Телевизията и ние зрителите

Наскоро в. “Дойче веле” публикува критичната статия на писателя КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ под заглавие “ДОЛНОПРОБНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ”. Анализът, който авторът прави на състоянието на телевизионните програми ме заинтригува и аз искам да споделя с читателите на списание “СОБСТВЕНИК” моето скромно мнение по изказаните от автора мисли.

В началото писателят ни припомня, че ние българите навсякъде търсим скрит и вреден за нас умисъл. “Дори за времето – пише той – ние търсим вината в някой турски бей, някой руснак-комунист, някое тоталитарно ченге или някой злонамерен Бог, които са направили специално за нас лошо време.”

Наистина някога телевизията беше обект на култ, грандиозен източник на вълнения. “Днес и аз изпитвам, както много от вас, параноично чувство и в главата ми се върти неясната мисъл, че някои нарочно прави телевизията все по-глупава” заявява авторът и аз приемам неговата оценка. От екрана ни заливат с глупости, от които се отегчават интелигентните и образовани хора. За това разбира се допринасят и алтернативните източници на информация, които предлага интернет.

Интелектуалното, информационното  и стиловото ниво на телевизиите наистина бележи спад и това според автора води до следното заключение: публиката става все по-простичка и продуцентите на телевизионните продукти и програмните директори на телевизиите започнаха да работят именно за нея. Може ли от това да се направи извода, че публиката е деградирала!?

Телевизионерите различно разбират маркетинга на пазарната икономика за търсенето и предлагането. Кое е определящо – търсенето или предлагането? Истината е, че първо се създават потребности и след това се търсят механизми за тяхното задоволяване. Те добре разбират това и се стремят с подходяща реклама и пиар в част от обществото да създадат потребност не от друго, а от глупави сериали и жълти предавания и ето: предлагането определя търсенето.

“Какво може да се очаква?” – пита авторът. И отговорът му е: “Телевизиите са на път да западнат до забавление за най-слабо образованите слоеве на обществото. Интелигентните и образовани хора вече гледат на телевизора като на присветващо домашно огнище. Домашен огън от аноди и катоди, нещо като аладиновата лампа от носталгичното ни минало, а не като на източник на информация и още по-малко – на естетическа наслада.

Има ли зла умисъл във всичко това пита той? – и отговаря “Не знам”.

Аз също не зная, но предполагам, че има. От каквато и гледна точка да погледнем този процес с просто око ще видим, че това води до по-нататъшно принизяване на все още мъждукащата ни ценностна система и до затвърдяване в подрастващите поколения убеждението, че “Парите не са в ръцете на учените, на образованите, а в ръцете на полуграмотните типове – рожба на прехода” и да си въобразяват, че възходът не е по стръмните стъпала на цивилизацията, а по хлъзгавото спускане надолу, към криворазбраните принципи на свободата и демокрацията.

Бих искал да завърша с въпроса защо така неистово крещят от “едно до дванадесет” завършващите средното си образование млади хора? Нима за тях училището е непоносимо бреме? Нима не разбират какво ги чака в живота – безработица, безпаричие и т.н. Нима не разбират, че на Запад няма да намерят работа без нужната квалификация. Е, добре медиите, в това число телевизиите, не виждат ли своето призвание да направят необходимото за промяна в мисленето на младите хора, в които следва да се капитализира бъдещето на България?

ПЕТЪР МОТКОВ

бутон за социални мрежи

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=4315

Създадено от на юни 21 2012. Част от История, ЛЮБОПИТНО, Новини. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.

Коментирането е спряно

Фирмено разузнаване онлайн!

Търсене в архива

Бюлетин

Фото галерия

Фирмено разузнаване онлайн!
Вход | Designed by Gabfire themes