Подземен град функционирал под Пловдивските хълмове
Изследването и картотекирането на всички тайни под тепетата би било поредното ценно и неопровержимо доказателство за мегалитния им градеж
Eдна от най-необяснимите загадки на Хеопсовата пирамида е, че нейната височина е една милиардна част от разстоянието до слънцето; очевидно то е било известно и на онези, които са издигнали най-внушителното пловдивско съоръжение.
За жалост истинската височина на два от пловдивските хълма е неустановима. За Хълма на освободителите сега се приема, че е висок 108 м, но корекциите на върха му са започнали още от 1881 г. с издигането на паметника на воините от Руско-турската война, а през 50-те години на ХХ век при издигането на 11-метровия Альоша същинският връх е обезобразен
Дори да е вярно, че върхът е надстрояван, то пак ще е трудно да се каже точно колко е височината на хълма поради твърде различната (особено при съпоставката на източната със западната страна) денивелация на терена.
Все пак едно сериозно изследване на основата на съградения хълм е възможно и най-вероятно ще се появят сходни резултати с височината на пирамидата на Хефрен (140 м). Същото се отнася и за Стражевия хълм, по който десетки пъти са издигани, разрушавани и наново съграждани (естествено с подръчните мегалити) внушителни стени.
Така че сегашната му височина от 39 м е твърде условна, особено ако отчетем, че основите му (твърд факт!) са стигали до водите на Марица. И в този случай паралелът с височината на Менкауровата пирамида (65,5 м) е повече от правдоподобен.
В Гиза основите на трите големи пирамиди са ориентирани с изумяваща прецизност (отклонение само 1,8 дъгови минути) по четирите посоки на света. Ориентирането на трите „хълма“ по четирите посоки на света тепърва предстои да се изчислява, но и така то е очевидно при Младежкия хълм и почти несъмнено при Хълма на освободителите.
Отстъпът по оста север-юг е: между Хеопсовата и Хефреновата – 150 м; Хефреновата и Менкауровата – 250 м.
А от изток на запад: между Хеопсовата и Хефреновата – 100 м. Същото конфигуриране има и в Пловдив: от север на юг разстоянието между Стражевия хълм и Хълма на освободителите е 250 м; между Хълма на освободителите и Младежкия хълм – 150 м.
А по оста изток-запад: между Стражевия хълм и Хълма на освободителите е малко повече от 500 м, но с вече направеното уточнение, че западната част на Стражевия хълм е жестоко срязана при прокарването на тунела под Трихълмието, чието продължение е широкият булевард „Цар Борис III“.
Изследването на тунелите в Хеопсовата пирамида и на шахтите от южната и северната й страна, както и доказването на звездната им ориентация към Пояса на Орион и Сириус заема централно място в книгата на Бовал и Гилбърт.
Прецизността на техните анализи се опира на измерванията на хиляди опитни египтолози, провеждани в течение на повече от два века, включително със свръхмодерните, натъпкани с електроника роботи УПУАУТ на Рудолф Гантенбринк. Ние не разполагаме с подобни данни, понеже още не е разбрана дори същността на пловдивските „хълмове“, но има твърди доказателства, че глъбините им са прорязани от тунели.
От западната страна на Младежкия хълм под изоставената кариера за евтино добиване на камъни се намират следите на безумната идея за изкуствено езерце.
Вследствие на подриването и на вибрациите на детската железница (да си представим нещо подобно на Хеопсовата пирамида) се е образувало свлачище, което е затрупало една от тайните на „хълма“
Някога тук в отвесната скала се откриваше нисък тунел с впечатляващо гладко изсечени стени. Той беше толкова нисък, че дори ние, децата трябваше да се привеждаме, за да влезем в него. Накъде извежда и се разклонява не се знаеше, защото на двадесетина метра навътре се беше срутил, но самото му съществуване е свидетелство, че и тук както в египетските пирамиди съществува тунелна инфраструктура.
Тунел, при това достъпен, е разкрит (за пореден път преди година) на Стражевия хълм. Да, той категорично е от римско време, но пък дали не е изграден чрез разширяване на част от много по-древна система от тунелни проходи, прорязваща целия „хълм“?
Именно на това навеждат и дългите тунели под Дановия хълм. През 50-те години на миналия век, по време на разгара на Студената война, те са превърнати в бомбоубежища. Указание, че това са били древни тунели, е тяхната многобройност и сложна плетеница, което е наложило изработването на карта, сега станала неразбираема.
А в най-достъпната си част тези тунели вече са превърнати в тоалетни на околните заведения – наистина атрактивен археологически обект. Друг вход към тунелите под Данов хълм има по-радостната съдба да подслони самия салон на моден бар. Такива случаи има и срещу Обредния дом на Трихълмието.
А за огромното бомбоубежище (с вход от северната страна) под Хълма на освободителите отдавна се търсят предприемчиви наематели срещу минимално заплащане, но, понеже такива още не са явили, в момента се използва като бунище.
Изследването и картотекирането на всички тези подземия в „хълмовете“ би било поредното ценно и неопровержимо доказателство за мегалитния им градеж. В такъв случай могат да се окажат верни и много от опиращите се на изследвания с радиестезия твърдения (в. „Марица“ от 6 юни 2010) на доц. Ангел Калинов, дългогодишен преподавател по генетика във ВСИ, за съществуването на подземен град под днешния Пловдив. Към съществуването на тунели, свързващи „хълмовете“, навежда и стриктната аналогия с платото в Гиза, цялото прорязано от галерии. Ключово място в района заема фигурата на сфинкса, чийто образ, при това твърде оригинален, се открива и в Пловдив
Мистичният сфинкс се намира на четиристотин метра източно от пирамидата на Хефрен, като оста му минава през южната ? половина. Съвсем същото е отстоянието му и в Пловдив на Данов хълм – на 400 м от съответстващия на Хефреновата пирамида Хълм на освободителите. Разликата е в това, че главата му с човешки лик сочи не изток (както е в Гиза), а запад, но оста му е пак в южната половина на „хълма“.
От страната на театъра на снимката ясно личи присвитият ляв заден крак, а по-напред е силуетът на главата с пригладени коси на лъв, както е и в Египет. Но оригиналното решение (вероятно незапазено, или пък все още неразчетено в Гиза) е, че под светилището в южната част на Хълма на освободителите има съвсем отчетливо изображение на грамадна лъвска глава. Тоест подмяната на лъвското лице с човешко е коригирана на четиристотин метра с прилягащия на лъвското тяло истински образ. Така, ако е се погледне отдалеч от запад на изток, зад лъвската глава ще изплува силуетът на съответстващото й тяло.
Автор: Георги Велев
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=1930
Създадено от 
sending...
