Всеки да предполага, че купува имущество, придобито с престъпление?
Проф. Иван Т. Тодоров
Такива въпроси изникват според ЗАКОНА ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ИЛИ ДРУГА НЕЗАКОННА ДЕЙНОСТ. Във въпросния закон се казва, че когато някой е купил имущество от друго лице, това имущество може да се конфискува, ако купувачът е могъл да предполага, че е придобито от незаконна дейност, и това наистина се окаже, че е така.
Да илюстрираме. Излиза в медиите, че примерно министър или висш чиновник е говорил по телефона и е оказвал натиск върху някого да направи нещо нередно. Или пък е купил имоти под данъчната им оценка.
Идва в България огромна международна корпорация и иска да купи имот от него. НЕ, НЕ МОЖЕ – защото според закона корпорацията чрез служителите и съветниците си трябва да може да предположи, че с този човек може и да има нещо нередно. И след това държавата да й конфискува имота.
Отделен е въпросът дали публикациите в медиите са верни, или не. Е, хайде, министрите са ясни – по-добре от тях да не се купува. Ама като идва чуждестранен инвеститор и след като в медиите се пише едно или друго нелицеприятно нещо за почти всички по-едри бизнесмени, то следва ли, че инвеститорът не трябва да смее да купи нищо, защото трябва да е можел да предполага – хеле затова си има съветници, адвокати и пр.
Казано с други думи, чуждестранните инвеститори сериозно ще се замислят да инвестират в държава, където могат да им приберат инвестициите поради разтегливи формулировки като тази, че е „можел да предполага“. Законът засяга не само непосредствени извършители на незаконна дейност, но и всеки гражданин или юридическо лице, които биха имали неблагоразумието да придобият имот от потенциален клиент на комисията „Кушлев“.
При това положение голям е примерно рискът да ви отнемат жилището, купено от предприемач, за който впоследствие става ясно, че е извършвал незаконна дейност.
Излиза, че законът отменя възможността за придобиване на имотите по давност от граждани и юридически лица, закупили имот от лице, на което се конфискуват имотите. Стига купувачите да са могли да предположат, че купуват от лице, което е извършило административно нарушение или престъпление.
Това е изключително опасно за правната стабилност и е недопустимо за една цивилизована държава.
А пострадалите трети лица са обикновено два пъти повече от самите нарушители в процедурите по конфискация.
Не вярвах, че в закона ще остане едно крещящо противоречие, въпреки очевидността му. Мислех си, че е въпрос на техническо недоглеждане. Но не било така.
Подава примерно комисията иск поради придобито имущество в резултат на престъпление. Съдът с окончателно решение конфискува имуществото. След това наказателният съд оправдава обвиняемия за същото престъпление.
Как ви се струва: решението за конфискация, е защото гражданският съд е установил, че има престъпление, а наказателният съд е установил точно обратното – че няма престъпление. Как така не си извършил престъпление, а ти отнемат имуществото поради извършено?!
Сигурно Министерството на правосъдието иска да станем известни със своята „уникалност“. В континенталното право няма друг подобен случай. Подобна ситуация е възможна само в някои щати на САЩ в изключително редки случаи, и то когато не става въпрос за конфискация, а за обезщетение.
Така се случи с делото на О. Джей Симпсън. Наказателният съд го оправда, а гражданският го осъди на обезщетение към жертвите. И по този случай много водещи американски юристи казаха, че това е недопустима ситуация за американската правна система, която била станала за смях. Не че е голям проблем нашата правна система да стане за смях. Няма да й е за първи път.
Какъв е проблемът със законотворците на подобен род закони? Много прост – те гледат само от ъгъла на прокурора. И не си дават сметка какви ще са последиците върху сигурността на гражданския оборот, на инвестициите, на отделните граждани.
И само да кажа нещо във връзка с изявленията на американския и на германския посланик, които подкрепиха закона: Уважаеми господа посланици, да, във вашите държави наистина има далечни подобия на нашия закон, но те нямат нищо общо с него. И вашите държави никога не биха си позволили да приемат закони с някои от съдържащите се в нашия закон формулировки.
Например законите на никоя цивилизована държава не биха допуснали гражданите да оборват законово предположение, че имат доходи от престъпна дейност .
Тежестта на доказване винаги е за държавата. Не биха допуснали и разтегливи формулировки от рода на „могъл да предполага“.
Ясно е, че ни гледате като аборигени, но все пак не всички са такива. Ако хвърлим поглед към европейската практика за конфискация ще установим, че в големия брой случаи конфискация е възможна само ако придобиването на имуществото е резултат именно от конкретно престъпление, а не от друга незаконна дейност.
Това е казано и в чл. 1 от Конвенцията на Съвета на Европа относно изпирането на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления.
Има и по-различни законодателни разрешения, като например това в Ирландия. Но в никое законодателство не се предвижда гражданите сами да доказват законността на доходите си 20 години назад.
