Киро, Катуница, ДНСК и изборите

Години властта си е затваряла очите за заграбени от Кирил Рашков земи

Точно преди месец кървав инцидент в пловдивското село Катуница замалко не подпали цяла България. Сюжетът: прегазено момче, разярени местни граждани, Кирил Рашков – Цар Киро заплашва с второ Косово, горящи къщи, обърнати автомобили, пасивна полиция и масови антиромски протести…

Няколко седмици след конфликтите, властите постановиха разрушаване на незаконно построените къщи от Рашков и си поискаха данъците от него. Една по една институциите се кълняха, че никой никого не е прикривал и че напрежението било заради „дългогодишен“ конфликт между две фамилии.

След дъжд качулка. Или ако продължим с метеорологичните клишета – именно чадърът над Цар Киро и покровителите му са в основната на инцидентите, които поставиха в опасност етническия мир в страната. Схемата е позната – влиятелен гражданин, който разполага с прилежащия към него кмет. Единият работи за другия и обратното. Разследващите се активизират малко преди изборите и забравят за беззаконията малко след тях.

„Изгорялата воденица“
В края на 90-те години Цар Киро купува имот в местността „Изгорялата воденица“ (без майтап) в Катуница. Там той построява няколко сгради, които нарича лятна хасиенда. През март 2001 г. жители на Катуница изготвят подписка и се оплакват в кметството, че Кирил Рашков загражда близо 45 декара общинска гора около имота си. Сигналът е внесен в общината от София Христева, по това време кмет на Катуница и леля на прегазения преди месец Ангел, след чиято смърт започна конфликтът тази есен.

Два месеца по-късно кметът на Садово назначава комисия, която да провери сигнала. Данните в подписката се потвърждават и Рашков е предупреден да спре заграждането на гората. Той не спазва указанията и продължава да огражда имота.

Процедурата се повтаря още веднъж – Рашков отново е уведомен, че трябва да прекрати незаконните си действия и до пет дни да освободи парцела.Вместо това Цар Киро продължава да разширява владението си. Кметът създава комисия, която трябва да изземе парцела. Точно тогава Кирил Рашков подава молба до общината, в която признава, че незаконно е заградил имота, за да спаси „екологичната обстановка“.

Комисията, която идва да опише парцела, установява, че са построени: изкуствено езеро с два моста, барбекю, склад, фурна, клетки за отглеждане на животни… Членовете на комисията слагат катинари и лепенки. След няколко месеца затишие, през 2002 г., Рашков отново започва заграждането на терена, чупи катинарите и маха лепенките. Този път общината изпраща сигнал до строителния контрол в Пловдив, но отговор така и не получава.

Кметът на царя
Щастливият час на цар Киро идва след местните избори. В края на 2003 г. за кмет на община Садово е избран Марин Йосифов. След избора му Кирил Рашков продължва да загражда земи. Общата им площ вече надхвърля 90 декара.
През април 2004 г. Цар Киро отново подава молба, че иска да купи терена – „имотът се намира в близост до лятната ми резиденция и основната ми цел е да запазя автентичността на гората и екофона и екопопулацията в тази зона“. Цар Киро казва още, че планира да „оформи в този имот зоокът за диви животни“, който да се посещава от ученици с оглед „улесняване на учебния процес.
Докато молбата е „висяща“ в общината, адресатът й – Марин Йосифов, гостува на Цар Киро във въпросната хасиенда. Това става на 24 май 2004 г. – рождения ден на Кирил Рашков. Йосифов му подарява сабя с думите „Ваше величество“.

След посещението Йосифов инициира процедура по разделяне на имотите, окупирани от Цар Киро. Трудно можем да приемем, че постъпката на Йосифов е продиктувана от желанието му да защити интересите на общината и жителите й: границите на новите имоти следват точно оградата, поставена от Рашков. Впоследствие кметът внася предложение до общинския съвет да се разгледа молбата на Цар Киро. Идеята му среща съпротивление и е отхвърлена.

Този факт не отменя предишното решение на съвета, което задължава кмета да се погрижи за оградените от Цар Киро земи. Темата влиза отново в общинския съвет, но вместо да отговори защо не е предприел действия по изгонването,  Марин Йосифов предлага на общинския парламент да обяви разделените парцели (все още окупирани от Рашков) да бъдат отдадени на търг. Следват остри конфликти между кмета и някои членове на общинския съвет. Видно от протокола на заседанието, Марин Йосифов излиза с железен аргумент: „Ако не приберем парите на Кирил Рашков чрез предлагане на имота чрез търг, ще ги вземе държавата…“

Още веднъж…
Следва поредната комисия, която да констатира това, което се знае от години – общински имот се ползва незаконно и върху него са построени сгради. Този път обаче, вместо да изгонят Рашков от терена, общинарите предлагат той да плати наем със задна дата, а терените да му бъдат отдадени под аренда.
На заседанието присъства и самият Кирил Рашков, който казва, че вратите на имотите винаги са били отворени за посетители: „Не ми е приятно да ме цитират, че съм превзел общинска земя, извършвал съм сеч и т.н., напротив създал съм един кът за красота и почивка.“
На същото заседание Марин Йосифов сърдечно подкрепя Цар Киро: „Съжалявам, че Кирил Рашков не е построил повече, защото в закона е записано: всички подобрения са за сметка на наемателя и са собственост на общината.“
В крайна сметка,общината организира търг, който е спечелен от… ловната дружинка на Първомай. Кирил Рашков обжалва решението и съдът в Пловдив го отменя и така той продължава да ползва земите.

Разследване…
Цялата поредица от действия или бездействия силно прилича на корупционна схема – благосклонен кмет, който не само с години отказва да изпълни задължението си и да защити общинската собственост, но и прави всичко възможно да обслужи личния интерес на Кирил Рашков. Въпреки сигналите разследващите действат на парче – образуват дело на Рашков за „самоуправство“ и го глобяват с 1000 лева. Започва разследване за длъжностно престъпление срещу кмета Марин Йосифов, което е внесено в съда с обвинителен акт, но е върнато още същия ден на прокуратурата. Преобразувано е във военно дело (Йосифов е бил офицер, преди да бъде избран за кмет) и пловдивската военно-окръжна прокуратура прекратява досъдебното производство, като по данни на Военноапелативната прокуратурата делото все още е висящо.
В началото на годината Марин Йосифов е отстранен от кметския пост заради разследване за корупция. През 2007 г.  срещу него са заведени още шест дела. Активирането на разследващите съвпада с местните избори, които се провеждат същата година. Част от делата са прекратени в месеците след вота, а други са още висящи. Малко преди изборите през 2007 г. се активизира и ДНСК, което издава заповед за унищожаването на постройките на Рашков. През това време кметицата на Катуница по време на събитията – София Христева, става жертва на няколко атентата, които все още се водят извършени от „неизвестен извършител.“

А заповедта на ДНСК от 2007 г. е изпълнена тази година. Малко преди изборите…

http://www.capital.bg


бутон за споделяне

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=3705

Създадено от на окт. 29 2011. Част от Новини, Разследване. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.

Коментирането е спряно

Фирмено разузнаване онлайн!

Търсене в архива

Бюлетин

Фото галерия

Фирмено разузнаване онлайн!
Вход | Designed by Gabfire themes