Кой ще изтегли каруцата на Андрешко
Държавата ни бавно се превръща в глобален бирник
Неотдавна прочетох във вестника тлъсто заглавие, което съобщаваше, че Андрешко няма да бъде приет в Европейския съюз.
Напоследък чета и слушам много проклятия към това момче от шоплука. Беше време, когато този разказ на Елин Пелин се изучаваше в гимназията. Може би тогавашните литератори са изпортили досието на Андрешко, като го обявяваха за революционер, който още малко и ще стане член на маркс-ленинската партия.
Известно е как съдбата на историческите и литературните герои си играе с тях.
Днес „Осанна!“, утре – „Разпни го!“.
Най-смешно е обаче, когато политическите герои се позовават на литературните. Разбираш, че днес не биха могли да си вземат матурата. А как са завършили университети? Как са спечелили конкурса за високите си длъжности?
Има ли смисъл да се учи литература, след като всичко се забравя? Има, разбира се. Художествената литература се чете не за да назубриш автори, книги и герои, а за да се научиш да различаваш доброто и красивото от пошлостта.
Но ето, че Андрешко не е забравен.
Но ето, че Андрешко не е забравен.
Той просто е преиначен
От кого? От специалистите по преиначаване. От тези, които променят знака „плюс“ със знака „минус“, без да се интересуват от числото. Може ли бедното каруцарче да изтърпи такива метаморфози?
Своя разказ Елин Пелин печата през 1903 г. в списание „Просвета“, смятано за трибуна на интелектуалците. Редакторът Марин Пундев толкова се възторгва от Андрешко, че плаща на автора 100 лева хонорар. Това е шеметно признание. Сто лева тогава е най-голямата златна монета на царството.
Известно е, че Елин Пелин другарува с цар Борис III, пият си заедно ракията, ходят на лов. И нито веднъж на монарха не му хрумва да упрекне писателя: Абе, какви ги пишеш ти, какъв е този ужасен Андрешко? Той никога няма да влезе в Европейския съюз!
Днес, когато у нас гениите са повече от читателите не бих се посвенил да нарека разказа на Елин Пелин гениален. Пейзажът се превръща в портрет на България – свечерена, разкаляна, замислена. Впрочем замислени са всички – и гарванът, и конете, и Андрешко… България има лице, а той няма.
Та днес можеш да заподозреш всекиго.
Елин Пелин няма претенциите, че създава литературен монумент, че извайва образ, който ще стане символ. При първото издание разказът дори не се нарича „Андрешко“, а носи заглавие „Случка“. И каква е тази случка? Един дебел чиновник, облечен с вълчи кожух, пътува с каруцата на хитро селянче към неговото село, където ще секвестира житото на някой, който не си плаща данъците. Това се разбира от разговора между каруцарчето и неговия надменен пасажер.
Андрешко си представя как неговият съсед и приятел ще го погледне тъжно и ще каже: Ти ми доведе това зло. Как ще преживея зимата? И ще го покани да се напият. Това е непоносимо за душата му. Той оставя каруцата с бирника в блатото. И с конете отива да предупреди нещастника да си скрие някъде житцето. Ето, това е всичко. Едно състрадание към ближния.
Една солидарност с бедняка
Това е чутовният подвиг, а днес – чудовищното престъпление на Андрешко.
За да бъда точен, трябва да призная, че оня дебелак, който остава да крещи и плаче в блатото, не е наречен от Елин Пелин бирник.
В първите издания на разказа той е съдебен пристав. През 1938 г. той е произведен на съдия-изпълнител. По-късно Елин Пелин не прави промени. Затова днес, ако завърши съдебната реформа, може би ще трябва да го наречем другояче. Но народът винаги е наричал тези „дирници“ – „бирници“.
Та и аз.
Не съм чел ни в нашата, ни в световната литература някаква възхвала или защита на бирника. Може би малко съм чел. Между тези чиновници сигурно има добри и дори състрадателни хора както навсякъде.
Само садистът може да се чувства щастлив, когато омита хамбара на бедняка.
Още като юноша, когато четох за първи път „Андрешко“, опитвах се да си представя какво се случва след случката. Андрешко е обещал, че на сутринта ще се върне и ще изведе съдия-изпълнителя от блатото. Вълчият кожух ще му тегли обещания бой.
Това може да се случи и в участъка. Някой селски даскал, например Димитър Иванов Стоянов, ще се застъпи за момчето с добро сърце. А после? Трябваше да преживея цял живот, за да разбера, че истинското си наказание шопът ще получи в наши дни – няма да го пуснат в Европейския съюз.
Ще пуснат проститутките
Ще пуснат крадците, които ограбиха България, но него – не.
Ние ще защитим поп Кръстьо, но Андрешко – не.
Държавата ни бавно се отказва от всички функции, за които можеш да я почиташ. Тя предоставя милосърдието на частните благодетели, сиреч спонсори.
Държавата ни бавно се превръща в един глобален бирник, но дори и тази мръсна работа тя предоставя като концесия на наши и чуждестранни фирми. Топлината и светлината – тези символи на благородния човешки дух, поскъпват отвъд границите на морала. Умирайки, Гьоте бил казал: „Светлина, повече светлина“. А дали е чул тогава гласа на Мефистофел: „Пари, повече пари“.
Продължавайки мислено разказа на Елин Пелин, изведнъж си представям блатото, пълно с боклуци, и каруцата, в която седи не бирникът, а държавата.
Хей, Андрешко, я се върни да изтеглиш проклетата каруца, че след две години не теб, а нея няма да я пуснат.
Любомир Левчев
Текста е публикуван на 11.05.2005г. във вестник Стандарт.
Позволяваме си да го припомним.
Защо ли !!!!
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=554
Създадено от 
sending...
