КАТО ЗА ТЕБ
Много събития се случиха през десетте години, когато работих в Италия, но никога няма да забравя първата ми среща с италианците на тяхна земя. Първата сутрин след пристигането ми в Милано отидох до най-близкото до квартирата ми кафене на бул. “Абруцци” № 9, за да направя първата покупка – един килограм мляно кафе. Влизам в салона и понеже не виждам жива душа казвам на висок глас:
-Buon giorno! C’e nessuno? (Добър ден! Има ли някой тук?).
Някъде отвътре чувам припрян глас:
-Giorиo! Chi e? (Добър да е! Кой е?) – и отвътре изплува едно голямо шкембе с тиранти. Излезе нисък мъж с пенсе, изпод което изпитателно ме гледаха две мънички очи с наситен зелен цвят.
Представих се и помолих за килограм мляно кафе. Човекът се оживи и чевръсто взе да ми обяснява предимствата на различните кафета натъпкани в насипно състояние в няколко чувала. Отваря ги един по един, изважда по една шепа кафе на зърна, поднася ми го да усетя миризмата му и после ми предлага:
– Препоръчвам Ви кафе “Мишела”, това е смес от няколко кафета, всички са печени във Венеция. Ще се хареса и на госпожата Ви. Нали тя Ви е изстреляла толкова рано да купите кафе? Та казвате, че не сте тукашен, а? Българин си значи. Доживях да видя българин в моето кафене.
Гребва от чувалите по една-две шепи кафе, слага го в кафемелачката и продължава:
-Та така значи, българин. А пък аз съм еврейн, бил съм малък, когато семейството ми напуска България през 1945 г. Имам много приятели – сънародници, които и сега живеят в София.. Слушам го разсеяно и оглеждам внимателно обстановката, но никъде не виждам цени на предлаганите стоки. Докато ми подава кафето боязливо питам:
– Извинете, колко Ви дължа за кафето?
– Колкото ми дадете, няма да ги видите повече. Е, да речем 1 300 лири. Устройва ли Ви?
Мълчаливо изваждам 1 500 лири, оставям ги на тезгяха, смутолевям: “Благодаря, довиждане, успешен ден” и си тръгвам. Още не стигнал до вратата чувам припрения му глас
– Signore, signore, aspetta un po! (Господине, господине, почакайте малко).
Обръщам се и гледам как с бързи крачки г-н Пиер Луиджи – както ми се беше представил – устремено идва към мен:
– Вижте какво, върнете ми кафето и си вземете парите! – и като ми подава двете банкноти, сърдито добавя – аз съм търговец и стоя тук не само да припечеля нещо, но и за удоволствие. Вие тази сутрин ме лишихте от това. Помислете си, днес е понеделник, Вие ми правите сефтето и без да се пазарите ми хвърляте 1500 лири и си тръгвате! И така ще ми върви през седмицата.За мен удоволствието от работата ми е пазарлъка. Разбрахте ли ме?
Същисах се. Стискам пакетчето кафе с две ръце и като се старая да бъда спокоен, отговарям с глух глас:
-Уважаеми господине, както Ви казах аз съм чужденец, не зная обичаите и табиетите Ви, за което моля да ме извините. Но при нас е така – даваш колкото продавача ти поиска и оставяш 10% бакшиш.
– Абе човече, тук е Италия, ако не се пазариш винаги ще те изпързалят. Трябва да умееш да управляваш парите си. Не си ли чувал за пазарна икономика, а? Да, бе, у вас всичко е държавно, стои си продавачката, зяпа през витрините и не пука за оборота, нали? Заплатата и е осигурена. И докъде ще стигнете така? Та от мен да запомните: първо питате колко струва стоката, след това се пазарите и после купувате, а не след като ти е опакована да питаш ами колко Ви дължа. Това е особено важно когато пазарувате от уличните пазари.
Тирадата продължава с нравоучение по въпросите на пазаруването. Изслушвам го внимателно, отново моля за извинение и сконфузен от случилото се връщам вкъщи. Още от вратата жената ме подхваща: “Къде се шляеш до сега бе? Отиде за кафе и на кафе стана, да не си се зазяпал по някоя италианка?” Обяснявам й случката, закусвам на крак и бързам да не закъснея за първия работен ден в Италия.
Следващият понеделник, едвам прекрачил прага на кооперацията на път за офиса чувам “кафеджията”:
– Пиетро, ти си бил голям кадемлия бе човек! Много ми вървя през миналата седмица. Ела да те черпя едно кафе.
Няма как да откажеш на такава любезна покана, пък и нали трябва да се създават приятелски връзки. Отбивам се, сядам и започваме разговор за “кадемите”. На тръгване Пиер Луиджи добавя:
– Отбивай се всяка сутрин в понеделник, за да ми върви през седмицата.
… Минаха години. Сега живея на село, в което има няколко магазинчета за хранителни стоки. В някои от тях на всяка стока е залепено етикетче с цената. В най-близкото от тях обаче, няма такава практика. Като поискаш дадена стока и след като ти я предложат на въпроса ти “Колко струва?” продавачката усмихнато казва “Ами като за теб” еди колко си. Това “Като за теб” е най-малко един път и половина по-скъпо, отколкото при конкуренцията. Но хората пазаруват, или нямат навика да се пазарят, или някак си им е неудобно да го сторят. Мисля си дали това не е останало от времето на социализма, когато всички стоки бяха с фиксирани цени. Гледам и на уличните пазари у нас е същата история: хората дават колкото им поиска продавача и дори не гледат какво им слага на кантара.
То така е в политиката и по време на изборите кандидатите за разни държавни постове с голи обещания лесно си пазаруват електорат. Та то и за това такъв ни e халът – вечно да оцеляваме, като не умеем да си правим сметката. Така си продадохме и земята и горите – без пазарлък, а после се оплакваме че са ни измамили. Колко ли време ще ни трябва да свикнем с пазарната икономика? Изглежда е по-лесно да се иска от държавата, дори със стачки и гражданско неподчинение. Този синдром е в основата и на държавната политика. Ето дадохме без пари бази на американците, подписахме договори за закриване на АЕЦ “Козлодуй”, мълчим си когато ни мъмрят и натискат от Европейския съюз и чакаме някой да дойде да ни “оправи”… А уж сме гледали този филм “Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш”. И не сме разбрали още, че най-вероятно няма да дочакаш онова, как беше? А, да бе, когато му дойде времето. Хубаво, царско обещание, като за теб народе български!
Петър Мотков
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=515
Създадено от admin
на окт. 26 2010. Част от Отворени очи.
Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0.
Коментарите и пинг в момента са спрени.
sending...
