Гражданската конфискация ще засегне между 100 000 и 400 000 домакинства
Експерти анализират проекта за отнемане на незаконни имущества
Между 100 000 и 400 000 български домакинства ще влязат в периметъра на новия закон за гражданска конфискация или както гласи най-новото заглавие на проекта – Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност.
Това означава, че ще бъдат засегнати между 280 000 и 1,12 млн. души, които са извън престъпния свят, никога не са вършили престъпления, но те или член на тяхното домакинство са натрупали някакъв нерегистриран доход в последните 15 години, който надвишава 60 000 лв.
Това твърди експертът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии (ЦЛС), в резултат на извършена от него експертна оценка на въздействието на проектозакона. Данните са част от съвместно изследване на Институт „Отворено общество“ София и ЦЛС, осъществено по проект „Какво (не) знаем за отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност“.
Изследването има много ценни сравнителноправни данни, както и експертиза на адвокат Йонко Грозев за съответствието на актуалния проект (а не този, предоставен на Венецианската комисия) с Европейската конвенция по правата на човека. Но може би най-стъписващо звучи анализът на Георги Ганев, извършен на база на официални данни от Националния статистически институт и БНБ, социологическо проучване на „Алфа Рисърч“ от 2008 г. и др. под.
Ганев прави оценка на нерегистрираните доходи в две основни големи групи – от скрити законни доходи (по трудов договор със „скрита“ заплата, работа без трудов договор, нерегистрирани самонаети лица и др. под.) и доходи от работа в чужбина. Доходите от първата група за последните 15 години той оценява в размер между 50 и 200 млрд. лева, като отчита, че според социологически проучвания нерегламентирано заетите в страната са между 1/3 и 1/5 от официално заетите.
Доходите от чужбина за последните 12 години– около 30 млрд. лева, а между 100 и 400 000 са домакинствата, за които има генерирани в чужбина доходи. В анализа му се отчитат и възможностите за припокриване на доходи от двете места в едно домакинство, средният размер на инвестиране на доходите в имущество и др.
Според адвокат Йонко Грозев проектозаконът на Министерството на правосъдието създава сериозен правозащитен проблем с текста на чл. 75, ал. 1, който въвежда презумпцията, че всяко имущество, за което не може да се докаже произход, е престъпно придобито и следва да бъде отнето в полза на държавата. Това е на практика възстановяване на старата глава ІІІ от Закона за собствеността на гражданите, заявява Грозев. По този начин държавата се освобожава от доказателствена тежест за каквото и да било друго, освен за разликата в приходи и разходи, коментира той.
В изложението си адвокат Грозев сочи, че практиката на международните и национални съдилища по света приема, че обръщането на доказателствената тежест в производствата по конфискация на престъпно имущество и прилагането на законодателства за конфискация на такова имущество с обратна сила, не е нарушение на гаранциите за основните права, но при условие, че:
1.държавата има първоначална доказателствена тежест да докаже престъпния произход на имуществото;
2. процедурата гарантира основните елементи на правото на защита, включително и възможността да се докаже легален произход;
3. санкцията е пропорционална.
Според правния директор на „Отворено общество“-София Иванка Иванова, митът в мотивите на проектозакона, че той ще напълни обществените каси, не само че няма да се случи, но законът ще доведе до твърде много разходи за държавата. На първо място, това са разходи за управление на запорираното имущество, на второ – ще се увеличат съдебните процедури заради множеството претенции на трети добросъвестни лица, на финала ще се случат и лавина от дела за обезщетения за вреди по Закона за отговорност на държавата за вреди, причинени на гражданите.
Много е вероятно, според Иванова, да се стигне до неуспешно осребряване на отнетото имущество и даде пример – в Сицилия от 10 години имотите на мафиотите стоят празни. „Аз самата не бих си купила имот на мафиот, нали разбирате – той не е в затвора!“, образно описа ситуацията Иванова. В същото време, напрежението и социалната цена ще са много високи.
Разумният подход на действие е единствено да се убеждава и настоява за корекции в един диалог с властта, смята Йонко Грозев. Според него обаче, диалогът е много затруднен, защото всяка критика срещу закона мигновено се заклеймява като лобистко поведение на потенциални заинтересовани от събарянето на проекта.
Мирела Веселинова
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=1037
Създадено от 
sending...
