Безразличие и смет
Почистването на София – вятър работа
Не вятър, управленска немощ разпиля труда на софиянци на 9 април. Великолепната кампания на bTV изкара над 40 хиляди доброволци с вярата, че София ще стане по-чиста. И се трудихме. И събрахме тонове смет. А после?
До ден днешен стотици камари отпадъци се разпиляват навсякъде из столицата. Вятър ги вее, псета ги ръфат. А кметството дъвче един рефрен: Няма пари!
Няма идеи за пари. Няма организирана воля за по-хубав град. Има безхаберие.
Не беше ли ясно на кметския щаб, че мощностите на така наречените концесионери не са достатъчни да обемат тоновете смет? Защо експертите не хванаха в почистващата кампания още техника, хора, фирми? Защо не планираха и не договориха допълнителен ресурс? Защото не предвидиха ентусиазма на софиянци.
Стотици фирми работят с общината. Имат договори. Имат интерес. И какво от това?
Кметството плати 2 милиона лева на британския консултант “Мот Макдоналд”, за да ни научи как се прави движение в града. Великата английска фирма тръгна от твърдението, че най-много катастрофи стават на кръговото на Четвърти километър. Дрън-дрън! В архива на КАТ липсва такова доказателство. Великата фирма предлага логистични фантасмагории, които нямат нищо общо със структурата на София, с нейните дадености, с психологията на българския шофьор. С пропускателните възможности на булевардите и улиците. Проектът е провал, твърдят общинари.
Нещо по-лошо. Задачата на “Мот Макдоналд” е поръчана без формирано задание. Ей така. Два милиона лева на вятъра. А колко още милиони бяха платени пак на чужди фирми да ни учат как да си правим трафик. Какво от анализите на тези експерти влезе в живота на града? Тоест колко милиона бяха издухани от чиновническа некомпетентност? Тема, дълга като прокурорска реакция.
Та ето ги два милиона лева, готови да се включат в кампанията. Случката с “Мот Макдоналд” е само реплика към финансовия ресурс на общината, която разполага с много повече. С приходите на “Паркинги и гаражи” например. Които градът най-после трябва да узнае. Иначе “Паркинги и гаражи” битува в общественото съзнание като партийна каса. Зарежда поредните управляващи. Началникът й моли журналистите: “Ах, не пишете срещу служебните абонаменти в центъра, те са ми основният приход.”
Ето още няколко милиона за допълнителни камиони, наемни почасови работници, платени сътрудници. Друга е темата за генерално обърканата концепция на фирмата. Вместо да облекчава трафика, тя го задръства, обслужвайки безумни знаци, забрани, логически измишльотини. Тази фирма не е мой помощник, тя е мой враг.
Дебне ме.
Наказва ме.
Глобява ме.
На всичкото отгоре аз й се подчинявам на вътрешните разпоредби. Звъня, правя разходи. Чакам ги един час, за да ми свалят скобата. Вместо три дни да вдига коли, не можеше ли “Паркинги и гаражи” да вдига клони, питат се софиянци. Кой да им каже.
Тъжна събота. Освен управленско безсилие кметският щаб пося нещо по-тежко: обиди хилядите доброволци. Вся у милион софиянци – участващите и техните семейства – не-любов към града. Пося последващо безразличие. Пося смет.
Димитър Шумналиев
trud.bg
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=2509