НАШИЯТ ГЕНЕРАЛ
Генерал-лейтенант Марко Атанасов Колев е роден на 20.11.1892 г. в Плевен. Коренът на генерала е от с. Катунец, обл. Ловеч. И дядо му и баща му са родени и живели в нашето село.В своите спомени той пише, че дядо му Кольо Иванов Колчовски – Мухин е роден, израснал, живял и работил в с. Катунец. Той бил известен майстор железар, имал петима сина и една дъщеря. Колю бил пламенен патриот, член на революционния комитет в селото.
Поддържал е лични връзки с Българския централен революционен комитет в Гюргево (Румъния). Няколко пъти Васил Левски е отсядал в дома му в с. Катунец. Когато това стигнало до ушите на каймаканина в с. Бежаново, той изпратил две заптиета да арестуват размирника. На път за Бежаново Кольо с хитрост и смелост обезврежда турците и емигрира в Румъния, гр. Турну Магорели,, където го заварва Руско-турската освободителна война през 1877 г.
Родолюбивият катунчанин се присъединява към руските войски и става разузнавач в предния отряд на генерал Радецки при форсирането на р. Дунав. По време на войната той той е съгледвач на руските войски, които превежда при преминаването им през прохода Кашан в Етрополския балкан.
След Освобождението Кольо Мухин се завръща в Катунец и заварва къщата си изгорена. Построява си нов дом, продължава занаята ии живее цели 117 (сто и седемнадесет) години. Бащата на генерала – Атанас Колев Мухин се премества със семейството си в гр. Плевен, където служи като подофицер. По-късно семейството се установява в Ловеч. Тук бъдещият генерал учи в петокласното училище, а след това в Априловската гимназия в гр. Габрово, където дружи с прогресивни младежи.
Поради финансови затруднения на семейството, той прекъсва учението си и постъпва във военното училище “Васил Левски” гр. София.
На 5 октомври 1912 г. избухва Балканската война и Марко Атанасов с униформата на портупей юнкер ее назначен за командир на взвод в 54-ти пехотен полк. Той не командва “Напред войници”, а “След мен момчета” и се хвърля в боя за селата Хайна, Караюсуф, Демирхисарлъ и при обсадата на Одринската крепост.
Тук е ранен, но още неизлекуван, отново застава пред взвода. Люти са схватките, тежки са задачите като командир на разузнавателни групи, незабравими са изпитанията и мъките на ранените, на които помага. Затова войниците вярват на юнкера, радват се на получения от него орден “За войнска заслуга”.
След войната Марко се завръща във военното училище, но тук го заварва Междусъюзническата война (1913 г.) и той отново е доброволец взводен командир. За проявена храброст в боевете за Връшка чука, Цвятков гроб и Цветна чука е удостоен с ордена “За храброст”. Завърнал се от фронта през 1914 г. приключва обучението си във военното училище и е назначен з взводен командир в 9-ти конен полк гр. Русе.
И Първата световна война не подминава младия офицер. И полкът му и взводът му са в огъня край Силистра и Кюстенджа. Той воюва храбро за бащината земя на Златна Добруджа, Веднъж конят му е пронизан от куршум. Той не се стъписва, а яхва друг и продължава боя. Награден е с ордените “За храброст” и “Свети Александър”.
След края на Първата световна война Марко Атанасов е командир на ескадрон, инспектор, заместник и най-вече командир на 2-ри конен полк в гр. Лом. Всестраннта му дейност по обучението и възпитанието на подчинените и пословичните му грижи за войниците му създават авторитет не само в града, но и в цялата армия.
… През есента на 1934 г. в района на Сливница се провеждат маневри на конницата – елитният за онова време род войска. Тук е и царят. Подполковник Атанасов и неговият полк се представили отлично. В края на маневрите цар Борис изразил възхищението си от уменията на кавалеристите на полковник Атанасов.
– Вие имате бъдеще като военачалник – казал царят.
– Времето ще покаже – бил отговорът на офицера.Точен сте, подполковник Атанасов – продължил царят. – Например моят вуйчо Хенрих имал много способен пълководец, но той се провалил, като се забъркал в политиката. Добре, че се осъзнал навреме. Иначе …
Царят не казал какво означава “иначе”, но било ясно.
Дръзкият подполковник изказал своята напираща отвътре реплика:
– Не стигат ли две катастрофи, Ваше Величество? Това вълнува и нас военнослужещите.
Разговорът завършил. Царят повече не му подал ръка.
През есента на 1935 г. той е уволнен от войската заради републиканските му възгледи, приобщаването му към политическия кръг “Звено” и подкрепата на преврата на 19 май 1934 г.
Настъпва деветгодишен период, през който Марко Атанасов се отдава на земята и превръща своето вилно стопанство край Ловеч в образцова овощна и зеленчукова градина.
След Девети септември е произведен генерал-майор и назначен за командир на 2-ра конна дивизия, която активно участва в Отечествената война. Войната завършва и генерал-лейтенант Марко Атанасов става командващ 3-та армия. Това е време на осмисляне на бойният път и предаването на опита му на командирите на дивизии и полкове.
През 1949 г. излиза в пенсия поради навършване на пределна възраст и става един от най-дейните общественици в гр. Ловеч. Народен представител, общински съветник, спортен деятел, той се превръща в синоним на града. Както подобава на единствения български генерал, храбро и честно воювал в четири войни на отечеството ни през 20 век.
На 13 април 1982 г. генерал Марко Атанасов Колев почина в една софийска болница с чувство на изпълнен дълг към родината.
Поклон пред паметта му.
Признателните катунчани преди две години кръстиха площада на селото на неговото име, за да напомня на поколенията за неговия героичен живот и да ни сплотява в името на оцеляването и благоденствието на село Катунец.
ПЕТЪР МОТКОВ
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=1935
Създадено от admin
на февр. 19 2011. Част от Новини, Отворени очи.
Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0.
Коментарите и пинг в момента са спрени.
sending...
