Учени откриха древна магнитотерапия и жива вода
Екип от 12 учени, ръководени от проф. Васил Марков, преподавател в Югозападния университет по етнология, проведоха през лятото две научни експедиции в Западни и в Източни Родопи.
Археологическата част е ръководена от доц. Алексей Гоцев от Археологическия институт при БАН, а археастрономическите изследвания – от старозагорския учен д-р Алексей Стоев, директор на Народна астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“.
По проект на Югозападния университет се проучват свещените места на траките от поречието на реките Струма и Места в района на Западните Родопи. Това е територията, населявана от тракийското племе беси. Знае се от древните хронисти, че бесите са най-добрите рудари – дейност, много важна за тогавашното общество. Знае се също, че от това племе произхождат жреците, които са притежавали най-сериозни астрономически познания, пише вестник Старозагорски новини.
Екипът е изследвал някои от най-високите планински светилища на бесите в местностите Кози камък, Селамов бук и др., разположени в територията на община Гоце Делчев. Река Места е вододелът между Родопите и Рила.
Д-р Алексей Стоев разказва за изследването:
„От светилищата се открива прекрасна гледка към залязващото Слънце, което всъщност осветлява главната планинска верига на Пирин. Вече сме намерили много сериозни доказателства, че по нея минава така нареченият „Свещен път“. По него се е движела церемония главно в деня на лятното слънцестоене. Тази процесия стига до връх Вихрен, където се извършват редица ритуали.
Явно светилищата, които са наблюдавали свещения път и откъдето има прекрасен взор към източния хоризонт, са били свързани с определянето на сакрални дни от годината. Цялата позиция на главната архитектура на светилището така е направена, че да позволява на жреца да наблюдава изгрева на Слънцето през специални арки, издълбани в скалата.
За разлика от Източните Родопи, където това са улеи, тук скалата по-лесно се е обработвала, тъй като е изградена от вулкански пясъчници. Това са времена, които следват енеолита и желязото още не е открито. Т.е. светилищата, които по-късно траките онаследяват, са били дълбани от каменни, бронзови или медни сечива.
Нашата основна цел беше да се измерят азимутите на тези арки. Измерихме 12 арки. Това е специфично явление, което се намира само в тази част на Родопите.
Интересно е, че култът към тези арки е жив и досега. Някои са големи с диаметър до метър и половина, други са изключително тесни и човек едва се провира. Местното население нарича тези арки провиралища и ги свързва с лечебни процедури. И досега под надзора на местния ходжа всеки болен отива там и се провира.
Чрез новозакупения магнитометър установихме, че ненапразно хората се провират през провиралището. Оказа се, че магнитното поле на земята, взаимодействайки си със скалата, която има хематитни (минерални) частици, се концентрира и в рамките на този отвор интензитетът на магнитното поле е много висок. Той нараства от ниска към висока стойност за много малък отрязък от разстояние. Буквално на всеки квадратен сантиметър интензитетът се повишава с две или три степени.
В най-тясната част на този отвор магнитното поле е най-интензивно. Знае се, че попадайки в такава зона на положителен интензитет на магнитното поле, в човека започват да протичат оздравителни процеси. Има цял дял в съвременната медицина – магнитотерапия. Това показва, че още в древността това явление е било познато и са го вплитали в култа.
Древните са знаели за природните дадености на скалата и са ги използвали максимално.“
Сега по откритието се пише сериозна публикация в английско археологическо списание.
Втората експедиция е в района на Източни Родопи. Целта е с магнитометърът да се проучи дали системата от улеи и канали, които са развити в древните части на такива скални светилища, разположени по тези места, не са свързани с подобно повишаване стойностите на магнитното поле. И хипотезата се доказва.
При всички светилища в Източните Родопи предната част е прорязана от канали, които се събират в голям водосбор, т.е. издълбан кладенец. Досега се смяташе, че тези места са били жертвеници на култовите церемонии.
Д-р Алексей Стоев заяви, че отдавна е скептик по тези хипотези, тъй като подобно гигантско съоръжение не може да бъде захранено с толкова много кръв. Учените от екипа са на мнение, че по тези канали се е движела вода. Оказва се, че тези стойности на магнитните полета са максимално интензивни именно в сърцевината на каналите. Дъждовната вода се стича по тях и се пълнят басейните. Влизайки в тези канали, водата се поляризира, т.е. изпълнява се функция, която се нарича активиране на водата, т.е. превръща се в жива вода, която е много активна по отношение на различни заболявания.
Оказва се, че всичките 7 светилища са структурирани по един и същ начин и зареждат водата с биоактивност. Още от древността хората ходят там в определени дни от годината. Всеки дъжд на Беленташ например зарежда кладенците, които са доста големи – метър и половина в диаметър и дълбочина 2.20 м. Доказано е, че водата лекува редица кожни и ставни заболявания.
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=4774