Парите на Кадафи се размирисаха
Муамар Кадафи за известно време имаше статуса на поправил се терорист и любимец на целия свят. Но това време му стигна, за да се превърне в инвеститор и меценат.
Благопристойните световни столици днес се опитват да забравят за дружбата си с него.
В края на февруари, в едно от предаванията на ВВС-4, сър Хауърд Дейвис /Howard Davies/ , ръководител на прочутото Лондонско училище за икономика /LSE/ даваше обяснения:
„Ние премислихме всичко относно сътрудничеството с човек като Саиф Кадафи /един от синовете на Муамар Кадафи/… Решихме, че можем да си сътрудничим. Сега като гледам назад… си мисля, че бихме могли да вземем друго решение. Но тогава преценихме, че доколкото той няма да контролира нашите изследвания, можем да приемем тези пари. Рискувахме и днес е справедлива да кажа, че това ни се върна. Притеснен съм, но мисля, че тогавашното решение беше взето без колебания и размишления.“
Сър Хауърд Дейвис имаше основания да е притеснен, тъй като трябваше да обясни на британската публика защо преди няколко години LSE е получило от фонд на семейство Кадафи 300 хиляди паунда и какво смята да прави сега, след като повечето от парите са похарчени.
До момента на предаването на тази статия за печат няма информация дали Лондонското училище за икономика е взело окончателно решение. От изявленията на ръководството става ясно, че LSE има намерение да се избави от парите на семейство Кадафи, и вероятно чукат на дърво, че Саиф не е успял да преведе всичките, които им е обещал – а именно 1.5 милиона паунда.
Наред с това в LSE са решили да преразгледат дипломната работа на Саиф Кадафи за да намерят евентуални грешки или повод, за да лишат своя неприятен абсолвент от тапията.
Критиците на Лондонското училище за икономика пишат, че то се опитва да затвори вратите на конюшнята, след като конете вече са избягали. До съвсем неотдавна видни деятели на LSE публикуваха в любимия вестник на британските интелектуалци „Гардиън“ просторни статии за това как Либия се намира на прага на политически реформи, които ще проведе Саиф Кадафи, и дори след като започнаха вълненията, търсеха и намираха разлики между диктаторските режими в Египет и Тунис и по-малко диктаторския режим в Либия.
Проблемите на Лондонското училище за икономика станаха публични, но това съвсем не значи че те са единствените жертви на щедростта на клана Кадафи. Американската певица Нели Фуртадо призна, че е получила един милион долара за участието си на купон в Триполи през 2007 година.
Тя вече заяви, че е превела този милион за благотворителни цели. Сред другите знаменитости, които са се изявавали пред семейство Кадафи са Енрике Иглесиас и Марая Кери /за хонорари от по 1 милион долара/, а също така поредица от американски рапъри. Последните мълчат за връзките си с режима и не са обявили какво ще правят с получените пари.
Превръщането на Муамар Кадафи в един от най-големите благодетели и спонсори протича в съкратени срокове. Само преди едно десетилетие той е признат за голям тиранин и управник на държава-аутсайдер, макар и много богата. Либия заема девето място в света по доказани запаси на нефт.
Веднага след като САЩ и Великобритания започнаха операцията в Ирак, Кадафи се обърна към британското правителство за помощ. Той обеща да разкаже всичко за опитите с ядрено и други оръжия за масово поразяване, в замяна на което искаше да се върне „в семейството на народите“. Това му се получи през 2004 година, когато премиерът на Великобритания Тони Блеър пристигна в Либия на официално посещение.
От момента, в който Блеър и Кадафи си стиснаха ръцете пред камерите, на Либия започна да се гледа като на нормална държава. 
Кадафи не загуби нито минута и веднага започна да вкарва огромни пари, получени от нефта, в чуждестранни активи. Дейността на либийските инвестиционни компании рязко се активира. Бяха създадени и нови структури, като най-важната сред тях стана Либийското инвестиционно управление /Libyan Investment Authority, LIA/.
Тони Блеър също не остана на сухо. Миналата година Саиф Кадафи открито говореше за Блеър като за много близък приятел на семейството, който често идва в Либия и винаги отсяда при баща му. По думите на Саиф, Тони Блеър консултира същото това Либийско инвестиционно управление /LIA/, вероятно не безвъзмездно.
