Случаят „Драгалевци“ и какво се крие зад данък „лукс“
Може би не ви е чужда мечтата да живеете някъде извън шумния и гъсто населен градски център в голяма луксозна вила, отделени от най-близките съседи с няколко декара двор, най-добре с басейн и беседка, и с грижливо поддържана градина с екзотични растения.
През последните двадесет години софийски квартали като Драгалевци, Бояна, Симеоново са се превърнали в символи на тази мечта. Всеки би се съгласил, че нейната реализация предполага значителен ресурс, най-вече финансов, и че би било редно да „струва нещо“, освен очевидно тези, които разполагат с него. След демонстративните акции на НАП, които показаха на „обикновените“ данъкоплатци как изглежда тази мечта от птичи поглед, бе изговорено публично нещо, което си се знае, но явно тези, които са имали ресурс да го изговорят, не са имали интерес, а онези, които са имали интерес, не са разполагали с необходимия ресурс, за да го направят, а именно, че бедните плащат луксозния стил на живот на богатите.
Какво друго би означавало „данъчна измама“? Заговори се за въвеждане на „данък лукс“ и за да не се почувстват богатите несправедливо онеправдани, ако това стане, ще трябва да се въведе и „данък колиба“. Но не за това става въпрос, а по-скоро за онова, което погледът „отгоре“, от хеликоптер, изпуска, което може да бъде уловено само ако се слезе на земята, ако се гледа отблизо, ако се разговаря с обитателите на тези квартали: как съжителстват богатството и бедността? Такива и подобни въпроси си задавахме като социолози, когато в края на 2008 и началото на 2009 г. изследвахме как живеят обитателите на квартал Драгалевци.
Ето какво се вижда в по-близък план: първо, далеч не само лукс. Кварталът е разграфен от различни улици: някои с напукан асфалт, огромни дупки и локви през зимата и есента, други – гладко асфалтирани, трети – изцяло нови, покрити с тротоарна настилка и нови бордюри. Впечатление правят затворените (с бариери или жива охрана) улици, които селектират достъпа до отделни вили. На места връзката между улиците е прекъсната от дерета, ливади, тресавища. В някои тресавища се издигат пищни къщи, до които води черен път.
Стари едноетажни постройки с почти напълно разпаднали се дървени огради или грижливо поддържани скромни вили могат да се видят в непосредствена близост до големи пристроени и обновени къщи и в неголяма отдалеченост до огромни вили, наподобяващи крепости, дворци, мавзолеи-пирамиди, дори космически кораб с високи, плътни зидове, с камери и нерядко жива охрана.
Затова нарекохме Драгалевци „квартал на контрастите“, квартал на нерегламентирания лукс и скритата зад мита за „луксозен квартал“ бедност. Как е станало възможно това място на контрастите?
По дефиниция общините са автономни и отговорни политически субекти, доколкото районните кметове се избират от населението на квартала и носят отговорност пред избирателите си.
На практика обаче районният кмет не може да оправдае очакванията на избирателите си, защото е ограничен от бюджета, който му се спуска от Столична община.
Второ, начинът, по който е формулиран Законът за устройство на територията, дава възможност задължения за по-общите градоустройствени решения и инфраструктурни проекти да се прехвърлят върху частни лица и инвеститори.
Затова гражданите са се отказали да търсят контакт с местната общинска администрация, защото не могат да се ориентират относно нейните отговорности: един път отговорността за решаване на общите проблеми се прехвърля върху Столична община, друг път – върху частните дружества, които отговарят за електроснабдяване, водоснабдяване, изграждане на улична мрежа и т.н.
Въпреки това недоволството срещу представителите на общината и отношението й към проблемите на квартала и неговите обитатели е според нашите данни най-силно обединяващата нагласа, независимо от социален статус и позиция.
В представата на жителите общината е „натикана в ъгъла“ със собственото й съгласие и обслужва частни икономически интереси. Тя се е отказала от възможността да бъде политически субект, т.е. да проектира концепции за градоустройствената визия на района, да разработва политики за реализирането им и е редуцирала функциите си до това административно да легализира частни проекти и инициативи, т.е. превърнала се е в нещо като „агенция за легализация на документи“.
Така кварталът започва да се създава „от долу“ в нерегулираната конкуренция на частни икономически интереси, което от своя страна води до установяването на градоустройствен хаос.
Какво имаме предвид под създаване „от долу“?
Либерализацията на пазара на недвижими имоти, реституирането на земите на някогашните им собственици в Драгалевци или на техните наследници заедно с оценностяването на икономическия ресурс след 1989 г. поражда различия между обитателите, които се оказват предпоставка за генериране на напрежения.
Кои са новите заселници на квартала?
Най-общо казано, това са представители на онази прослойка, която през 90-те забогатява с някакъв бизнес и е склонна да заплати за консумацията на пространство и за дистанцията спрямо „масите“ – видими и сигурни символи на социалния статус.
Обикновено останалите обитатели на квартала ги обозначават като новобогаташи, с което представителите на различните социални групи свързват различни квалификации, примерно: малограмотност и липса на култура, липса на стил и финес в поведението („дебелащина“, „примитивност“), липса на бизнес култура и познания и т.н. Ние ги нарекохме „недостъпните богати“ не само защото за нас като изследователи са недостъпни, такива са и за най-близките си съседи.
За тях те присъстват само посредством символите на стила си на живот, който се опитват да наложат като доминиращ: „големите палати“, „къщите като слънце“; „високите огради“, „огромните кучета“, „денонощната охрана, платена, въоръжена при това“ и т.н. Смисълът на охраната често пъти е да произведе слух, който функционира като превантивна бариера, ограничаваща достъпа до луксозните вили.
Групата на последните нови заселници обаче съвсем не е хомогенна. Не всички нови обитатели на квартала имат достатъчно финансов ресурс, за да си построят улица до дома и да си изградят частен водопровод или канализация, да си осигурят постоянно електрозахранване или жива охрана.
За някои от обитателите, които нямат необходимите финансови средства, за да поддържат този висок стандарт, животът на това място се превръща в постоянен източник на страдания. Пораждащите драми сравнения с богатите съседи често се компенсират с идеологии, които оценяват други ресурси – образование, култура, талант, професионална компетентност, честност, достойнство, заслуги, произход, честен бизнес.
Само че, колкото и да се гневят срещу представителите на тази група, която се опитва да наложи своя стил и правила на обитаване, и каквито и квалификации да се използват за снизяването на тяхната позиция, в нито едно интервю с обитатели на квартала не се разказва за случаи на съпротива отвъд иронизирането им.
Напротив: разказите свидетелстват за негласно съобразяване с него. Трайната нагласа, която регистрирахме, е да се пази дистанция, да не се влиза изобщо в отношение с тези обитатели на квартала, което легитимира привилегията им да налагат ред посредством спазване на дистанция и стремеж към увеличаването й.
Това са само щрихи върху живота и социалните отношения в така мечтаните субурбии на столицата. Живот и отношения, които хеликоптерните снимки не улавят.
Светла Маринова, Леа Вайсова*
*Д-р Светла Маринова е преподавател в катедра „Социология“ на Философския факултет на СУ, а Леа Вайсова прави магистратура по история на философията в същия факултет. Статията е написана на базата на резултатите от изследване, реализирано през 2008 и 2009 г. по темата „Социални неравенства в трансформиращото се пространство на един софийски квартал (Драгалевци)“. То е осъществено с финансовата подкрепа на Центъра за социални изследвания към катедра „Социология“ на СУ „Св. Кл. Охридски“.
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=1213
Създадено от 
sending...
