Сюжетна радост
Най-страшната дума на български днес е „фьон“. Топъл ветрец от Алжир. При бързо затопляне, идващо от фьона, Сточна гара ще потъне във вода от близката река, която никой не забелязва. Ние забелязваме реките само когато няма къде да си изхвърлим боклука.
Защо да се интересуваме кои части на София ще бъдат под вода? Нека се поинтересуваме кои части няма да са под вода. Под вода няма да са Симеоново и Драгалевци, Студентски град и части от Лозенец. Ако утре се скъса стената на язовир „Искър“ само в полите на Витоша няма да може да се кара лодка.
Ако не беше смъртта, събитията от последната седмица трябваше да послужат за подигравка. Чета вестници и не мога да повярвам – това са същите вестници от 2005-а и 2007-а. И тогава също имаше заглавия „ПОТОП!“. Трябвало да се почистят коритата на реките. Да се укрепят дигите и да се направи проверка на хилядите несъществуващи локви, дигнати още от времето на Вълко Червенков – всяко село със свой язовир. Само че, мили българи, това го правихме през 2005-а.
През 2007-а обаче се наводни Цар Калоян.
Българите: минус 5.
През 2012-а се наводни село Бисер.
Българите – минус осем. Плюс, минус още четирима, пак българи.
Това е смешно. Искам жертвите да станат от гробовете си, да се отърсят от мокрия студен пясък върху тях и да чуят обясненията как са умрели. Ние изчезваме заради ножицата, отворена между двата езика – този на официалната държава и този на мъртвите (заради държавата си) българи.
Официалната държава каза за язовирчето „Иваново“: „дигата била КОМПРОМЕНТИРАНА“.
И още от официалната държава – когато попитаха някаква умна глава, чиновник от средния ешелон, кой е бил виновен за смъртта в Цар Калоян, същата глава каза, че виновни са били дъждовете. Виновен дъжд. Обиден сняг. Смърт за такива дъждове и снегове!
А труповете биха ви проговорили – ето как умряхме – триметрова студена вода ни удари през кръста и ни завлече сред боклуци клони, стари мебели и тапети. Човешките островчета бяха размити за секунди и просто бяхме на дъното, където се завъртяхме в див танц със сила, позната само от американски филми за бедствия. Силната вода може да ти откъсне ръка.
Имаше такава ръка на една снимка, между другото – в жълт вестник. Ръка с криви нокти, невиждали витамини, старческа ръка, подаваща се от калта и тревата. Ръка, натъпкана с боклуци от водата, хартийки, които вече не могат да бъдат прочетени. Или ето как умряхме – докато ме спасяваха, видях как кравите и кончето ми се давят. Сърцето ми не издържа. Стар човек съм, не се удавих, умрях от мъка, безмълвен гняв и безпомощност.
Идете кажете на мъртвите, че дъждът е виновен за смъртта им. Как смеете, чиновнически свине!
Най-обидният комунизъм е посткомунизмът. Дъждът беше виновен в докладите на партията за щетите в земеделието. Измисляха се причини за едно или друго оправдание по времето на комунизма и никой не смееше да шукне против тия доклади, защото тия доклади бяха истината, друга истина нямаше.
Днес е същото – огледайте се: дъждът е виновен след пет години търсене на виновник за труповете, удавени в Цар Калоян. Ако дъждът е виновен, то времето е за убиване. Идват периодично такива времена – време за убиване на някой, който твърди, че дъждът е виновен.
Българите приличат на старата църква в село Бисер. Олющена, жълта, с попреминала гордост, а на входа й четири капака от ковчези, а в основата им цветя от правителството. Под кръстовете на ковчезите (от какъв материал са кръстовете на евтините ковчези?) има бележка с името на починалия.
Някой ден я разгледайте. Ще има такива за всеки, ясно. Но не бива да има нито един умрял от дъжда. Не бива, мамка му.
По време на потопа през 2005-а бях в Родопите. Водата ядеше от пътя асфалт на огромни хапки. Компрометиран асфалт.
Тогава ми казаха следното невероятно изречение – турска къща, завлечена от река няма. Защото турците строели къщите си на хълм, а българите – все покрай река. За по-лесно. Това въобще сигурно не е вярно. Но пък така се говореше.
На парламента трябва да пише с големи златни букви: „Да обвиним природата и историята“. Най-лесното да направим. Разбира се, че природата може да те убие. Но за какво сме човеци, ако не направим това, което ни еволюира – да се противопоставим на природата и тя просто да не ни убие.
Няма Господ и няма Бойко, който обаче да спаси българите от техните душмани – мързела, гадната безотговорност и забравата.
Има един човек, който е залял крановете за изпускане на язовирчето „Иваново“ с бетон. За да не бъде откраднат. Дали е вярно това. Сюжетна радост. Ако сте журналисти, ще намерите този човек. След като вече седмица стана ясно – язовирът е ничий.
Ако е така, ще кажа – дайте ми го язовира. Мой беше. След като си излежа присъдата, искам пак да е мой. Но ми го дайте.Дайте ми цялата държава, защото и тя е открадната и после е ничия. Дайте ми я. Аз съм виновен за спуканата стена. Потърсете ме.
В едно циганско семейство тия дни влезли други цигани и започнали да ги бият. Ама ги смлели от бой. После станало ясно, че едно дете обидило друго дете на майка, двете се сбили и после едната фамилия тръгнала да отмъщава на другата. Такава сюжетна радост няма никъде освен в Африка, но и там няма такава. И още сюжетна радост – оказва се, че биещото семейство е объркало кой трябва да бъде набит и е влязло в грешна къща. И са набили семейство, което няма нищо общо с конфликта. Ето ви още една метафора за българите.
И най-смешното: в страната на ясновидците и прорицателите никой не се обади да каже, че ще има потоп. Срамота. Как не видяхте в кристалните си топки и мошеническите си мозъци, че осем от нас се давят, а други още се търсят? Как при толкова публикации на магове и екстрасенси не усетихте с гъза си, че нещо ще се случи? Утре ще се появяват, разбира се, врачки, които ще кажат, че са предупредили за наводнението. Как и къде? Коя камбана не чухме? Всяка врачка минава с този номер – аз ви казах преди осем години. Така ли? Ние не помним колко точно са жертвите преди пет години, та трябва да помним какво е казал някой преди осем.
Хитреци и мръсници.
Ето сега и аз ви казвам – ще има наводнения и земетресения в България. Кога ли? Рано е да се каже.
30-годишен българин Милен се прекръсти на Миленин, защото обичал Ленин. Сюжетна радост. Миленин иска да върне комунизма в България. Все едно да искаш да върнеш някой, който е запушил канализацията. За какво го връщаш – за да я запуши пак? Заради любимата миризма на газове или водни трупове? Или за да почисти? Правила на българския кенеф е – никой, който е запушил канализацията, не я чисти след това. Винаги друг я чисти.
Искам само да знаете, че човекът, виновен язовирната стена на „Иваново“ да се спука, днес някъде седи и гледа в чинията си, където всичко е спокойно. Това от ваша страна се нарича „социална издръжливост“. В смисъл, че търпите да има такъв човек, да не знаете кой е и същият да не е наказан.
Той продължава да гледа в чинията си. Внимава да не прелее.
Мартин Карбовски
http://www.standartnews.com
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=4035
Създадено от 
sending...
