Местната власт и лошата употреба на богатите столичани
Напоследък много се говори за правата и задълженията на собствениците на имоти в подвитошките квартали – Бояна, Драгалевци и Симеоново. Хората, имащи привилегията да живеят в тези квартали, били богати. Не било нужно да се говори за правата им. Задълженията? Нека бъдат така добри сами да си изградят инженерната инфраструктура – път, канал, вода, ток, почистване, благоустрояване, както и да си плащат данъка сгради и таксата смет!
Не защитаваме ония, които не си плащат данъците – нека те си получат заслуженото! Макар че за неплащането вина имат и районните, и общинските служби – къде са спали толкова години?
Нека обаче отворим скоба и анализираме как тези задължения са разписани от властите – централни и местни, и разпределени между гражданите и самите тях, за да стане ясно кой как ги изпълнява.
Първият въпрос е: По какво правило собственикът на частен имот следва да инвестира в чужда собственост, каквато са общинските улици? Няма такова правило! Но благоустрояването на вътрешно-кварталните улици в Бояна, Драгалевци и Симеоново отдавна е дело на самите собственици.
Те отводняват и асфалтират години наред.
Понеже всичко се прави “на парче”, без общ проект, без законово регламентирана или формална намеса на общината, усилията на собствениците се повтарят многократно – без видим ефект. А правото на местната власт се консумира чрез отчитане на повишената стойност на имотите чрез данъчната им оценка и събиране на повече приходи за общинската хазна! Според закона за местното самоуправление кметът на района “организира провеждането благоустройствени, комунални и други мероприятия на територията на района”. Остава отворен въпросът как кметът на район “Витоша” е упражнил това си право? Избирателите ще бъдат любопитни да узнаят колко общински средства са инвестирани за благоустройствени дейности за тези квартали.
Второ: По какви правила на пазарната икономика потребителите на услуги следва да инвестират предварително свои средства в собствеността на монополни дружества – като електроснабдителните, за да получат след това услуга, която отново следва да заплатят? Въпреки това, принудени, те го правят. Сами си плащат за трафопостове, които после стават собственост на енергото?!
Трето: Къде пише, че собствениците на имоти в тези квартали трябва сами да инвестират в изграждане на ВиК мрежата? Ако това е така, нека го видим “черно на бяло”! Нали общинският съвет е органът, който определя изискванията за дейността на физическите и юридическите лица, които произтичат от състоянието на инженерната и социална инфраструктура!
Ако се разпишат прозрачни правила, собствениците на имоти в тези “екологично чисти” квартали едва ли ще откажат да се включат в инвестирането и към тази общинска собственост. Те обаче ще поискат гаранции, че парите им няма да потънат в общинския бюджет.
От всичко казано дотук логично идва въпросът: Създали ли са властите ясни правила за частно инвестиране в общински благоустройствени дейности, за да се знае кой какви задължения има? Ако няма такива, политиците не следва да се сърдят на гражданите, че им оказват натиск да получат услуги, които са в техните правомощия.
През 2001 г. бе предложено в Закона за устройство на територията да бъде създаден специален фонд “Благоустройство на територията”, чрез който да се финансират различни технически и инженерни дейности в населените места. Текстът беше отменен още същата година – под предлог, че ще се разпилеят парични ресурси. И досега не се намери политическа воля да се осъзнае икономическата целесъобразност от създаването на подобен инструмент за провеждане на общинската политика за благоустрояване на територията!
Събирането на имотните данъци е може би едно от най-отговорните задължения на общинската администрация, но, както се оказа от “хеликоптерните” акции на данъчните служби, това не е добре свършена работа. Сега острието на бръснача се обърна към нарушителите, които не са декларирали имотите си. Но нашият народ си има поговорка за случая:
Не е луд тоя, който яде зелника а оня, който му го дава.
Щом това се случва в нашата мила родна действителност, си има причини. Например санкцията за собствениците, които не са подали в срок декларация за новопостроена сграда, е в размер от 100 до 400 лв. (справка – чл. 121, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси). Не че и тя е наложена досега, де!
Чии интереси защитава тази смешна санкция ? Кой въвежда законовите норми – обикновеният гражданин или имотните политици? Къде е била отговорността и задължението на общинската власт, която е пропуснала да намери години наред механизъм да контролира събирането на приходите си от тези “богаташи” и сега слага под общ знаменател некоректните данъкоплатци с коректните и намира нов повод да увеличи налозите, говорейки и за данък “лукс”?!
Лансирането на идеи, които противопоставят гражданите на столицата на живеещи в “бедни” и в “богати” квартали, е непродуктивно. Общинската власт следва да намери механизъм да направи по-заможните си граждани съпричастни към общинската политика. Полезно ще бъде да се намери механизъм за партньорство между общинската власт и хората, които дават съществен принос в местната икономика и в повишаване качеството и стандарта на живот в столицата.
Цвета КАМЕНОВА, бивш директор на дирекция “Икономическа и социална политика” в МС
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=640
Създадено от 
sending...
