Манталитет за смет
Собствениците на имоти станаха брашнян чувал за общините
„Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет.“
Така би звучала българската поговорка за обитателите на тузарските квартали. Може и да се отърват от високите цени на такса смет.
Според новото решение на Софийския административен съд начинът на определяне на такса смет в столицата е незаконен.
Софиянците, които живеят в тузарските квартали, досега плащаха повече. Защото в момента таксата смет се изчислява на базата на данъчната оценка на имотите. Логиката е – който има по-скъп имот, прави и повече боклук няма значение дали в него живеят 2-ма или 10 човека.
Дали изхвърляш разделно или не, също няма значение. Така че – таксата смет си остава фиксирана. А боклукът се прави от въздуха.
И до ден днешен не само софийската, повечето местни власти вземат за база данъчната оценка на жилището за физическите лица.
Ако живеете в София, но имате наследствени имоти в провинцията, в момента им плащате всички такси. Нищо че не ги ползвате или отивате на селската къща за уикенда.
И в един момент се превръщате в едно брашнено чувалче, което общините изтръскват всяка година до последното зрънце.
В закона за местните данъци и такси обаче пише, че „сметта“ трябва да се определя на базата на изхвърленото количество отпадък. А само когато то не може да се установи, имат право да ползват отчетна или данъчна оценка на имотите.
Решението на съда изглежда справедливо, но е трудно за администриране. Да събираш такса смет на брой човеци е много трудно, защото те са мобилни – днес са тук, утре ги няма. Как ще доказваш дали са били двама, трима или петима вкъщи
По закона за етажната собственост са регистрирани обитателите за всяко жилище. Вярно е, че вече се водят така познатите ни домови книги, макар и не навсякъде. В ЕСГРАОН има информация кой къде живее с постоянен адрес.
Всъщност страните, които отдавна са в Европейския съюз, са решили проблема с таксата смет. И то цивилизовано. В Германия сметта се събира в частни контейнери, а всеки от тях има чип с данните на сметоизхвърлящия.
В Брюксел пък всеки ден от седмицата е определен за даден вид отпадък. Например вторник – само пластмаса, сряда – хартия, четвъртък – стъкло, петък – общи битови отпадъци.
Те се оставят в торби с определен цвят пред входната врата на всяка къща. В определения ден минават само определените коли за тези отпадъци.
Няма контейнери по улиците
В някои държави продават скъпи торби за смет. Имаш право да изхвърляш боклук само с такава. Така е в Холандия, където боклукът се събира в специални торби, чиято цена на практика представлява такса смет.
Който изхвърли в друга, директно го глобяват. Все ще се намери в боклука някаква индикация кой е изхвърлящият – я някоя сметка за парно или вода, или друг документ.
Ако пък си хвърля боклука в друг тип торби, общината трябва да го глоби за неизхвърлен боклук. На практика обаче този вариант у нас е неприложим, тъй като нито има кой да ги купи, нито кой да глобява
Манталитетът ни е такъв, че някои от нас ще продължават да пълнят найлонови торби с всякакви отпадъци и да ги хвърлят пред входа. Читатели скоро сигнализираха, че в тузарския „Лозенец“ точно до басейна „Спартак“ някакъв изтупан новобогаташ е изхвърлил в Перловската река поне десетина черни чувала с боклуци…
Дали да плащаме на глава от домакинството, или например по почина на Белгия и Швейцария на торба изхвърлен боклук, или пък по друг ред – ще решава следващият общински съвет.
През септември пък ще очакваме предложения на общината за нова, по-справедлива методика за определяне на налога.
Разбира се, такса смет не е само такса за смет – включва както събирането на битови отпадъци, така и почистването на снега по улиците през зимата и поддържането на чистотата в града ни.
А всичко това зависи от манталитета ни. За съжаление обаче той все още е на нивото на хвърчащите през терасите торбички с боклуци.
Антония Кюмюрджиева
standartnews.com
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=3165
Създадено от 
sending...