Забелязал съм един факт – когато в развитите държави нещо не се прави, а ние го направим за пръв път, значи нещо не е наред. Ако българското разрешение по разглеждания законопроект беше толкова ефективно, по-напредналите държави отдавна щяха да го прилагат. Последното ме навежда на мисълта, че някои западни експерти искрено биха се зарадвали да ни използват за опитни мишки.
Е, разбира се, не биха експериментирали върху собствените си народи с такъв закон, дори в него да има най-добри намерения.
Не казвам, че министерството на правосъдието не се е водило от добри намерения. Да, сигурно иска да се пребори с престъпността. Сигурно иска и да възстанови откраднатото и това би било справедливо. А наистина много е откраднато от държавата. Но това не трябва да се прави по начин, при който вредните последици са по-големи от ползите.
Много лесно е да се даде обяснение, че противниците на закона са щедро финансирани от престъпния бизнес. Това могат да си го мислят само хора, които не са наясно с нещата. Поради проста причина – ако някой има много пари и е вършил престъпления, той си е оправил перфектно нещата чрез армия от най-висококвалифицирани счетоводители, финансови консултанти, чужди и български адвокати. И точно на такива хора нищо не може да им се направи.
Съвсем отделен е въпросът, че държавната машина има мощни механизми да направи черен живота на всеки един човек. И въобще не е необходимо той да е виновен. Достатъчно е комисията „Кушлев“ да му спретне едно производство, да запорира сметките и имуществото на фирмите му за 16 месеца и
бизнесът на този човек отива на кино.
Като му образуват и едно досъдебно производство, като започнат и данъчните да го проверяват, този човек може да бъде окончателно довършен. Идеална възможност за някого да си разчисти сметките с конкуренцията или с политически неудобна фирма или човек, и то с един анонимен сигнал.
На практика няма шанс комисията да преследва политици. Причината е проста – чрез закон съставът на комисията може веднага да бъде променен. Вижте какво става с всякакви видове комисии, като дойде ново правителство. А и политиците да не са луди да харчат веднага незаконно придобитите пари. Те се инвестират в офшорни фирми, действа се с подставени собственици. И след мандата им политиците и близките им изведнъж започват широкомащабен и добре подплатен с документи „законен“ бизнес, като парите са придобити чрез посредничество, консултации, заеми и пр.
Не е вярно и обстоятелството, че подобен проект на закон би бил в съответствие с конституцията и другите нормативни актове, действащи в страната. Напротив – с обратна сила се въвежда санкция, която в много от случаите е по-тежка от затвор.
Това, че се именува „гражданска конфискация“, въобще не променя същността й на наказание. Нарушаване на конституционните права на гражданите е и изводът на правния отдел на МС.
Няма да е лесно на гражданите и юридическите лица да търсят обезщетение от държавата, ако искът на комисията бъде отхвърлен от съда. Комисията е извършвала само процедурни действия. Може да се твърди, че тези действия съобразно данните на комисията са предприети законно. Комисията не доказва, че доходите на гражданина са незаконни, а само, че не е платил данъци върху всичките си доходи. А след това гражданинът ги оборва пред съда. Ето защо би следвало изрично в закона да се уреди правото на гражданите и юридическите лица в такива случаи да търсят вредите си от държавата.
Написаното не отразява всички проблеми във връзка със закона. Такива са например спирането на изпълнителни производства спрямо имущество, което комисията иска да запорира, ваденето на подлежащи на конфискация имоти и вещи от масата на несъстоятелността, обезсилване на съдебни решения спрямо такива имоти и вещи, уведомяването на трети лица (най-често купувачи) само чрез държавен вестник за производството и пр. Всичко това сериозно засяга правната сигурност.
Има и чисто правно-технически проблеми, които трябва да се изяснят. Например производството пред комисията е административно по своя характер до момента, когато започва налагането на обезпечения. Дали в този случай ще се прилагат общите разпоредби на Административно-процесуалния кодекс. Човек може да се зачуди и дали решението на комисията за налагане на запори и за подаване на иск не е административен акт с всички произтичащи от това последици. Ясно е, че министерството на правосъдието не е имало такава идея, ама нека си го запише изрично в закона.
Законът бе подобряван на няколко пъти Отразени бяха и препоръки на Венецианската комисия. Но за съжаление в него остават редица разпоредби, които биха могли да бъдат опасни и за бизнеса, и в частност за чуждестранните инвестиции, а понякога и за обикновените хора.
В интерес на истината трябва да отбележим, че в закона е помислено за важен въпрос във връзка с документите, които подлежат на съхранение по силата на нормативен акт. В случаите, когато по закон се изисква доказването да се извърши с писмен документ, не могат да се правят изводи във вреда на проверяваното лице, ако документът не е бил запазен поради изтичане на определения срок за неговото съхранение.
В крайна сметка каква да е съдбата на законопроект, срещу който едновременно се обявяват разнородни институции, често с противоположни интереси:
– правозащитните организации;
– правният отдел на Министерския съвет;
– работодателските организации.
Отговорът е очевиден за закона в сегашния му вид.
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=1920
Създадено от 
sending...
