Моногамия и полигамия

Информацията за историята на “homo sapiens” е бедна и се основава  на комбинация от археологически сведения за живота на първобитните хора, доживели до началото на модерното общество.

Почти нищо не се знае за духовния живот на нашите прародители. Академиците спекулират с някои противоречиви сведения за религиозните вярвания и тогавашната етика, подтиквали хората към определени грижи за възрастните и болните, и към някои ритуали при погребението на умрелите. Сексуалният живот на прадедите ни е покрит с мистерия.

         Този въпрос е с особена важност, за да се даде приемлив отговор от кой вид маймуни са произлезли нашите прародители. За това е необходима правдоподобна информация за техния сексуален, семеен и обществен живот. Бащината или майчината линия на произход трябва да се следва, т.е. моногамията на гибона или полигамията на шимпанзето, известни още като матриархат и патриархат.

Каква е точно ролята на членоразделната реч в еволюционното развитие на праисторическия човек? Установено е, че гибонът е имал гласови възможности за издаване на няколко звука или комбинация от звукове. Предполага се, че той е бил в състояние да каже “Стой далече от моята жена”.

 И така измежду всички видове маймуни само гибонът би могъл да изрази със звукове горното предупреждение, тъй като е бил единственият моногамен вид. Другите “не човешки видове” са живеели на групи, където са липсвали каквито и да било сексуални и семейни връзки. Женското шимпанзе се е чифтосвало безразборно с различни мъжкари, без да създава каквито и да били връзки с някого от тях.

Моногамията на гибона се преписва единствено на биологичната особеност на неговата партньорка, която за разлика от всички останали свои съвременнички е имала месечен цикъл с продължителност само един-два дни. Следователно на теория тя е била в състояние да задоволява половия инстинкт на своя партньор почти винаги, когато той я е пожелавал.

Това е дало основание Ернст Хайкел (съвременник на Чарлз Дарвин) да задълбочи своите изследвания по чифтосването на гибоните и да стигне до заключението, че тяхното партньорско поведение удивително прилича на модерното човешко семейство през 19-ти в. – че мъжът и жената живеят заедно с децата си и когато те пораснат напускат родителите си и създават ново семейство.

Можем да си представим ежедневието на семейния живот на праотците – мъжете отиват на лов, а жените остават вкъщи (в пещерата), или в най-добрия случай се събират със съседките си на хълма зад семейното огнище. За съжаление през последните пет хиляди години пр.н.е. полигамията е била по-широко разпространена, отколкото моногамията.

         Макар, че на пръв поглед полигамното шимпанзе изглежда по-невъзможния кандидат-прародител на първобитния човек, научните изследвания недвусмислено показват, че  неговите хромозоми (структурни елементи на клетъчното ядро, в които са разположени гените, носители на наследствената информация) и протеини на плазмата са в негова полза, както и неговата природна интелигентност.

Умствените възможности на гибона са сравнително по-малки, отколкото тези на шимпанзето. Маймуните от този вид в своето праисторическо развитие са знаели как да си направят примитивни инструменти, как да си осигурят запаси от вода; как да разкопаят мравуняците, за да се сдобият с необходимата храна; как да убиват млади антилопи и маймуни, за да ги използват за храна; да хвърлят камъни и клони по своите противници; да се изправят на задните си крака и да правят няколко крачки напред и назад; да си комуникират с определени жестове и звукове.

         Предполага се, че шимпанзето в ерата на дългия еволюционен път е било предшественикът на първобитния човек Ramapithecus (Рамапитекус). Не се знае нито началото, нито края на този процес, през който освен това настъпват значителни биологични промени и в менструационния период на жената, което от своя страна внася модификация в половите отношения на двойките, които все повече започват да приличат на отношения между мъжете и жените през периода на моногамията.

Различията между учените по отношение учението на Дарвин продължават и днес. В едно обаче те са солидарни, че в процеса на модификацията на половите отношения между прадедите ни, са се променяли по еволюционен път и хромозомите и техните гени, в жестоката борба за физическо съществуване и пренасянето на наследствените белези от поколение на поколение и това е било необходимото и достатъчно условие за развитието на човешката история.

         В обобщение може да се каже, че полигамни са били жените, а не мъжете, още повече те са били по-малобройната част от тогавашното “население”. Освен това историята ни показва недвусмислено, че когато условията на живот са се влошавали, хората са се сплотявали и тогава са се засилвали моногамните процеси, и обратно – при по-благоприятни условия е процъфтявала полигамията.

Но моногамията е първообраз на семейните отношения на нашите исторически прародители.

Откъс от книгата на Петър Мотков „Сексът и светът“

бутони за социални мрежи

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=3477

Създадено от admin на сеп. 21 2011. Част от Сексът и светът. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.