Самозащита на правото на собственост

Моят дом, да бъде моята крепост

1. Мерки за самозащита
Един от най-ефективните способи за защита на правото на собственост е самозащитата. Както посочва и нейното наименование, тя представлява форма на защита, осъществявана от лицето, претендиращо за правото на собственост върху вещта.
Най-често мерките за самозащита имат превантивен характер и целят да предотвратят или да ограничат възможността за извършване на посегателства спрямо собствеността върху конкретна вещ.

Най-често собственикът защитава правото си на собственост чрез предприемането на определени предварителни действия за ограничаване на достъпа на трети лица до притежаваната от него вещ.
Тези действия могат да имат изцяло фактически характер.

Такива са например: изграждането на огради при недвижимите имоти, монтирането на брави, ключалки или други заключващи механизми при сградите, автоматичното блокиране на вратите и изключване на двигателя, дистанционното GPS проследяване при автомобилите¹. Всички те са насочени към възпрепятстване и предотвратяване на евентуално нарушаване на правото на собственост върху определена вещ.
Възможно е обаче във връзка със самозащитата на правото на собственост да възникнат и определени правни отношения. Така например, собственикът на един имот може да монтира специална охранителна система и да заплаща възнаграждение по договор за възлагане на охранителна услуга (частна охранителна дейност²). В тези случаи, с оглед предотвратяването на евентуални посегателства спрямо собствеността върху определени помещения и върху разположените в тях движими вещи, могат да бъдат използвани различни правно регламентирани средства за самозащита. Възможно е например:

• да бъдат монтирани и използвани специални технически системи за сигурност³;
• да бъде въведен особен режим на ограничен достъп до помещенията било то чрез задължителна регистрация на посетителите, или чрез използването на предварително предоставен им пропуск (чл. 7 ЗЧОД);
• ;да бъдат проверявани документите за самоличност, багажа, товара, МПС и съпроводителните им документи на лицата, желаещи да получат достъп до съответните помещения (чл. 30, ал. 1 ЗЧОД).

Посочените мерки са обект на специално правно регулиране⁴, като законодателят е предвидил конкретно степента и границите, в които те могат да бъдат прилагани. При осъществяването на частна охранителна дейност, включително самоохрана, могат да бъдат използвани физическа сила и помощни средства (белезници, каучукови и пластмасови палки). Това обаче е допустимо само когато изпълнението на служебните задължения във връзка с осъществяването на охранителната дейност е невъзможно по друг начин. В тези случаи използваните средства се съобразяват с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на нарушителя⁵.

Съществуват и мерки за самозащита на правото на собственост, които се реализират при самото нарушаванена правото на собственост. Сред тях се посочва възможността за предприемане на действия при условията на неизбежна отбрана (чл. 12 НК), както и при условията на крайна необходимост (чл. 13 НК). И в двата случая става въпрос за отблъскване на непосредствено нападение или за реагиране на непосредствена опасност, които могат да доведат до нарушаване на правото на собственост.

Ако обаче неизбежната отбранапредполага наличието на непосредствено противоправно нападение, насочено спрямо личността на конкретно определено лице (собственика), то крайната необходимост намира приложение при съществуването на непосредствена опасност за притежавани от лицето или от другиго имотни блага (вещи). И двата института са подробно разгледани в българската наказателноправна доктрина, като законодателят е посочил конкретните граници, в които могат да се упражняват.

Действията по неизбежна отбрана следва да се извършват в рамките на необходимите предели, чието превишаване ще е налице, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. Няма да е налице превишаване на пределите на неизбежна отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. От своя страна, действията на крайна необходимост могат да се предприемат, когато деецът не е могъл да избегне опасност по друг начин и ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

Сред мерките за самозащита се включват и действията на собственика, предприети непосредствено след извършването на нарушението, насочени към възстановяване на фактическото състояние отпреди нарушението. Така например, той може да възстанови владението си върху отнетата му вещ непосредствено след извършване на нарушението – преди нарушителят да е установил окончателно своя фактическа власт.

