Култов комплекс „Мишкова нива”: Хилядолетният живот на свещените места в Странджа
Близо 30 години култовият комплекс „Мишкова нива” край Малко Търново чака реставрация. Дълги години обектът е попадал на кльона в граничната зона между България и Турция и по тази причина възстановяването му е било невъзможно. След присъединяването на България към НАТО и постепенното „отваряне” на граничните райони, все повече туристи с помощта на Туристическия информационен център в Малко Търново и Историческия музей в града, посещават комплекса в Мишкова нива. Възстановяването му в оригиналния вид обаче е само в сферата на надеждите. Освен че е скъпо, проблем представляват липсата на пътища в гората до „Мишкова нива”, както и отсъствието на инициатива и ангажираност от страна на институциите, от които зависи подобен мащабен проект.
Днес фронтонът от „Мишкова нива” е пренесен до Историческия музей в Малко Търново. В Бръшлян, в олтара на църквата „Свети Димитър”, се намира уникалният Дионисов надпис – част от стълб, вероятно от светилището в „Мишкова нива”, който до днес служи за олтар в църквата. Как е попаднал там, остава неизвестно, факт е обаче, че без да знаят съдържанието на гръцкия надпис, заради култа към буквите и към словото, камъкът с езическия текст се е озовал в най-свещеното място на църквата.
Обектът „Мишкова нива” е проучен в началото на `80-те години. Новата експозиция в музея на Малко Търново, посветена на професор Александър Фол, показва фотографии от разкопките на „Мишкова нива”, където може да се видят и мащабите на могилата, разкрита от тогавашната експедиция в рамките на проекта „Странджа – Сакар”. Обектът на „Мишкова нива”, чието име не идва от мишките, а от нивата на Мишо, която е била в този район, показва дълъг живот на свещено място. Това разказва пред студентите в Летния университет „Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации Изток – Запад” Валерия Фол, един от участниците в първите разкопки на обекта. За какво още може да послужат днес камъните от „Мишкова нива”, както и намерените в Странджанско антични статуи, показва въображението на студентите.
„Комплексът е част от един голям некропол. Около този долмен са построени две гробници, едната – от ІV в.пр.Хр., другата – от римската епоха. Има два етапа на изграждане на кръгло свещено пространство. Външният кръг е с диаметър 28 метра, височината на заграденото пространство е около 3 метра. Обектът е описан от Шкорпил, Велков и т.н., но когато те споменават Мишкова нива, ние не знаехме дали обектът е останал в Турция или в България. През 1982 година, след два дни търсене с един дядо, който от малък помни, че тук са им били нивите, успяхме да открием този гигантски градеж”, разказва Валерия Фол.
Фронтонът, който днес е в Малко Търново, е бил поставен на входа. В последните години интернет изобилства с тълкувания на двете длани на фронтона, тъй като все по-малко остават хората, които знаят, откъде е донесен камъкът с изображението. Туристи пък медитират пред изображенията на фронтона от „Мишкова нива”, а други държат мобилния си телефон до камъка, с надеждата да се зареди, забавляват се жителите на Малко Търново.
„Огромното заградено пространство е част от един комплекс – некропол, който, ако се съди по долмена в центъра, е вероятно от края на ІІ хилядолетие. „Некрополът продължава съществуването си и в района има гробове, разкопани от римската епоха. Комплексът включва и медни мини, които са функционирали през цялото време, и свършва с Голямото градище, което се намира над днешното ГКПП. Това е крепост – убежище, голяма територия, където при нападение се изтегля населението”, разказва проф. Валерия Фол.
Лекциите на терен, върху камъните от долмена и покрай коритата от входа на култовия комплекс, позволяват да се види нещо много важно: цялата земя около огромния комплекс е покрита с шлака – остатък от топенето на рудата в Странджа. Която недвусмислено показва дългия живот на странджанските рудници, останали и в наименования като Демиркьой – Малък Самоков, днес в Турция.
