Празникът на Народните будители като повод за национално лицемерие

         Не ще и дума, че  откакто Първи ноември е не просто първият ден на ноември – всяка година се отваря повод за тъжни размисли. Какво ще празнуваме (и) днес? И кой ще празнува? Мнозинството дремещи? Или шепата размирници, които сън не ги лови, докато другите похъркват блажено?

И по-различно ли е днешното ни време от годините, когато повечето от онези, чиито имена днес ще бъдат обилно споменавани, не са били нищо повече освен „нехранимайковци“, „пройдохи“, „хаймани“, „непрокопсаници“, „обесници“, „луди глави“ – изобщо „смутители“ на обществото и „рушители“ на неговите „вековни традиции“, първата от които почти винаги е била да се спи непробудно!

Колцина биха тръгнали днес като сподвижници на един Левски? Или като вестители на Ботевото огнено слово? Колцина? И може ли роб, комуто е внушено, че е свободен, да празнува истински свободата? И да се чувства въодушевен от това, че пее (фалшиво!) някакъв неин химн? Може ли неук да празнува просвещението си? Може ли страхливец да се възторгва от революции?

Допустимо ли е откровени измамници да гледат приветливо от телевизионните екрани и напоително да редят пред микрофоните патетични слова за онези неколцина национални светци, които – ако можеха да бъдат живи днес – щяха най-първо да се заловят с тяхното публично дамгосване? (И щяха веднага да бъдат обявени за „нехранимайковци“, „пройдохи“, „непрокопсаници“…) Допустимо ли е крадци и лъжци цинично да редят похвални слова за тези, които – ако можеха да бъдат живи днес! – щяха да затъкнат фалшивия ентусиазъм в гърлата им още преди той да роди и една измамна дума?

Всичко това може да се случва спокойно!
Напълно спокойно!!

Докато отсреща стои един народ, който приема безропотно нечестивеца за достоен, афериста – за благородник, мистификатора – за светец. Докато мисли повече за дребния си келепирец! И докато повече се страхува, че може да загуби нещо от онова, което някак е успял да скъта. Докато понятието му за чест и за достойнство се рее нейде из мъглата… И докато знае, че в този живот може спокойно да се мине и без него.

Та… дотогава Първи ноември ще бъде просто първият ден на ноември – с всичкото колективно лицемерие, скрито под порядъчно много грим. И с всичкото хилаво неудобство от усреднената ни морална нищета – гърчещо се, може би, нейде дълбоко в нас.

Може би…

Илия Кожухаров

бутон за сайт

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=4859

Създадено от admin на ное. 1 2013. Част от Анализи, История, Клуб Експерт, КОНФЛИКТИ, Новини. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.