Ако обаче нарушителят е установил трайно владението си върху вещта (при недвижима вещ) или е напуснал мястото на извършване на нарушението (при движима вещ), то всяко действие, насочено към възстановяване на правата на собственика, ще представлява форма на самоуправство и ще подлежи на наказателно преследване.
При разграничението на действията на самозащита, осъществявани непосредствено след извършването на нарушението, от самоуправните действия следва да се има предвид хипотезата, уредена във второто изречение на чл. 76 ЗС. Според посочената разпоредба, владелческият иск по чл. 76 ЗС за възстановяване на отнето чрез насилие или по скрит начин владение или държане не изключва правото на ответника (лицето, което е отнело вещта чрез насилие или по скрит начин) да предяви иск по 75 ЗС.

Ако се приеме, че законодателят предоставя възможност за предявяването на насрещен иск, това би означавало, че владелецът на един недвижим имот, който е упражнявал владението си върху него в продължение на шест месеца, може да предприеме фактически действия за възстановяване на това владение, включително чрез упражняването на насилие или използването на скрит начин. Макар че това поведение ще е основание за предявяването на иск по чл. 76 ЗС от страна на първоначалния нарушител, владелецът ще може да му противопостави иск по чл. 75 ЗС.

По този начин владелецът – ищец по чл. 75 ЗС, ще разполага с възможността да избере дали да предяви иск по чл. 75 ЗС и при евентуалното му уважаване да пристъпи към принудително изпълнение по предвидения от закона ред, или да предприеме самостоятелно фактически действия по възстановяване на отнетото му владение чрез упражняването на насилие или по скрит начин. Във втората хипотеза ще сме изправени пред действия на самозащита, осъществявани след завършването на нарушението.

Постигнатият чрез тях защитен ефект – възстановяването на владението от първоначалния владелец, ще може да бъде запазен чрез предявяването в производството по разглеждане на иска по чл. 76 ЗС на насрещен иск по чл. 75 ЗС. Допускането на подобна възможност за предявяване на иска по чл. 75 ЗС като насрещен обаче ще представлява узаконяване на определени самоуправни действия чрез разглеждането им като форма на последваща самозащита.

Второто изречение на чл. 76 ЗС има предвид не възможността за предявяване на насрещен, а на последващ иск по чл. 75 ЗС, който се разглежда и изпълнява едва след постановяването и изпълнението на решението по иска по чл. 76 ЗС. Предприемането на насилствени или скрити действия по възстановяване на вече отнето владение следва да бъде квалифицирано като самоуправство, ако са налице признаците на престъпния състав по чл. 323, ал. 1 НК (при отнемане на владението по скрит начин) или по чл. 232, ал. 5 НК (при отнемане на владението чрез насилие).

Като форма на самозащитата на правото на собственост, осъществявана непосредствено след извършване на нарушението, може да се разглежда и възможността за причиняване на вреди на лице, извършило престъпление, при неговото задържане за предаване на органите на властта и с оглед предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление⁶. Подобно поведение може да се реализира и от собственика на вещта – предмет на извършеното престъпно посегателство. Условията за предприемането му са: а) да няма друг начин за задържането на лицето и б) при причиняването на вредите да не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки (чл. 12 а НК).

2. Граници при прилагането на превантивните мерки за самозащита
Тъй като не са изрично уредени в действащото българско законодателство, най-много въпроси поставят превантивните мерки за самозащита, които имат фактически характер. Доколко собственикът на един недвижим имот може да защитава имота си чрез средства, не само ограничаващи достъпа на останалите лица до този имот, но и оказващи определено въздействие върху тях? Конкретните въпроси, които могат да се поставят при предварителната самозащита, са следните:

• възможно ли е по поставената ограда да преминава електрически ток;
• възможно ли е залагането на капани в един имот с цел нараняване и залавяне на евентуални нарушители;
• възможно ли е отглеждането на животни, чиято цел е да охраняват имота.

