Кризата качила сивата икономика у нас до нивото от 2003 г.
Подкупните чиновници и лицензите тласкат фирмите в България в сенчестия сектор
България се е върнала с 8 години назад по мащаби на сивата икономика. Криенето на данъци и осигуровки е като през далечните 2003-2004 г. И доверието към институциите е ниско както в онзи период. Това показва анализ на Центъра за изследване на демокрацията и фондация „Фридрих Еберт“ за скритата икономика, представен вчера.
Делът на „скритата“ икономика в България е 20-30%, като след тригодишен спад през 2010 г. се наблюдава увеличение в укриването на данъци, мита и акцизи и в източването на ДДС. Проучването откроява две противоположни тенденции – в резултат на кризата намалява криенето на доходи, но се увеличава избягването на данъци и осигуровки. Обясненията са ясни – при съкращенията повечето фирми първо са се разделили именно с хората, работещи на черно, без договори.
В същото време криенето на задължения към бюджета за някои предприятия, особено по-малките, се е превърнало в тактика за оцеляване. Според анализа на ЦИД е грешка, че правителството е насочило цялото си внимание към големите инфраструктурни проекти, а „въвличането на големи строителни фирми в партийно-приятелски обръчи и източване на ДДС“ е особено вредно.
Директорът на „Фридрих Еберт“ Майк Майнардус подкрепи „еретичната“ теза на министър Трайчо Трайков, който неотдавна обяви, че е по-добре да има скрита икономика, отколкото никаква. Според Майнардус бизнесът трябва да получава подкрепа и стимули, за да оцелее и да излезе на светло.
Анализът показва, че тежката бюрокрация и подкупната администрация тласкат фирмите към сенчестия сектор също толкова упорито, колкото и високите данъци и осигуровки. България минава за държава с ниско облагане, но всъщност ДДС изобщо не е нисък, осигуровките са над 32%, а данък „бюрокрация“ изяжда прекалено много време, нерви и пари на граждани и фирми. У нас изпълнението на данъчните задължения отнема най-много дни в целия ЕС.
Руслан Стефанов от ЦИД припомни, че през последните 5 г. в България са лансирани над 220 мерки за борба със скритата икономика, но повечето остават на фаза „говорене“, а другите са със слаби и спорни ефекти. Според ЦИД дори добрите идеи – като намаляване на данъци и осигуровки – често имат ограничен ефект, защото не са съчетани с подобрено наблюдение, анализ и контрол, а понякога обратни действия ги обезсмислят.
Така се случи през 2010 г., когато осигурителните ставки бяха намалени, но минималните осигурителни прагове бяха увеличени.
ПРЕПОРЪКИ И ПЕРСПЕКТИВИ
Докладът препоръчва енергично премахване на излишната бюрокрация – лицензи, разрешения, съгласувания и абсурдни изисквания – като това за всеки фризьорски стол да има 40 хавлиени кърпи. ЦИД смята също, че трябва да се засили контролът не върху фирмите, а върху проверяващите чиновници. Проблем, емблематичен за всички държавни институции, е, че те действат като репресивни, а не като обслужващи органи.
Според ЦИД близките перспективи не са добри – тревогите около Гърция и еврозоната цялата сложна макроикономическа ситуация ще ударят приходите и пазарите на бизнеса и това ще тласне още фирми в сивия сектор.
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=3679
Създадено от admin
на окт. 27 2011. Част от Закони, Новини, Той Чиновника.
Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0.
Коментарите и пинг в момента са спрени.
sending...
