За мекеретата и завета на Апостола
Предсмъртното му писмо е пророческа присъда за нацията ни
Има такава еретична мисъл – не просто Левски е бил гений, просто българите за 138 години просто нищо не са променили покрай себе си. Същите са си – нищо, че карат кола и се возят на самолет и говорят с мобилни телефони.
Четете писмото на Левски, предсмъртното, ами то, байовци, сякаш е писано за днес, 2011-а. Писмото започва именно с обръщението „Байовци“. В него има хем уважение, хем тънко пренебрежение към по-старите, към тези, от които е зависело и зависи всичко.
Сто години по-късно още не можем да разберем, че патриархалността е слабокултурие и всички велики дела в историята на България са правени от хора на по 20 години. Е, днес няма такива хора, защото умовете и сърцата на 20-годишните просто са отлетели на Запад, на по-топло.
Байовците останаха да мърморят и да имитират държава, но сякаш не забелязват, че всяко тяхно погребение е свързано със самолетен билет. Левски казва: „не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва…“
Преди 20 години едни мекушави опозиционери на комунизма си помислиха, че са спечелили с малко, но завинаги Днес става ясно, че свободата трябва да се печели всеки ден.
Българите не искат да разберат – те си мислят, че едно априлско въстание стига. На всеки 200 години по едно и така ще си осигурим напредъка. Тъпи български глави – човекът го е казал – работата с освобождението започва, тя не свършва там. Всеки ден човек трябва да се освобождава от нещо – огледайте се, та няма ли от какво?!
Левски казва: „Ако допуснете утре, когато сте вече свободни, да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана…“
Присмех и силен задавящ смях напира в гърлото на всеки един, който може да мисли на български. Написана е черно на бяло днешната ситуация и идеята за всичките мекерета на света и онези, които ни грабят.
Връщане под сянката на султана ни очаква, ако с това се примирите, казва Васил Иванов Кунчев и ни плаши с ясновидството си. Няма такава врачка, която така тънко и точно да познае какво ще е след 138 години (годината на писане на писмото е 1873-та).
Няма – и то не защото Левски вижда бъдещето, а защото си познава стоката. Апостола казва: „Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка…“
Най-тъжната черта на българина е страхът и желанието да уредиш децата си Заради тази цел, без Левски да го упоменава изрично, дори и тези, които са уредили децата си с апартаменти и тенекиени играчки, продължават да въздигат хората, които държат парите, и да ги гледат като слънце пред очите си.
Подмазването на силния, липсата на бунт при ясни параметри на несправедливостта, желанието да спиш, докато вън крещи някой от болка и ярост – това нещо иска да ви каже Апостола. И настоява да им потърсите сметка?! Боже мой, никога, йок, казва българинът. Дори когато става дума за неговите, изкараните с пот и кръв благини. Даваме им всичко – дори и свободата си – само да ни оставят на мира да си гледаме децата и да си пием ракията.
Не щем сметка – каквото похарчите – халал да ви е… Нека тези, които цитират удобно Левски, да знаят как той е насаждал политически некоректна омраза с думите „смърт, смърт и пак смърт…“. Такава тройна смърт заслужават „злоупотребяващи с народни пари, …които петнят името на отечеството ни, …тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си…“.
Ха-ха, днес е некоректно политически дори да си помислиш нещо лошо за хапещите краката ти помияри, та камо ли да кажеш три пъти смърт за някой, който се отметва от думите си?! О, прекрасни Левски, ела да ни видиш днес.
И ето ви поантата на Апостола: „За тези, които под булото на родолюбието градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е смърт, смърт и пак смърт…“. Това е, което е искал да ни каже Левски, „надявайки се, че ще доведете борбата до край“. Предсмъртното му писмо завършва с две феноменални епиграми, които българите никога не приеха на сериозно, но лицемерно цитират. Едната е „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби“. Пророк ли е бил, жив човек ли е бил, или просто ние сме си същите от ХVIII век насам?!!!
Последният удар върху тоталното българско автолицемерие е писаната милиони пъти реплика на Левски „Времето е в нас и ние сме във времето…“. Така погледната тази част от посланието е малко разочароваща. Но за тези, които не са чели продължението, ето го: „Времето е в нас и ние сме във времето – то нас обръща и ние него обръщаме“. Втората част някак е пазена от очите на българчетата по учебниците. Това, което нас ни обръща и това, което ние трябва да обърнем – това е частта, която няма как да се хареса на нито един управник и строй след Левски насам. Замислете се как времето нас ни обръща и меси. И как ние него – не. От страх или мързел ние него някак си сме забравили да го обръщаме. Затова и трудно се диша.
Мартин Карбовски
standartnews.com
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=1940
Създадено от 
sending...
