Кой се страхува от Светльо Витков
„Идат като овци, бегат като овци, що е то? Овци!“ – из песента „Овци“ на „Хиподил“
Надпреварата за президентското място в последните месеци ме изпълни с безкрайно тягостни чувства. Подобно скучно и ненужно събитие трудно може да бъде наречено надпревара. Пустотата завладява всеки ъгъл от пространствата, в които трябваше да прогърмяват лозунгите, идеите, идеалите, житейския архитектурен проект на следващите десетилетия.
Трябваше да има нещо.
А всичко са само изтъркани от чужди миризливи отверстия клишета, тавтологии и най-безвкусни лъжи. Вкиснато като забравеното в мазето миналогодишно зеле, така мирише това мероприятие (подходяща дума).
Пиеса за идиоти, каквито сме всички ние, които трябва да решим какво ще правим с живота си, с мястото, където сме и искаме да бъдем. Куклен театър за олигофрени, които гледат в захлас бездарната режисура, а не усещат, че лигите им се стичат по яката на усмирителната риза.
А куклите са стари и продънени, направени от вечния полуразпаднал се, прашен комунистически дунапрен. Кукли уродливи, които уж се борят, целуват, размахват знамена, жестове, ятагани, бият се, целуват се, спъват се, вдигат шум. А зле скрити зад сцената седят кукловодите, които се подсмихват самодоволно и даже педерастки си бъркат по дупките.
На фона на това уродливо фиаско българските медии седят и гледат безучастно. Политическият коментар е празен, а Смисълът е заминал към Острова на Ненужността. В България журналистиката е близането на плочките под писоарите в Народното събрание. Неолиберализмът на общественото блеене и разбиране за наведената главица и сабята валидизира свинството като модел, като нещо непроменимо.
Стига се дотам, че те се правят, че са кандидати, ние се правим, че ни интересува; те се правят, че има смисъл да се пише критично за тях, ние се правим на кучета пазачи, а сме ненужни пиявици; уж има избори, а безалтернативността на статуквото е като пожълтялата трева в градинката пред Софийския университет.
Всъщност в цялото фиаско има един символ, едно явление, което не само дава глътка свеж, неопърдян въздух, а и неясен мираж за нормалност. Това е кандидатурата на Светльо Витков.
Късогледите, зареяни в кирта край пъпа си, политически коментатори избързаха да сравнят това събитие с кандидатурата на Иван Кулеков и Христо Бойчев на президентските избори през 96. Сравнение между тези две неща обаче не може да има по никакъв начин. Защото Бойчев и Кулеков си правеха майтап с всичко, което беше коректив в една крайна ситуация.
Те нарочно иронизираха кампанийността в условията на дълбока поляризация между т. нар. ляво и т. нар. дясно, т. нар. зло и т. нар. добро. През 2011 г. Светльо Витков и Венци Мицов правят нещо съвсем друго – те са сериозни. А за поляризация на най-милите един спрямо друг, затънали в мракобесна марионетност, кандидати не може и не трябва да се говори.
„Кърт Кобейн умря, сменете кмета или го оставете абсолютно, абсолютно същия, спрете ни тока, не искаме вода!“ пее Светльо Витков през 90-те години. Група „Хиподил“ е уникално явление. Уникални са, защото „Момичето“ и „Отнесен“, сериозни и монументални парчета, се сблъскват със задължителните пънк опуси като „Кой намаза с лайна“, „Галилео, Галилео“, „Балада за братята Холик“ и „Аферата-Драйфус“. Група „Хиподил“ е забранена от Министерството на културата именно заради албума „Надървени въглища“. Ивана впрочем не е забранявана.
Сякаш сега Светльо Витков застава, псувайки на средата на предизборната свинщина, изпикава се и пее „Здравей, отнесен от заблудите, какво преследваш този път…“
Тази сериозност не се отчита от социологическите агенции. Но в републиката (и извън нея) има хора, които им дреме къде (искат да) живеят, но не могат да припознаят интересите си застъпени от някой кандидат, отвратени са от кукления театър.
Това са образовани хора, които четат всеки ден новини, правят своя смислен избор на базата на информация, а не на пикливо-жълти машинации, дирижирани в някоя партийна централа, гледат по един циничен и прагматичен начин на личността на политика – именно човек, който лично от тях е назначен да свърши работата, която е заявил, без да се оправдава, без да празнослови. Това е начин на мислене, който тепърва трябва да се случва в България, нарича се гражданско мислене. Гласовете за Витков и Мицов ще са подходяща диагноза.
Кой се страхува от Светльо Витков?
Статуквото.
ЯВОР ФИНГAРОВ
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=3693
Създадено от 
sending...
