на домакините. Понеже отказва да се съобрази с техния етикет и иска да се държи като вкъщи. Откъдето е избягала, но е донесла торбите с навици, култура и задължителната петъчна молитва. В това няма лошо, но ако всеки сам си яде от собствената торбичка – това вече не прилича на нация, уплашиха се швейцарците. И първи пуснаха кръв на мулти-култи модела.
След тях беше Франция, която започна да връща балканските цигани по балканските им места. Правителството на Саркози имаше смислено алиби – не можеш да се държиш по френски възпитано с хора, когато те се държат по индийски. И когато са дошли да усвояват пространства, но не и местен манталитет.
Не можеш да ги чакаш да си направят адресна регистрация – когато са свикнали да живеят в катун. Както и да ги интегрираш в икономиката – когато са дошли по друга работа.
После беше Германия с Ангела Меркел, която развя бялото арийско знаме пред мулти-култи провала. И поиска от емигрантите не само да спазват немските закони, но и правилата на немската граматика. За да не се стига дотам – един ден на немски в Германия да може да разговаря само с конете. Иначе, ако много ги затруднява емигрантите – могат и да не свикват с немската кухня.
Дословно същото тези дни се чува и на английски. Премиерът на Великобритания е вдигнал високо – чак до северна Шотландия, ръце от либерализма без граници. Общата национална идентичност трябва да смени доктрината за мултикултурализма, казва Дейвид Камерън. Което всъщност е адаптация на старото клише – че като отидеш в Рим, правиш като римляните.
А като се върнеш в Пакистан – пак можеш да се държиш естествено. И турнирите по поло със съседите от Афганистан да ги играете със заклана коза.
Въобще не питайте какво стана с европейския либерализъм. Мулти-култи нациите измират, за да освободят място на само нациите. Състоянието на свръхтолерантност все някога трябваше да приключи. И все някой трябваше да размаха пръст, че така повече не може да се живее – без общ език и общи ценности.
Така може да се пребивава временно в общежитие за гастарбайтери.
Но не и за по-дълго в нещо по-голямо като държава. Иначе толерантността няма да е нищо повече от доктрина на глупостта, при това самоубийствена.
За да се смени една национална доктрина с друга, първо, трябва да има доктрина. Ние имаме същата мулти-култи разпасаност, но нямаме план за нея – нито сме планирали да бъде така, нито знаем как трябва да бъде отсега нататък. Имаме същия голям шибан емигрантски проблем – само че той не е внос, а е местно производство.
Едни маси от хора се самопроизвеждат като емигранти и никой не очаква друго от тях. Раждат се, живеят, раждат и деца, умират и дотогава се държат като отбили се за малко насам. Това дори не е мулти-култи, а е мултибезнадеждно – в случай, че говорим за нация и държава. В случай, че говорим за население и територия, е супер.
Идват избори и би било по-добре късно, отколкото никога да поговорим за всичко това. Би било по-добре късно, отколкото никога те да започнат да се печелят от концепции „какво правим със самородните емигранти”. А не „как да заселим в списъците фиктивни навлеци и с тях фиктивно да спечелим”. Чуйте само какво се приказва в bg политиката – хлябът е скъп, парите не стигат, банковите лихви са високи, строим магистрали, културата е зле, науката – като нея, подслушват ни и ограничават личната ни свобода, трябва да станем енергиен лидер на Балканите. Приличат на послания, откраднати от пирамидата за човешките потребности на Маслоу. Няма го само свързващото междинно звено – принадлежността към една общност, към една нация. Всички тук сме отдалече и сме за малко.
Затова и сме толкова либерални – защото ни мързи, защото не ни се занимава, а не защото в старата и изнежена Европа така беше модерно. Там модите се сменят, но ние просто няма какво да сменяме. Понеже нямаме елементарния швейцарски страх, че прекомерната религиозност на една част от населението може да застраши цялата нация. Нямаме френските критерии за етикет – кое е възпитано и кое е балканска цигания. Нито пък английското и немското схващане, че либералното даване има граници. И те започват оттам, където хората в една държава вече престанат да се разбират на един език.
Калин Руменов
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=2007
Създадено от 
sending...
