„Врати от небеса, или когато Джими Хендрикс беше българин“ Симеон Гаспаров

Врати от небеса, или когато Джими Хендрикс беше българин е изпълнена с дълбина книга за свободата, младостта, бунта, за приятелството и за рокендрола, за изгубеното и намереното в живота, за престъплението и изкуплението, за хуманността, за мечтата, за вдъхновението и за красотата на собственото ни човешко несъвършенство. Това е една балада за Чикаго, за България и най-вече за нашето сърдито, неспокойно поколение от 80-те и 90-те години на миналия век от софийския ъндърграунд, което остана някак си изгубено и забравено в годините на безкрайния ни преход.

Томи Данте е двадесет и няколко годишен, безпаричен, но много талантлив китарист на рок банда от Чикаго. Той е неудачник, мечтател и поет, който е пропилял доста от шансовете си за реализация в живота. В нощта преди най-важния си концерт в следствие на „вуду магия“, без да разбере, Томи пробужда духа на легендарния музикант Джими Хендрикс, в следствие на което попада в… България.

Останал без пари и документи, той трябва да намери не само обратния път към дома си в Чикаго, но и пътя към себе си и рокендрола. Воден от духа на Джими Хендрикс, Томи тръгва на вълнуващо, изпълнено с много приключения и премеждия пътешествиe из улиците на София и пътищата на България.

Пънкари, наркомани, хипита, футболни хулигани, бунтари и обикновени хора, борещи се с живота, са героите в тази изпълнена с много и най-неочаквани обрати книга, която спокойно може да послужи за либрето на рок опера.

Усещането за свобода, извиращо от ярките типажи, които Мони Гаспаров подрежда като пъзел, оживял в туптящия ритъм на улиците на Чикаго, София и пътищата на България, е обрисуван така музикално обсебващо, детайл по детайл, в книгата Врати от небеса, че неусетно те превръща в част от приказната история, разказана в нея.

Иван Тропанкев, писател и журналист

Още един смел, ама много смел опит да направим хората по-добри, по-щедри, по-вярващи в доброто начало на човешкия род. Всъщност това е и посланието на Мони Гаспаров в този много напрегнат, гъсто наситен с най-пъстри случки и обрати, жив и увлекателен, задъхан разказ за големия свят, населяван от нас, човеците, днес. Авторът на Врати от небеса сякаш ни казва от всяка своя нажежена страница – чувствайте с ума си и мислете със сърцето си.

Ангел Колев, журналист, Филаделфия, САЩ

Мони и Джимарата събраха лошите на соц-София


Ако имаше сдружение на бившите квартални милиционери, то щеше да се самозакрие от яд при гледката на толкова живи и здрави “неформали”, оцелели от 80-те… Събра ги във вторник вечер в столичен рок клуб живеещият в САЩ Симеон Гаспаров за промоцията на книгата си “Врати от небеса, или когато Джими Хендрикс беше българин”. “Хората мислят, че България е само сирене, чушки и домати… Но имаше и много движения. Ъндърграунд! Хора, които не искаха да се съгласяват с матрицата. Когато те тръгваха по улиците на София, на цялата тази сива безнадеждност, ти виждаш едни пъстри петна.

Хипита, рокаджии, пънкари…” Така нарисува поколението, на което е посветил книгата си, Мони – човекът на “Труд” в Чикаго.

Именно в многомилионния щатски мегаполис начинаещ музикант в нощта на първия си концертоплита конците, така че се получава магия и събужда духа на… покойния Джими Хендрикс (или както родните фенове го наричат – Джимарата, б.а.). За капак героят попада в безпътната България и с един човек от Кравай (рокаджийската явка на ъгъла на бул. “Патриарх Евтимий” и “Фр. Нансен”, б.а.)тръгват да бягат към Америка.

Книгата освен невероятните им случки по пътя включва и социална тематика – за дълбокото разделение на богати и бедни в корпоративна Америка, включва хуманизъм и агресия… Е, разбира се, има и весел софийски купон със замеряне на ченгета с тоалетни чинии. За да е пълна интригата и в характерния си неординерен стил, Мони Гаспаров призна, че се вдъхновил не от Джимарата, а от… Джеф Бек.

“Никога в живота не съм си представял, че някога може да стигнем дотук – да се събираме по кръчмите и да четем книги”, каза с хроничната си усмивка авторът.

А макар и след 13 г. като емигрант, софийските му приятели с вдигнати халби и бурни възгласи след всеки лаф показаха, че още са “на линия”. Вярно – тук-таме дългите кечета са побелели или оредели, тук-таме липсват зъби… Други пък успешно са “маскирани” от годините като преуспели журналисти (Митко Дилков, Васил Иванов, Богомил Грозев, Роберт Ковачев), адвокати (Велислав Велев, Галин Попов), музиканти (Васил Гюров, Васко Кръпката). Но духът на Кравай, Попа, Пънка, Синьото кафе показа, че още мърда между моловете, бентлитата и мутротеките (нещо средно между мутри и чалготеки, б.а.)на съвременна София.

сподели ме

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=631

Създадено от на ное. 7 2010. Част от НОВИ КНИГИ, Новини. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.

Коментирането е спряно

Фирмено разузнаване онлайн!

Търсене в архива

Бюлетин

Фото галерия

Фирмено разузнаване онлайн!
Вход | Designed by Gabfire themes