Отговорите на посочените въпроси могат да бъдат открити в същността и предназначението на превантивните мерки за самозащита, както и в основния конституционен принцип, изискващ упражняването, а съответно – и защитата, на субективните права да се ограничава дотам, откъдето се засягат неправомерно правата на останалите правни субекти (чл. 57, ал. 2 КРБ).

Основният критерий при определяне на допустимостта на превантивните мерки за самозащита на правото на собственост трябва да бъде тяхното предназначение.
Съответното действие на собственика следва да се разглежда като мярка за самозащита само ако е непосредствено насочено и има за свой пряк фактически резултат предотвратяването или ограничаването на възможността за извършване на нарушение на правото на собственост върху вещта.

Преградата, устройството или механизмът трябва единствено да възпрепятстват физически евентуалното извършване на посегателството спрямо вещта, като ограничават достъпа на нарушителя до последната (преграда, брава, ключалка и пр.), или като правят невъзможно нейното използване от последния (блокиране на двигателя на колата, блокиране на отключващия механизъм и пр.).
Самозащитното действие не може да е насочено към причиняване на вреда на нарушителя или към прилагане спрямо него на някаква форма на наказание за предприетото от него поведение.

Евентуалното причиняване на вреди на нарушителя би могло да се обоснове с прилагането на институтите на неизбежната отбрана (чл. 12 НК), крайната необходимост (чл. 13 НК) и задържането на лице, извършило престъпление (чл. 12а НК), ако обаче са налице изискуемите за това предпоставки и при спазване на предвидените от законодателя предели. Налагането на наказание на нарушителя не може да се разглежда като форма на самозащита, тъй като за целта законодателят е предвидил спазването на специални процедури и правила с участието на компетентни държавни органи.

Всяка форма на увреждане на нарушителя, която излиза извън приложното поле на посочените наказателноправни институти (чл. 12 НК, чл. 12а НК, чл. 13 НК), ще представлява неправомерно поведение и би могло да се квалифицира като престъпление.
Въпросът за границите на предварителните мерки за самозащита на практика се поставя във връзка съсзвуковите аларми на автомобилите, като се посочва, че чрез тях се създава неправомерен шум, който безпокои и уврежда правата на останалите правни субекти.

За да се прецени доколко в посочената хипотеза е налице случай на самозащита или неправомерно поведение, което може да доведе до имуществена отговорност на собственика на автомобила, трябва да се изхожда от предназначението на звуковата аларма. Възможни са различни мнения:

• по този начин се уведомява собственикът на автомобила за извършваното посегателство. За собственика на автомобила обаче няма задължение да бъде на такова разстояние от своята вещ, което да му позволява да чува алармата при евентуалното й задействане. Още повече – същият резултат може да бъде постигнат, без да се въздейства неблагоприятно върху неопределен брой хора, намиращи се в близост до автомобила, например чрез изпращане на електронно съобщение до собственика, чрез сигнализиране на охранителна фирма и пр.;
• по този начин се уведомяват останалите правни субекти относно извършваното посегателство. За тях обаче няма задължение да се грижат за автомобила, а дори и да го направят, това няма да е форма на самозащита, а действие за защита на чужда собственост (крайна необходимост);
• по този начин се въздейства върху психиката на нарушителя с цел той да се откаже от довършването на започнатото от него нарушение. Въздействието обаче се оказва не само по отношение на нарушителя, но и спрямо всички останали лица, намиращи се в близост до автомобила.

За да се приеме, че звуковата аларма представлява форма за самозащита, тя трябва да има за свой фактически ефект предотвратяването или ограничаването на възможността за извършване на евентуално посегателство спрямо автомобила. Подобен ефект би могла да има само третата от посочените цели – оказване на въздействие върху психиката на нарушителя, с цел той да вземе решение за преустановяване на започнатото от него посегателство. Доколко обаче подобна форма на въздействие върху нарушителя може да засяга правата на останалите правни субекти?