Възможностите на LIA, разбира се, отстъпват на големите арабски инвестиционни фондове. Въпреки това от 2004 година насам LIA успява да намести в различни страни по света близо 70 милиарда долара. При това, докато другите суверенни фондове се стремят към възвръщаемост на инвестициите, либииците държат на първо място на външния ефект от знакови сделки.
„За LIA беше важна не само финансовата състоятелност на сделката, но още повече нейния резонанс“ – казва американския експерт Мортимър Снайп – „В това също има нещо терористично…“
Британските активи на Либия нагледно потвърждават символиката на либийските инвестиции.
Преди няколко години, за относително неголяма сума от 250 хил. паунда, LIA придоби 3% от британския холдинг „Пиърсън“, който контролира едно от най-големите издателства в света Penguin Group, и което е още по-символично, компанията Financial Times Group, издаваща в. „Файненшъл таймс“ и владееща 50 процента от The Economist.
Делът от 3% процента в холдинга направи либийците едни от най-големите индивидуални акционери в компанията.
Коментирайки връзките на Кадафи с Financial Times и Pearson, от холдинга отбелязаха, че това никога не им е харесвало, но „акционерите не ги избираш сам“.
В момента дяловете на Либия са замразени и от холдинга съобщават, че няма да изплащат дивиденти на LIA, в съответствие с правителственото решение. Така или иначе, до преди да избухнат размириците в Северна Африка, от там не са изразявали особено недоволство, че Кадафи е един от най-значимите им акционери.
В Лондон, на Оксфорд Стрийт – главната търговска улица на Великобритания и цяла Европа – либийците притежават Portman House, най-големия търговски и офис център. Както и още един крупен офис-билдинг в сърцето на Лондонското сити, точно срещу сградата на Bank of England.
Няма съмнение, че при покупката на тези недвижими имоти, главна роля е играло тяхното местоположение. Към това може би трябва да добавим, че LIA е сред един от акционерите на Royal Bank of Scotland.
Още по-тесни са връзките на Либия с нейната бивша метрополия Италия. Кадафи доста често е бил там и въпреки възмущението на много италианци, Берлускони го наричаше личен приятел, канеше го на сбирките на G-8 и му позволяваше да прави каквото си иска. Правителството на Италия въобще не реагира, когато Кадафи, при срещата си с италиянски женски движения, предложи огромни суми на онези дами, които биха приели исляма.
При едно от своите посещения Полковникът се появи носейки на гърдите си снимка от разстрела на един от борците за независимост на Либия срещу италианската окупация от началото на 20 в. Италианските му домакини се държаха, сякаш нищо не се е случило.
Главната инвестиция на Кадафи в Италия е неговия огромен дял във водещата банка на страната UniCredit – 7.5 %.
Ето ги и другите:
2% – в автомобилната група Fiat
2% – във военно-промишлената група Finmeccanica
7.5% – във футболния клуб „Ювентус“, втори по големина акционер след Fiat
И накрая – LIA е един от големите акционери в хотелската група „Коринтия“ /Corinthia/, притежаваща луксозни хотели по целия свят.
Либия е инвестирала много в страните от Африка, Азия и Океания. Но има и места където са правени щедри подаръци. Такъв е примера със Соломоновите острови, където Либия безвъзмездно е построила стадион.
Що се отнася до Северна Америка, там либийците са инвестирали главно във вече съществуващи инвестиционни фондове. Редица експерти вече заявиха, че замразяването на либийските активи ще бъде тежък удар за водещи американските инвестиционни компании. Един от тях Джак Блад казва: „Либия, която е известна със своите секретни операции, е успяла да вложи стотици милиони долари в Goldman Sachs Asset Management“
Други крупни получатели на либийски пари са световноизвестните фондове Carlyle и Blackstone.
Днес те са в положението на директора на Лондонското училище по икономика сър Хауърд Дейвис.
Тъй като на либийските инвестиции им се случи беда.
Те почнаха да миришат. По-точно – да вонят.
Автор: Константин Земляков
в.Комерсант
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=2131
Създадено от 
sending...
