Конят на царя

Имало едно време един цар, който притежавал много хубав кон. Царят бил много влюбен в животното и полагал изключителни грижи към него. “Този кон не трябва да умира, докато аз съм жив. В никакъв случай.

Ще обеся всеки, който би провокирал неговата смърт и ще отрежа езика на този, който пръв ми каже, че конят е умрял” – казвал често той на обслужващия скудерията персонал.

Конярите от царската конюшня живеели в непрекъснат стрес да не би да се случи нещо на царския любимец – да се разболее и да умре.Както се случва обаче на всички живи твари конят умрял. В конюшнята настъпила паника. Конярите, треньорите по езда, ездачите всички плачели безутешно.

Пристига шутът на двореца и пита: “ Какво толкова страшно се е случило та ревете така безутешно?” “

О, Господи!– отговорили опечалените и изплашени слуги. – Конят на царя умря и никой от нас не знае как да му кажем новината, за да не му отрежат езика”. “Оставете това на мене – отговорил шутът. – Аз ще намеря начин как да ви спася”.

Отива той при царя и с един плачлив глас започва да говори: “ О, Господи, Ваше величество, този Ваш великолепен кон, този несравним красавец…” Монархът нетърпеливо го прекъсва:” Умрял ли е?” Шутът невъзмутимо отговаря: “ Да, Ваше Величество, умрял е внезапно тази сутрин, след като спокойно е спал цяла нощ.

Но конят беше стар, а смъртта не гледа никого в очите. Има обаче нещо много по-страшно от това…” “  Говори, казвай бързо, какво по страшно има още?” “Ваше Величество, би трябвало да Ви отрежем езика, защото Вие пръв казахте, че конят е умрял…”

                                                        *

В нашата политическа скудерия, струва ми се цари същата паника. Никой от царедворците не смее да каже на “ЦАРЯ” (!?), че “любимият му български народ” е в агония, предизвикана от икономическата несъстоятелност и некадърното царско управление, защото ще му отрежат езика… Госпожо председател на Народното събрание, “Един народен представител може да бъде ИЗГОНЕН от заседателната зала, ама пробвайте да изгоните от там българския народ и ще се отзовете там, откъдето дойдохте в сградата на Народното събрание, или аз вещо бъркам глаголните времена?

ПЕТЪР МОТКОВ

бутони за споделяне

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=3881

Създадено от admin на дек. 18 2011. Част от История, Отворени очи. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.