На 2 януари 2014 г. вероятно ще разберем, че земята ни е раздадена

Списание собственик

Списание собственик

Проф. д-р Веселин Бояджиев е роден през 1956 г. в гр. Девин, Смолянска област. През 1973 г. завършва гимназия в София, а през 1976-1980 г. е студент по география в СУ „Св. Кл.Охридски”. От 1981 до 1990 г. е асистент, от 1990 до 1995 г. е главен асистент, а от 1995 г. е доцент в катедра „Социално-икономическа география” на СУ. Доктор по философия. Научните му интереси са в сферата на геополитиката и геостратегията, регионалното развитие и други. Има общо 70 публикации, включително 5 учебника и участие в 3 монографии (1 самостоятелна). Има публикации и в: Австрия, Белгия, Франция, Румъния и Македония.

Г-н професор, от 1 януари 2014 г. трябва да отпадне забраната за закупуване на земеделска земя от чужденци. Какви са очакванията ви, ако това стане?

След време ще отчетем, че не сме били готови с национална политика по отношение на този все още национален ресурс. Казвам все още, защото от години със знанието на обществото, чужденци и от държави извън ЕС, по всякакви начини придобиват земя.

Аз мисля, че българската земя остава единственият национален ресурс, който не сме раздали. Опитът от приватизацията и това, което направихме с горите и полезните изкопаеми, дава за сега доста горчиви плодове и резултати. Свидетели сме на енергийна криза, която до голяма степен се дължи на неразумната политика по отношение на нашите горивни полезни изкопаеми.

Ние си мълчим за земята, нямаме поземлен данък в България, нещо – което е традиция в регионалната политика. Това е данък, на който биха разчитали общините. За една бедна, полупланинска община, която има голяма територия и малко население, това е много важно.

Зад кого заставаме по отношение на земята? И зад кого трябва да застанем, според Вас?

Зад едрия собственик ли, или дребния, или пък – средния такъв. Това е избор. Например, приключилото преди две години земеделско преброяване не завърши с публикувани крайни резултати. Това не е случайно, има милиони декари, било под аренда, било – собственост. Това предизвика взрив от коментари в ЕС.

Този въпрос е от изключитгелна важност за нашето общество. Фактът, че всички политически партии мълчат по този въпрос, на мен ми говори, че те ще подминат този приоритет.

Какво очаквате да се случи?

На 2 януари 2014 г. вероятно ще разберем, че земята ни е раздадена, защото цените, по които се работи в България, за Централна и Западна Европа просто не са цени – това са подаръци. Нашата земя не отстъпва на френската земя, а тя е десетки пъти по-скъпа от българската.

В природно отношение, ние в Източна Европа приличаме на Франция, имам предвид минерални води и природно разнообразие. Моето безпокойство е заради предварителното полуразхищение, а от Нова година и официално разхищение на този ресурс.

Още през миналата година стана ясно, че България и Румъния не са готови да влязат в пряка конкуренция с европейски инвеститори, на пазара на земеделска земя, кога смятате, че бихме имали такава готовност?

Заради това е държавата и заради това има раезлични защитни политики, които се прилагат на Запад. Това са допълнителни условия, условия за реинвестиране, игра с ДДС, различни други поземлени данъци. Всяка държава, в степента, в която реши, брани интересите на своите граждани, не само държавните интереси. Аз не забелязвам, в областта на земеползването, нашата държава да брани, както националния интерес, така и личния интерес на гражданите.

Ситуацията в Румъния е доста по-различна, първо по исторически причини. Там има големи поземлени собственици, в сравнение с които, нашите чорбаджии от едно време, които са разполагали с по 1000-2000 дка. земя, са едни дребни собственици.

Проблемът за България е уникален. Ние сме страна на дребната поземлена собственост, която изхранва българския народ.

Как може да се регулира пазарът на земята?

В момента този пазар е стихиен. Има една идея за създаване на поземлена банка, с участие на държавата, където да се намери механизъм и да се съживи използването на земята. Аз не вярвам на официалните данни, а вярвам на очите си. При посещенията ми в страната наблюдавам, че значителен процент от нашата земя продължава да не се използва. Тя не се поддържа.

Много прибързано се дава възможност на общините едва ли не да продават непотърсена земя. Причините за непотърсването са много. В резултат на разместването на населението, реалният потенциален собственик на земя в Добруджа например, може да живее в Благоевград. Трябва да се изясни, коя земя се работи, да се насърчи възстановяването на собствеността, защото реално, върху много земи не е възстановена собствеността.

Един бивш земеделски министър обяви още в края на миналия век, че поземлената реформа е приключила много успешно. Това не е вярно. Има десетки хиляди дела по нерегулираните поземлени отношения.

Какъв е резултатът от всичко това?

Ние върнахме България на равнище около Втората световна война, в резултат на проведеното земеразделяне. Имаме най-дребното земеделие в Европа, което е абсолютно неподходящо за модерните технологии. Трудно ще ни бъде да компенсираме това поне 50-60 годишно изоставане.

Възможни ли са ограничения на продажбата на земеделска земя на чужденци, на местно ниво? Тоест, могат ли общините да си определят проценти, в рамките на които да се извърша такава продажба?

Бих дал съвет да се направят опити, чрез европейските институции това да се осъществи. То може да стане като допълнителни условия, като например – реинвестиране на печалба, поземлени данъци. Има такива механизми. Инструментариумът на европейските държави е много богат. Ако средиземноморските страни, например, водеха нашата неразумна политика, сега щяха да внасят храни, защото инвеститори от Северна и Централна Европа, отдавна щяха да разгърнат туризъм в техните подходящи земи, във Франция, в басейна на река По, например.

Хората си бранят земите. Това е обща политика на всички равнища. При нас, с всяко следващо правителство, се сменят полюсите на акумулатора. В общините също властта се сменя и това води до застой.

Има ли клауза в договора ни за присъединяване към ЕС, според която трябва да въведем задължителна либерализация на пазара на земеделска земя и какво точно пише там по този въпрос?

Поляците извоюваха десетгодишен гратисен период в техния договор. Ние успяхме – за седем години. Така ни беше предложено и нашата делегация веднага се съгласи. Навсякъде всеки търси начини да ограничи продажбата на земя на чужденци. Тук влизат екологични съображения, регионални такива, допълнителни задължения. Например, може да се каже, че който придобие земя над определено количество в Северозападна България, трябва да е задължен да инвестира на местно ниво, в дадена област. Ние приемаме всичко, което ни се предложи и след това се бием в гърдите, какви големи европейци сме.

Възможно ли е да има предел върху собствеността върху земеделските земи?

Разбира се, че е възможно. Ние на практика все още не сме отклонили прокараното още при Стамболийски, през 1922 г. решение, за предела на собствеността, само че то официално се прескача.

Венцислав Жеков

http://novinite.bg

spodelime

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=4838

Профилна снимка на admin Създадено от на сеп. 26 2013. Част от Данъци 2012, Закони, Новини. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Може да пропуснете до края и да оставите коментар. Пинг в момента не е позволен.

Оставете коментар

Фирмено разузнаване онлайн!

Търсене в архива

Бюлетин

Фото галерия

Фирмено разузнаване онлайн!
Вход | Designed by Gabfire themes