Конфликтът между правото на собственика на самозащита и правата на останалите правни субекти, намиращи се в близост до автомобила, следва да бъде разрешен в зависимост от общия принцип при съвместното упражняване на субективните права. Правото на самозащита, както и всяко друго субективно право, следва да се ограничава дотам, откъдето започват правата на останалите правни субекти. Правото на благоприятна шумова среда като част от правото на здравословна околна среда е уредено в Закона за защита от шума в околната среда.

Законово определеното му съдържание ще бъде границата на възможната самозащита, осъществявана от собствениците на автомобили чрез използването на звукови аларми⁷. Граничните стойности за показателите на шум⁸ са посочени в приложенията към Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.

Задействането на звукови аларми, които причиняват недопустим за съответната част от денонощието шум, ще представлява неправомерно поведение и може да обоснове предявяването на претенции за непозволено увреждане към собственика на съответния автомобил⁹. Посоченият извод може да се обоснове допълнително и с обстоятелството, че собственикът на автомобила разполага с редица алтернативни и дори по-ефективни средства за самозащита: автоматично заключване на автомобила, блокиране на волана, блокиране на двигателя, дистанционно проследяване и пр.

Стоян СТАВРУ, юрист
__________________
1 Форма на самозащита представлява и т. нар. самоохрана по смисъла на чл. 11, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), представляваща дейност, осъществявана от служители на търговците, обособени в самостоятелни структурни звена единствено за охрана на техни служители, обекти, мероприятия, имущество, ценни пратки и товари. Посочената форма за самозащита е приложима единствено за правни субекти, които притежават качеството на търговец. Звената за самоохрана подлежат на регистрация по чл. 23 ЗЧОД.
2 Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЧОД частната охранителна дейност е дейност по охрана на обекти, на мероприятия, на лица и на техни права и законни интереси от евентуални противоправни посегателства. Охраната на имуществото на физически или юридически лица представлява един от видовете охранителна дейност (чл. 5, ал. 1, т. 2 и чл. 7 ЗЧОД).
3 Съгласно чл. 10 ЗЧОД охраната с помощта на технически системи за сигурност включва и дейност по наблюдение и контрол с технически средства на охраняваните обекти и проверка на получените сигнали.
4 Извършването им е възможно само от лица, отговарящи на определени изисквания на закона, и след получаването на лиценз или регистрация (чл. 4, ал. 1 ЗЧОД).
5 По-подробно относно изискванията и ограниченията при използването на физическа сила и помощни средства при осъществяването на частна охранителна дейност вж. чл. 34-36 ЗЧОД.
6 За задържането на лице при осъществяването на частна охранителна дейност вж. чл. 32 ЗЧОД.
7 Съгласно параграф 1, т. 1 от закона “шум в околната среда” е нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в това число и шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния транспорт. Към шума, излъчван от транспортните средства от автомобилния транспорт, следва да се причисли и шумът от задействането на звукова автомобилна аларма.
8 Шумът от интензивния автомобилен трафик, за който са предвидени по-високи граници на допустимост, не включва в себе си шума от задействани автомобилни аларми. Вж. параграф 1, т. 9 от Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. За допустимия шум при функционирането на моторните превозни средства вж. Наредба № 61 от 26.08.2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на допустимото ниво на шум и за одобряване типа на изпускателната уредба.
9 Разбира се, в такъв случай собственикът може да търси платената от него сума от нарушителя, чието поведение е задействало звуковата аларма. Претърпялото вреда лице обаче следва да може да предяви претенцията си спрямо собственика, който предварително е монтирал и включил алармата на автомобила си и с това е приел възможността за нейното задействане и за създаването на недопустимия шум в резултат от оказването на определени физически въздействия върху притежавания от него автомобил.

http://trudipravo.bg

споделяне на връзка

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=1242

Създадено от admin на дек. 4 2010. Част от Закони, Новини. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.