ИТАЛИЯ И ИТАЛИАНЦИТЕ

Напоследък се повече българи, подгонени от трудните условия за оцеляване в нашето многострадално отечество, търсят своята реализация извън пределите на България.

Много от тях се устремяват към близката и “непозната” Италия. За тях, както и за любознателния читател, предлагам това кратко задочно запознанство, (мои виждания и оценки), придобити от лично наблюдение през време на неотдавнашното ми десетгодишно пребиваване в тази наистина модерна европейска държава.

За Италия е писано много. Историци, пътешественици, журналисти, поети, дипломати и какви ли не хора от различни националности са се упражнявали да разкажат своята гледна точка за Италия и италианците.

Историците твърдят, че чиста италианска раса няма. Тук са дошли и са останали етруските, римляните, хуните, остготите, лонгобардите, прабългарите (в пети и седми век, вече водени от най-малкия брат на Аспарух – хан Алцек), славяни, нормани, гърци, албанци, араби и пр.

Под знамената на Джузепе Гарибалди са воювали за свободата на Италия доброволци от различни страни, в т.ч. и 24 българи: между които полковник Дуньов, капитан Петко войвода, капитан Капчев и разбира се Димитър Общи. Историците не пропускат случая да подчертаят, че именно Димитър Общи е минирал най-стария мост на Рим – Понте Милвио, взривен от гарибалдийците, за да възпрепятстват минаването на папските войски.

Някои от пътешествениците изразяват директно своето критично отношение към италианците. Мишел дьо Монтен пише в записките си, че “главното занимание на жителите на Рим е да се разхождат по улиците”. Стендал намира гражданите на Рим за недостойни наследници на славната Римска империя. Феликс Менделсон в “Писма от Италия” пише: “… италианците не вярват в католическата си религия, подиграват се с папата и с управниците си и не познават славното си минало.”

Журналистите пълнят вестниците с “достоверни данни” за изключителното изобретателство на  италианците в заобикалянето на законите. Един адвокат от Милано ми разказа как до обед той работи в общинската администрация  по спазването на законите, а следобед – в кантората си учи клиентите си как да ги заобикалят. Публична тайна е, че всичко в Италия се осъществява чрез приятелски връзки и рушвети. Акцията на Магистратурата “Чисти  ръце” не успя да спре корупцията. Напротив, разликата е, че сега стойността на  подкупите е  нараснала  многократно.

Италия е родината на мафията, създадена първоначално в Сицилия, с патриотична цел – освобождаването на Италия. По-късно забогателите мафиоти емигрират в САЩ и чрез далавери по време на “сухия  режим” (отварят обществени перални за да легализират печалбите си, от където идва и щампата “пране на пари”) стават милионери.

Организационната структура на мафиотските организации непрекъснато се модернизира. Сега на мода са неаполитанската Kамора, Ндрангетата в Калабрия и разбира се старата позната “Коза ностра”.Те се занимават с контрабанда на наркотици, рекет и спекулации в областта на строителството – жилищни сгради, хотели и автомагистрали.

Един ден синът ми Андриан, тогава ученик в секонда медия (прогимназията)  ми разказа как е минал “часът на класния”. Учениците попитали учителя Кой управлява Италия? Правителството ли, профсъюзите ли, ФИАТ или мафията”.

Той умело се измъкнал, като поискал да се дискутира въпроса в следващия час – след една седмица. И така вечерта момчето ми поставя този въпрос за консултация с мен – бащата дипломат. Казах му, че най-добре е той да не участва в дискусията, защото е чужденец и не познава добре италианската действителност. Ами сега, ако някое дете попита баща си “Кой управлява България”, какъв ли би бил отговора му? Тройната коалиция  вероятно, което ще бъде най-неверния отговор на бащицата.

Разбира се, това не може да служи за основание на никого да обяви Италия за синоним на мафията и организираната престъпност. Престъпни организации има във всички страни по света. Само в България според управляващите такава няма.

Италия е страна на мистериите, което дава основание на някои съвременни политолози да я наричат непредвидима -“страната със седемте лица”, и приятелска и коварна.

Независимо от всичко това Италия заема шесто място между най-силно развитите индустриални държави в света. Тя разполага с мощна металургическа и химическа промиш-леност. Машиностроенето е на световно равнище, произвеждат се ненадминати по прецизност металообработващи машини, различни видове автомобили, самолети, оръжия.