„Този обект е формиран като топос на вяра и хероон – място за почитане на прародител, станал безсмъртен. Долменът е припознат в свещеното място, където се формира и два пъти се реконструира светилището. В херооните няма кости, това е място, където се полагат дарове и се търси закрилата на съответния херой. Култът към светците наследява култа към хероите, каквито е имало и в Древна Гърция и в Тракия; в Тракия са по-различни, отколкото в Гърция: смъртни, станали безсмъртни. Този огромен комплекс е свързан по два начина с морските пътища. Единият е по Резовска река, която отива в Черно море и неговите пристанища. Другият е пътят към Виза, Одрин и надолу към Бяло море. Тук са едни от най-богатите медни находища; а в геологията районът между Малко Търново и Граматиково е известен като малкотърновско-граматиковската медна плоча, с много висока проба на мед. Находището е експлоатирано още от края на V хил. пр. Хр., т.е. – от края на халколита. Това е доказано чрез химически анализи на германско-български екип, изследвали медните оръдия, открити във Варненския халколитен некропол. Оказва се, че хората, живели там, са правили експедиции за мед и са добивали мед точно от рудниците на малкотърновско-граматиковската плоча. Всеки рудник е с уникален химически състав и по този начин се установява откъде е взета рудата. Добивът на мед е сезонен занаят. Хората от региона на Варненския халколитен некропол или са я получавали по път по сушата, или са стигали по море, най-вероятно, до устието на река Велека, или – местните са им сваляли медните слитъци до плавателните съдове (и може би това е по-реалистичният вариант). Рудниците са били много активно използвани през римската епоха, за което има и надписи – днес в лапидариума зад Етнографската къща в Малко Търново. В тях управителите съобщават как са си направили вили, семейни гробници, а са запазени и основите на жилището на един от тези управители на рудници”, казва проф. Валерия Фол.
Парадоксално от днешна гледна точка, но за хилядолетния живот в Странджа свидетелства именно дългата употреба на некрополите, или – гробищата, както ги наричаме. „Некрополите, градовете на мъртвите, мястото, където може да се премине от света на живите в света на мъртвите, са с много дълъг живот. Този живот на тези свещени места варира от 8 века, както е на Пропада, до повече от хилядолетие, както е Мишкова нива. Начинът на живот на населението в планината е различен от този в равнината, тук родовете живеят на махали и колиби. Трудно се намират местоживелищата в планината, а и там може да се намерят основите на няколко къщи на скотовъдци, миньори и дървосекачи. Но че няма смяна на населението показва фактът, чесвещеното място е столетия наред едно и също. Те го знаят и там се изповядват култовете и погребват своите мъртви”, коментира Валерия Фол.
На комплекс „Мишкова нива” цялото пространство е било застроено. „Пред входа бяха намерени тези корита, изключително важни, защото от писмените свидетелства знаем, че при обожествения владетел, управител, или при божеството, трябва да влезеш пречистен. Пречистването е физическо и духовно и тези корита са служили за това. „Мишкова нива” е типичното светилище на Аполон, без покрив. В римския период тук божеството става Зевс – Дионис, това са единствените надписи в света за жреческите сдружения на „почитатели” на божеството. Надписът са намира в църквата в Бръшлян и е уникален в старата история. В римския период някъде тук е бил изворът, направен е каптаж, и бяха намерени тръбите, които довеждат водата до това място пред светилището. Друг важен детайл – странджанските куполни съоръжения са с различна конструкция от тези в долината на тракийските царе или другаде. Това личи от детайлите, особено на гробницата на Пропада. Конструкцията е направена до едно положение като цилиндър и след това започва да прави купол. Камъните са извити, за да направят входния коридор, т.е. има конструктивни разлики, които показват много по-ясни връзки с долменната архитектура. Култът, който е изповядван, е със слънчева насоченост, към слънцебога”, казва още проф. Валерия Фол.
Денка КАЦАРСКА
Източник: Агенция Фокус
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=546
Създадено от 
sending...
