Ние Пенсионерите

В България днес ситуацията е сложна и мрачна. Страната се тресе от политически противоборства и вражда. Народът е изморен от безпардонната борба за власт и пари.

Българската икономика е на дъното на срива, позора и срама. Управляващите обещаха да надмогнат трудностите и  изведат страната от глобалната криза. Те обаче объркаха посоката и не намериха ключа към успеха. Те все повече се отдалечават от най-болните проблеми на обществото. Така съзнателно или от некадърност ГЕРБ задълбочава социалния гнет.

Свидетели сме на галопиращо увеличение на цените на стоките в това число на тези за широко потребление, от които зависи ежедневието на нацията. Шири се мор за пенсионерите. Здравеопазването е в хаос, пенсиите са замразени. Замъците на богаташите се гледат от вертолети, престъпниците свободно се разхождат по улиците.

Само за последните два месеца стоките поскъпнаха, колкото за цялата минала 2010 година. За десет години тока поскъпна с 241%. Министър Найденов се опитва да ни котка да не скачаме против галопиращите цени. Ние пенсионерите сме в състояние на безпомощност. Основен фактор с най-разрушително влияние върху народопсихологията  е трайното поскъпване на захарта, олиото, млечните произведения и както е тръгнало няма да се размине е на насъщния хляб.

Ако искаме да охарактеризираме само с пет думи обстановката в България трябва с голямо съжаление да кажем: интриги, тъмни сделки, насилие, секс и чалга.

Причините за разрухата на селското стопанство са двайсет годишни:

1. Преходът от социализъм към капитализъм се ръководеше от некомпетентни и злобни пещерни антикомунисти. Следвайки съветите на американските посланици в България, че е наложително да се строши гръбнака на социализма в селата като се ликвидират ТКЗС –та и да се върне земята на нейните собственици.
2. Подходът към връщането на земята беше погрешен и доведе         до нейното раздробяване.
3. Ново изобретените ликвидационни съвети ликвидираха всичко построени по времето на социализма и практически ликвидираха селското стопанство като отрасъл.
4. Грешната политика на държавата уби в селяните интереса към производството на селскостопанска продукция.

Националната Асоциация на пенсионерите като отчете сегашното състояние на своите членове обяви тревога и призова на активна борба против бедността. В-к “Пенсионери” създаде постоянна рубрика “Глас народен – глас Божи”, в която всеки може да участва с писмени материали посветени на борбата срещу бедността и в предизборната кампания за местно управление.

От направеното проучване на Световната банка изплува доста неприятна картина: Болшинството от пенсионерите в селата живеят под прага на бедността, в екстремни условия на оцеляване. Разчетът на разходите на ниските пенсии показва, че след плащане на тока, водата, телефона, данъците и лекарствата за храна и облекло остават на господин пенсионера око петдесетина лева за един месец, т.е по-малко от два лева на ден. Излиза, че той може да пести само от храна и лекарства, с други думи от здравето си. Това е позорно! Така не е живял нашия народ дори по време на войните…

Какво можем да направим всички заедно – българските пенсионери на брой около два милиона и двеста хиляди души?

1. Който не е доволен да а престане да се страхува, да го заявява на висок глас, така че управляващите да разберат, че ние не сме стадо овце, което стрижат с данъци и доят с безумни цени.
2. Като Сдружение да подкрепим официално Националната Асоциация на пенсионерите, която от своя страна да подкрепи на КНСБ и КТ “Подкрепа” в исканията за увеличение на минималната заплата, пенсиите и гарантирания  минимален доход за помощи да бъдат увеличени от първи юли тази година.
3. Държавата да извършва периодично преизчисляване на пенсиите в съответствие с променените условия на живот.
4. Да се индексират доходите спрямо галопиращата инфлация и скъпотията и да се започне реална битка с бедността.
5. Нашият вестник “Пенсионери” да стане знаменосец на тази битка, като даде трибуни на за повече публикации отразяващи истинското лице на бедността.

Ние не обвиняваме правителството за високите международни цени, но не можем да приемем ножицата на цените в България – при най-ниски заплати в рамките на Европейския съюз да ни изравняват цените на стоките с европейските. Нещо повече в редица европейски страни се наблюдава намаление на цените на стоките от първа необходимост, докато у нас те безцеремонно се увеличават.

Ние не приемаме социалната политика на сегашното правителство да живеем в мизерия – гладни и болни, и изразяваме опасенията си, че ако нещата вървят така може да ни залее арабската вълна на противопоставяне, което би хвърлило страната ни в хаос и катастрофа. Ние апелираме: ако некадърните министри не могат да се справят със своите задължения да бъдат сменени, а ако правителството не намери изход от тази безизходица да си подаде оставката. Ние българските пенсионери, главно тези в селата, не можем и не искаме да живеем с два лева на ден!

ПЕТЪР МОТКОВ

споделяне в социални мрежи

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=2424

Създадено от admin на апр. 6 2011. Част от Отворени очи. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.