MADE IN ITALY

Генералният директор  на  ДСО “ПИРИН”-Александър Дионисиев пристигна на делово посещение в Италия. Вечерта сме на кино. Гледаме “Декамерон”, аз му превеждам на ухото, каквото успея да хвана,. защото филмът е на неаполитански диалект.
Редят се пикантни сцени. На една от тях главният герой, гол с грамаден пенис, след като  излиза от спалнята на любовницата си, пикае от една кьошка по главите на десетина старци, които седят на дървена пейка под навеса и пият кафе.
Дионисиев внезапно избухва в неудържим смях, а посетителите на близките места се развикаха “Хей, вие там, пазете тишина”. В следващата сцена любовницата, по настояване на съпруга си, му скроява номер. През една дупка на вратата вместо да си покаже задника му поднася нагорещено желязо и го жигосва по члена – Дионисиев така изохка, че посетителите изригнаха в негодувание. Екшан.
Чуха се викове и реплики от рода “Хей вие, арабите, дръжте се прилично”. Коментарът е излишен, само дето Алеко Константинов  не е написал нещо подобно за “инженер Ганьо” на кино, самоуверен и безпардонен.

Иначе Александър Дионисиев е високо интелигентен, с голяма обща култура, общителен и отзивчив към хората. Ползваше се с авторитет и уважение като ръководител на държавното стопанско обединенине “Пирин” и преди това като секретар на партийния комитет на Ленински район в София.

С красива външност, винаги добре облечен и с дежурната усмивка “ала Софиянски”, той “подкупваше” събеседника и го насърчаваше  към откровен разговор. В работата си с шегички и хитринки успяваше да се справи с различните проблеми на тогавашната обстановка. Имаше такъв случай. В навечерието на Девети септември 1973 г. Дионисиев поиска с факс да му изпратя 200 броя стелки с надпис Made in Itali за дамски ботушиì

Изпращам ги по командира на самолета и ДСО “ПИРИН” ги поставя в дамски ботуши произведени в България. Минават няколко седмици и постъпват рекламации от дами от висшето общество, включително Людмила Живкова, която директно му заявила “Какви са тези кондури, бе Сашо, дето носят етикет на италинска фирма, а след едно обуване в дъжда се разпадат?”

На другия ден сме на посещение  в гр. Удине във фирмата Сogolo borgaro. Предстоеше договаряне за внос на машини за обработка на лицеви кожи и сушилни машини. Италия е била винаги водеща в областта на модата в сектора “облекло и обувки”.

Сogolo borgaro произвеждаше машини, които разцепваха свинската кожа на три слоя и позволяваха обработка до качеството на телешка кожа – напа, от която се произвеждат ръкавици, якета, чанти и прочие. Тази фирма поддържаше отлични отношения със СССР, където беше изградила верига от предприятия за обработка на кожи и производство на обувки.

Градът се намира в Североизточна Италия  и  е административен център на провинция Фриули – Венеция- Джулия, на 20 км западно от Словения. Основан е през 983 г. и е един от най-озеленените градове на Италия – има шест обширни парка. Удине е културен център с университет от 1556 г. Градът е претъпкан с църкви, фамилни замъци, музей, художествени галерии и площади с монументални исторически паметници, които поразяват чужденците с изящните си форми.

Посреща ни търговският директор на  фирмата г-н Франко и началника на отдел пласмент . Няма проблеми при договарянето и след деловата част Франко ни представя на собственика г-н Джовани, който побърза да се похвали, че е личен приятел на министър-председателя на СССР – Алексей Косигин и разказа истории за срещите си с него в Москва.

В края на приятелския  разговор, г-н Джовани препоръчва да се сменя модата на обувките няколко пъти годишно, като се закрие обувния завод “Девети септември” с няколко хиляди работници и да се изградят малки производствени предприятия, които могат да си позволят широка гама от модни обувки.

– Моля Ви, не ме настъпвайте по мазола – с горчива усмивка отвърна Дионисиев. – Приятелю мой, ти си прав, ама в България шефовете не се интересуват от мода, а от работни места. Държавните стопански обединения (ДСО) са под непосредственото ръководство и контрол на ЦК на БКП.

Опитвал съм се да подскажа тази твоя идея на различни равнища, но за сега не срещам съюзници. А без съюзници никаква битка не може да се спечели. Трудно се печелят съмишленици – още на другия ден ще те предадат като те обвинят, че вървиш против генералната линия на партията – “Да се произвежда масова продукция, с ниска себестойност и да се залива пазара със стоки на леката промишленост!”.

Това било израз на грижата на БКП за задоволяването на потребностите на човека, за производителността на труда и впечатлявало както българските граждани, така и чужденците. Важното било да се произвеждат артикули с дълъг срок на годност, а не модната им линия. Трябва да обмислим коопериране с италианските производители, като у нас да се произвеждат лицевите части и ходилата на обувките, а в Италия да се сглобяват и да се поставят етикети Made in Italy”.

Трябваше да минат няколко десетилетия за да се наложи тази идея на Дионисиев, първо в обувната фабрика в Кюстендил, а по-късно и на други места за производство на ишлеме на обувки, чанти, куфари, ръкавици и други изделия

С Удине е свързан и един много мил спомен – последната ми среща с незабравимата оперна певица Гена Димитрова. С нея се познавахме още от ученическите години в гимназията в родното й село Беглеж, Плевенско. Още на другия ден след пристигането на семейството ми в Милано тя дойде заедно със съпруга си Жоро да види “имаме ли нужда от нещо” и след два дена ни подари пералня на втора ръка.

Милата, Гена, идваше на всички събирания на българите живеещи и работещи в Милано.Беше душата на компанията, запяваше без подканяне и молби.В Удине се видяхме по  нейна молба до посланика Борис Цветков, аз да отида да ми предаде списък от посолството ни  в Аржентина с резултатите от парламентарните избори за НС на НРБ.

Беше незабравима вечер – спомени от гимназията, от пребиваването й в Миланската опера La Scala, от турнетата й в Париж, Лондон, Ню Йорк… Бях почетен гост на концерта й в градския музикален театър и на вечерята  заедно с първенците на Удине – кмета на града, шефа на театъра, певци, артисти.

Преди няколко години с болка се сбогувах с тленните останки на голямата певица, разнесла славата на Бългрия по света. Мир на праха й.

ПЕТЪР МОТКОВ

Списание Собственик

социално споделяне

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=2312

Създадено от на мар. 31 2011. Част от Новини, Отворени очи. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.

Коментирането е спряно

Фирмено разузнаване онлайн!

Търсене в архива

Бюлетин

Фото галерия

Фирмено разузнаване онлайн!
Вход | Designed by Gabfire themes