Гръбнакът на италианската индустрия са средните  и дребни предприятия с 50 – 60 работници, които могат да произвеждат всичко от облекло и обувки до модерни бойни  машини и оръжия. Счита се, че оръжейната промишленост носи повече постъпления отколкото автомобилостроенето.

Италия разполага и с модерно селско стопанство. Наред с фермерите съществуват още от времето на Мусолини мощни местни кооперативи. Към това като се прибави и прословутата италианска предприемчивост, културното равнище на ръководителите на стопанските предприятия, хилядите трудолюбиви инженери, техници, специалисти, с богата фантазия относно техническите решения и художествения дизайн на произведенията, става ясно коя е основата на икономиката.

Не бива да се забравя, че международният туризмът в Италия е вторият по важност икономически лост, който винаги е спасявал страната в условията на сложни вътрешни или международни икономически кризи. По официални данни ежегодно Италия се посещава от около 25 – 30 милиона чужденци.

Италия е родина не само на поети и художници като Данте, Петрарка, Бокачо, Рафаело и Микеланджело, на Галилей и Джордано Бруно, и на много знаменити учени и откриватели. Галвани открива електричеството, Галилей – махалото, Маркони – радиото, Енрико Ферми – атомната енергия, папа Силвестър II – балансът на часовниците.Но това е и родината на Макиавели, на Алдо Моро, на Лукреция Борджия, на Катерина дей Медичи, на Ал Капоне, на Kамората и на “Червените бригади”.

Италия е и страна на мистериите: злоупотреби за стотици милиони лири, редица атентати вече десетилетия наред чакат да бъдат изяснени обстоятелствата при които са извършени, както и залавянето на жестоки наемни убийци, виновни за екзекуцията на генерал Далла Киеза и съпругата му, за убийствата на редица депутати и отговорни служители на полицията и Корпуса на карабинерите.

За непосветения чужденец интерес представляват някои средновековни навици и жестове останали от древните римляни.

Ако италианец посочи някого с поглед и след това си пипне носа, това означава “този мирише и е мошеник или измамник”.

Пипне ли ухото си, това значи педераст или мръсник.

Палец нагоре, като американското “окей”, не значи всичко е наред, а отговаря на жеста среден пръст по български.

Вдигнати нагоре палец и кутре и прибрани надолу среден и безименен пръст означава рогоносец, а допрян до бузата показалец, с който като че ли завинтват винт, означава вкусно ядене. Използва се предимно за насърчаване апетита на малките деца.

Италианците обичат тайнствеността. Астролозите, гледачките и магьосниците са най-печелившата гилдия в Италия. По неофициални данни за гледачки, магьосници, разваляне на магии и пр. в Италия се харчат близо два милиарда долара. Почти всички италианци са подозрителни и приемат чужденеца с известно притеснение.

Тук мъжете обичат да си приписват славата на големи любовници. Много пъти съм бил неволен свидетел как се хвалят пред приятелите си какво са “свършили” в България  и какви жени са българките. В действителност зад това се крие един типичен италиански комплекс за малоценност.

Според официални статистически данни италианката е една от най-незадоволените жени в Европа. Мъжкарите не смеят да се закачат с някое момиче в родното си място, но в чужбина те се развихрят, като истински потомци  на дон Жуан.

Италианците определено си падат по българките и по официални данни към края на миналия век в Италия са се омъжили над 20 хиляди българки. Италианците са истински кавалери: уважават съпругите си, не ги превръщат в домашни прислужници; държат на семейството и възпитават децата си в духа на католицизма  и патриархата. Напоследък все повече се увеличава броя на италианските семейства осиновили български деца, които се радват на истински дом и семейство.

Бил съм преводач на редица международни осиновявания в Италия, посещавал съм осиновените български деца в Рим и Салерно и съм свидетел на тяхното радостно детство. Всички приказки, че се осиновяват деца от италианци с цел продажба на техни органи са меко казано лъжи  и измишльотини.

Ето, това е Италия, в която имах щастието да работя цели десет години в състава на българското посолство в Рим. Да се радвам на възможността да се запозная директно с историята, културата, нравите и обичаите на италианците и да изстрадам заедно с колегите всичките горчилки, произлезли от оклеветяването на Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Жельо Василев за участие в атентата срещу папа Йоан Павел II от  турския професионален убиец Али Агджа.

ПЕТЪР МОТКОВ

бутони към социални мрежи

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=2048

Създадено от admin на мар. 1 2011. Част от Новини, Отворени очи. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.