Който ме нападне, ще му отрежа главата
– Г-н Рашкав, какво се случва в Катуница и защо се стигна до убийство?
– Когато имаме смъртен случай от небрежност, защо го изкарвате убийство? Цялата работа е, че тия хора са от една листа за изборите, а ние сме от друга. Идват при нас да питат и да натискат за гласове. Нападат нашите хора, те тръгват да бягат и в паниката смазват това момче. Сега твърдят, че сме го били убили.
– Ако е случаен инцидент, защо цялото село тръгна срещу вас да ви гори къщите?
– Това не е срещу мен, а срещу етноса в тая държава.
– Хората от Катуница обаче казват, че нямат нищо против етноса ви, но са против постоянния тормоз, на който са подложени от вас, синовете и внуците ви.
– Обратното е. Има много оплаквания от наша страна. Бившата кметица София Христева ги прави тия неща. Тя е в дъното на тия работи, нейният син Веселин Христев и няколко човека около тях. Два мандата ние я поддържахме за кмет с пари и с гласове.
Като поискахме вече нови хора – по-съвременни, по-културни, почнаха да ни тормозят.
– Колко пари сте похарчили в нейна подкрепа и с какво почна да ви тормози?
– Десетки хиляди съм дал. Като се обърнаха нещата, тръгна срещу мен. Дава ми разрешение да строя – после праща хора да спрат обекта. Аз се обърнах към ГЕРБ и сега много ги е яд. Обаче тая жена, като е кметица, те държат селото. Десетки пъти ни нападаха къщата.
– Кой и как?
– Нападат ни посред нощ, горят ни оградите. От 6 години е това.
– Те казват обратното – че вие сте господари на селото.
– Кой, как, къде? С никой лошо нямаме – нито аз, нито децата ми, нито внуците. 50 години живеем в това село. От 1960-а баща ми се е изселил тука и нямаше такива чудеса. През 1999-а си направих партия „Свободна България“. Пак нямаше проблеми. Дадоха ни разрешение да строим. После – не сме били направили не знам какво си и дойдоха да бутат.
Бил съм заграбил терен край вилата да си правя парк с животни. Аз питам, ако е било така, защо толкоз години ме оставиха да го правя и чак после се сетиха да го разтурват?
– Сега как ще участвате на изборите?
– Моят син Ангел е №1 в листата на Национално движение „Единство“. Ще подкрепим ГЕРБ. Говорихме. Няма да кажа с кого, какво, що. Те са направили сондажи, разбрали накъде сме се ориентирали и ето отговора им.
– Твърдите, че политика е в дъното на всичко?
– Не мога да обвиня никого. Има съд, мадам. Той да каже кой е виновен. Ако сме ние, да ни осъдят. Има правила. Обаче защо пускат тия хора да идват да ми трошат колите и къщите?
– Ще ги съдите ли?
– Кого да съдя, аз не знам кой е бил.
– Има 21 арестувани за погромите.
– Полицията и съдът да се разправят с тях. Държавата трябва да ги сложи на място, не е моя работа.
– Смятате ли, че полицията изпусна положението?
– Според мен те трябва да въведат извънредно положение в тази ситуация. Не може да оставят хората да вилнеят по улиците, да обръщат коли, да палят имоти. Полицията трябва да ги спре.
– Страхувате ли се? Как ще живеете занапред в Катуница, след като заявихте, че няма да се изселите?
– Аз тук съм си у дома. Ако те не искат да живеят с мен, да си вземат тяхната част. Или да си ходят при Сидеров, Расате и Цветелин Кънчев.
Да си направят убежища и революционни комитети. Ако щат, да си играят на войводи и на турско робство.
– Вие как ще отвърнете?
– Аз няма да отвръщам със злина. Насилие срещу насилие няма да правя. Има си полиция, нека доказва кой е нападнал и кой е убивал.
– Боите ли се за вашия живот?
– Ако сте на моето място, какво ще ви е?
– Къщите ви са изгорени. Къде ще живеете?
– Това си е мой проблем. Има къде и как. Ако трябва, ще строя 5000 човека циганска войска да ме пази. Предлагат ми го това: „Дай да го направим!“ Обаче аз така не искам.
– Кой ви го предлага – тия хора, които са тръгнали с бус от Столипиново да ви бранят ли?
– Няма такива хора и никакви бусове не са идвали.
– А защо се намесиха футболните агитки – те какво общо имат с вашите крамоли в селото?
– Тях питайте. И също – защо го допусна държавата. Защо не ги спря да пристигнат в селото и да правят тия погроми? От паника стана всичко, никой от моите хора не е тръгнал да убива. Даже аз пръв се обадих в полицията. Казах им: „Тръгвайте, защото тука става война и ще се избием.“
– Сега къде сте?
– В къщата сме. Само разправят, че са ни извели. Носят ни ядене от някакви помощи, лимонадка и кока-кола. Около 20 човека сме тука – цялото семейство е около мен. Прибрал съм ги на сигурно. А който пакости отвън, ще отговаря пред закона.
– Ще искате ли охрана, как ще излезете утре на улицата?
– Няма да искам охрана. Който ме нападне, ще му отрежа главата. Ще се защитавам с каквото мога. Със зъби, ако трябва. Аз гардове не искам, искам да си продължа нормалния живот. Нямам намерение да правя конфликти. Ние сме миролюбив народ. Обаче ще продължават да ни мачкат. Гледате какво става – голямата риба яде малката.
– Вие сте Цар Киро, вие сте голямата риба!
– Защо не гледате богатите? Имаше при мен чираци, които станаха милионери. Питайте Димитър Здравков откъде изкара неговите къщи и имоти. Видяха у циганина малко и тръгнаха да му горят къщите. Сега ги е хванало страх, че ще тръгнем да отвръщаме. Обаче ние да не сме простаци като тях?! Защо не влизаме в Шенген? Защото продължава тая диващина и балканщина. Докога? И какво съм виновен аз, та да ме чакат с кучета и железа по улиците?
Сега най-важното ми е да запазя семейството.
– Загубихте син, другият беше по затворите, снаха ви се самоуби, вие не бяхте добре със сърцето, жена ви Костадинка беше дълго време по болниците? Как ви се отразяват последните събития?
– Не съм добре със здравето. Но тука има лекар, грижи се за нас.
С Кирил Рашков, известен като цар Киро, разговаря ЕЛИЦА КАНДЕВА
http://www.24chasa.bg
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=3497
Създадено от 
sending...
