Политическият бизнес
Общественият строй демокрация, за разлика от социализма, дава достатъчна свобода за създаване на частни сдружения – партии, съюзи, движения, за политически дейности. Партиите са вид предприятия с предмет на дейност съставен от две компоненти :
основна дейност, насочена към решаване проблемите на големите социални групи от родовете : екоси. етноси, съсловия, класи ; съпътствуваща дейност, насочена към намиране работа на свои членове във властта и политиката. В партиите членуват класово осъзнати граждани. Срещу членски внос, дарения и участие в партийните дейности, тези граждани искат от лидерите си законово решаване на груповите си проблеми. Членуват и граждани, които гонят политическа кариера.
Партии, не предлагащи на гражданите решения на техните групови проблеми, а само възможности за добиране до власт, гражданското общество нарича котерии. Котерииге са “еднодневки” на електоралния пазар, но котерийността е “грипно” заболяване при всяка партия.
Избирателите принадлежат по на няколко големи социални групи, включително и на групи с конфликти на интереси. Спонтанната социална хетерогенност на електората поставя пред лидерите на партиите, двете сложни и трудни за решаване политически задачи – идентифициране на партията и изработване на партийна програма адекватна на идентифицирането.
Извадките от партийните програми, наричани предизборни обещания, са “стоката”, която политическият бизнес предлага на пазара избори. Конкурентната способност на всяка партия зависи от качеството на нейните предизборни обещания.
Практикуваното манипулиране на избирателите с подвеждащо рекламиране и купуване на гласове е нелоялна конкуренция, осъществявана с криминални средства. Голяма част от съвременните български избиратели, напатили се от даване на гласовете си за партии, предлагащи неконкретни подвеждащи обещания – за повишавания на заплати и пенсии, за борба с престъпността и корупцията, за защита на права и свободи, вече трудно се манипулират.
Те или не гласуват, или гласуват за партия, която ги убеди, че има готови конкретни законопроекти и поправки, за решаване поне на част от техните проблеми. Тези избиратели адекватно разбират понятието лобиране (ходатайствуване) и различават лобираните законопроекти и поправки от тези, които решават проблемите без да ощетяват никого.
Пример за лобиране е сегашния пенсионен закон. Третият множител в неговата формула за изчисляване на пенсиите, дава бонус на работилите първа и втора категория труд, а вторият дава бонус на работилите три години високоплатена работа.
Тези бонуси правят пенсиите, несъответни на фактическите осигурителни приноси. Чрез първия множител се ограбва част от осигурителни приноси на “старите” пенсионери и се дава на “новите”.
Сериозен проблем на занимаващите се с политически бизнес е неразбирането, че поддаването им на лобиране, не води до умиротворяване в политическия живот. Сьвременните политици не умеят да правят висша политика, която води до хармонизиране интересите на социалните групи.
Отрасълът образование не предлага на обществото адекватни политически специалности и специализации. Съществуващата специалност политология, е научна специалност за анализи и оценки на политическите събития и процеси, но не и за правене на адекватни политики.
Сегашното трагично състояние и фалити на много от партиите се обяснява с пренебрегването от техните лидери и техните членове на науката Политически мениджмънт (ръководене), която между впрочем е една от най-изостаналите в своето развитие.
Свръхсложните политически дейности се практитуват с примитивни ръководни технологии (процедури) и имиджмейкърство, които с автоматизъм водят до резултати с крайно ниски целеви и икономически ефективности.
Една партия е добре организирана и печеливша избори когато :
· Първичните организации обхващат територията на не по-малко от пет изборни секции. Техните членове разпространяват офертите на партията – каталози на продуктите и услугите, които може да придобие всеки членуващ или симпатизант.
· Общинските организации на партиите водят картотека на всички нерешени политическите проблеми и на предложения за тяхното решаване. Предложенията периодично се дебатират на специални събрания и се изработват конкретните питания и искания към депутатите и общинските съветници от партията.
· Назначения (избори) на ръководители и подреждане на кандидати в изборни листи, се правят от всички партийни членове, чрез неподатливата на лобиране и корупция процедура “оценяване”. Кандидатите получават, от участващите в оценяването, шестобални оценки по всеки от показателите : професионализъм, партийност, почтеност и популярност.
От тези оценки специална програма изчислява бал за класиране на всеки кандидат. Председателите на партията се избират или свалят, от всички партийни членове, чрез процедурата “гласуване”.
Предложената кратка информация, включена в тази статия, е непоискана безплатна консултация, предназначена за всеки член или ръководител на партия.
Венелин Чалъков
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=1715
Създадено от 
sending...
