ЕДИН ЖИВОТ НА КОЛЕНЕ Очерк за катунчанина Пенко Генков

Пенко Генков беше се родил с недоразвити долни крайници и не можеше да ходи. Целият си живот прекара, пъплейки. Пъпленето не е равнозначно на пълзенето. Всеки нормален човек може да пълзи и то по различни начини: по корем, на колене или по пластунски. По пластунски са ме карали да пълзя в казармата: коремът плътно притиснат до земята, главата ниско наведена и с лявата ръка и десния крак и после обратно се придвижваш напред почти безшумно. Пенко, обаче, пъплеше като пеленаче. На коленете носеше кожени подлоги и се опираше на дланите на ръцете си, които приличаха на мечешки лапи.

Не беше ходил на училище, но още от малък обичаше да си дялка с джобното ножче, правейки от дървото различни играчки. Като порасна, стана самоук майстор на дървени рала и ритли за каруци. Полуграмотен, той точно определяше разстоянията до отделните елементи на изделията и селяните редовно се ползваха от неговите услуги: поръчаха си рала и ритли за каруци. Лека-полека той си спечели името на добър майстор и хората, като говореха за него дори не споменаваха името му. Казваха просто:

– Тези ритли ми ги  направи „пъплещият майстор“.

Този човек живя и работи в с. Катунец през 30-те и 40-те години на ХХ век. Трудни времена бяха тогава. Селските улици  потънали в кал, учениците ходеха на училище с дървени кокили, а Пенко трябваше да се придвижва пъплейки в калта! Държавата не полагаше никакви грижи за бедните, за болните, за инвалидите.Тя нямаше никаква социална политика. И Пенко не чакаше от никого милостиня. Беше надживял своя физически недъг и с много воля и „египетски труд“ оцеляваше по своя житейски път.

Дори от роднините не чакаше протегната ръка. Напротив, сам им помагаше, с каквото можеше. Почина брат му и той отгледа детето му с помощта на майка си. Чудо невиждано в селото ни!

Помагаше на съседите си. Беше измайсторил много играчки за децата от махалата. И днес възрастните катунчани си спомнят с умиление за изработените от него въртележки.

Имаше весел нрав, обичаше да се шегува, обичаше живота!? Допъпляше до Гачовския мегдан, сядаше на изнемощелите останки от краката си, потриваше ръце и весело гледаше как хората играят хоро. Зевзеците се шегуваха с него:

– Хей, кьопчо, ами ти какво самодоволно потриваш ръце, бе, да не рипнеш да се хванеш на хорото? Не видиш ли, че си сакат, бе!

Той се засмиваше и без никаква горчивина от подигравката, весело отговаряше:

– Кой е сакат, бе? Аз ли, охо-хо-хо-о! Сакати сте вие, дето не можете и един пирон да забиете. Аз изработвам инструментите ви да орете земята, правя ритлите за каруците ви, играчки за децата ви. Ха-ха-ха, сакат съм бил!

Какъв човек!? С каква воля и желание за живот? Сам да се бориш с недъга си, да създаваш блага за другите, да им се радваш, когато те се веселят и играят хоро, да отговаряш с усмивка на уста на нелепите  им шеги!

Той беше надживял недъга си, беше се издигнал над равнището на обществения морал, считаше себе си за равностоен гражданин и живееше пълноценно живота си, носейки своя кръст към небитието.

Колцина от нашите съвременници могат да се сравнят с него? Родината ни е пълна със стенещи от беднотия хора, от ограбени и изнасилени. А колко хленчат и се оплакват, чакат държавата да им реши проблемите. А той разчиташе само на себе си!

Пенко Генков – „пъплещият майстор“ беше човек за пример, човек – герой в мирно време.Възпитан в моралните норми на едно обикновено българско село, което не можеше да си позволи готованщината на съвременното консумативно общество на ХI век.

Пенко Генков!

Какъв корав селянин! Какъв човек!

Той беше просто един от нас, един катунчанин!

Петър Мотков, член на СНБП

споделяне в социални мрежи

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=329

Създадено от admin на окт. 7 2010. Част от Новини, Отворени очи. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.