Замразени зайци, светци и царски сватби

Беше Декември 1972 г.

В търговското представителство в Милано пристигна факс, с който от Министерството на външната търговия нареждаше чрез личен оглед да се установи причината, поради която италианска фирма от гр. Асизи е рекламирала доставка на замразени зайци от БУЛГАРКООП.

Представител на нашата външнотърговска организация беше Борис Киров, който не блестеше с познанията си по италиански език и това налагаше да бъде съпроводен от опитен функционер на Търговското бюро.

Шефът на бюрото Петър Антов натовари мен с тази задача, “тъй като бях най-новото попълнение и трябвало да добивам опит във всички области на двустранното търговско-икономическо сътрудничество с Италия.”

Свързах се по телефона с фирмата и организирахме среща по обяд на следващия ден. Град Асизи  е разположен в в областта Умбрия (Централна Италия), недалече от Перуджа и трябваше да пропътуваме с моята кола около 350 километра в зимни условия. Градът е забележителен със свободолюбивия дух на населението, което основателно се гордееше с това, че през време на Втората световна война нито един войник от германската армия не е стъпвал в Асизи.

Освен това тук се намира един от най-забележителните манастири на Ватикана – САН ФРАНЧЕСКО. Този манастир е с международен католически статут и се обслужва от монаси от различни европейски страни.

За манастира знаех само, че в него цар Борис III е сключил църковен брак с дъщерята на италианския крал Викторио Емануиле II – принцеса Йоана. Поради тази причина истински се изненадах, когато собственикът на фирмата ми представи един български католически монах, привлечен  за преводач по време на предстоящите разговори.

Монахът се представи като Борис от Пловдив и много се зарадва, че ще има възможността да общува  лично със свои сънародници.

Ние с колегата Борис Киров също се представихме и аз заявих директно на присъстващите, че ние нямаме нужда от преводач, тъй като сме в състояние сами да се  оправяме с италианския език. Монахът не само че не се обиди, а тъкмо обратното истински се зарадва и тръгвайки си ни каза, че ще се видим по време на обяда, а след това ще ни запознае с тайните на манастира.

Борис Киров избра произволно двадесет кашона от доставката, които бяха запечатани в България и проверката започна. В шест от тях вместо по пет замразени зайци (средно нетно тегло 15 кг. – един брой около 3 кг.) имаше само по три броя.

Очевидно рекламацията на италианската фирма беше резонна и трябваше да се направи протокол, в който да се впише изрично, че почти една трета от доставката не отговаря на съдържанието на съпроводителните документи относно броя на замразените зайци. Доставката беше извършена във връзка с предстоящите коледни празници, тъй като местните хора предпочитат заешко вместо пуешко месо.

-Ние да не сме американци, че да слагаме на празничната трапеза tacchino (пуйка) – шегуваше се търговския  директор на фирмата Пиетро Фарне.

На обяда монахът Борис дойде много весел и ни предложи услугите си на преводач. Собственикът на фирмата Carni selvagi (“ Меса  от  диви животни ” ) ни предложи да пренощуваме в неговия хотел, нещо като коледен подарък  и това ни предостави възможността да не пътуваме през нощта за Милано и да разгледаме спокойно град Асизи, един от най-красивите градове от времето на етруските. Вървим пеша и внимателно слушаме нашия  ескурзовод,  който  разказва:

– Асизи е основан през първи век преди Христа от етрусите и е съхранил облика на типичен средновековен град: с крепостни стени и истински ансамбли от площади, разположени на различни нива върху наклонения терен. В средата на всеки от площадите от различни човешки и животински фигури на фонтаните блика бистра вода

Улиците са тесни, пренаселени от пешеходци – местни граждани, монахини в “ бяла премяна” вървят на тумби на тумби и пълнят ефира със смях и закачки; забързани туристи, на малки групи се тълпят на подстъпите към религиозните католически комплекси – манастири и църкви от различни епохи.

Впечатляват храм паметниците на Минерва ( 1 век преди Христа), църквата Сан Руфино (12 век) с крипта от 9 век и комплексът Сан Франческо. Построен е в римско-готически стил и се състои от манастир и две църкви разположени една върху друга – в подземния етаж е църквата Санта Киара, а на първия етаж тази носеща името на Сан Франческо.

Фреските  в манастира и в църквите са от различни епохи и са дело на големите майстори от средновековието Лоренцети, Чимбуз и Мартини.

С приповдигнато чувство на гордост Борис ни съобщава известната ни история, че именно тук,  в църквата Сан Фраческо е извършен ритуала по сключването на църковния брак на нашия цар Борис III и царица Йоана Савойска. На излизане от манастира монахът отново ни напомня, “че не бива да забравяме роднинските връзки между България и Италия, а да се стремим да ги използваме в интерес на развитието на двустранните отношения.”

По-късно  ни показа килията си, скромна стаичка с размери три на три метра, легло, масичка и десетина книги – предимно религиозни в т.ч. екземпляр от   библията и едно евангелие на български език. С нескрита гордост сподели, че вече десет години живее тук и е щастлив от възможността да служи на християнската кауза в компанията на свои колеги от Русия, Германия, Франция и Испания.

По време на  честването на 1300 годишнината от създаването на нашата държава (1981 г.), с център в Сполето, монахът Борис ни оказа  активно съдействие и беше удоволствие да го представя на посланика Венелин Коцев, който му връчи юбилеен медал “1300 г. България”.

Сполето е най-античният град в Централна Италия, основан от древните ереми още през 23 г. сл.н.е., които след пристигането на лонгобардите става столица на централното лонгобардско херцогство. Сред множеството антични паметници на културата н Сполето с най-голяма известност се ползва катедралата “Сан Салваторе”, която поради престижната си архитектура има най-голям принос за вписването на град Сполето в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Петър Мотков

(от книгата му “Какво не знае папата”)

бутон за споделяне

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=3071

Създадено от на юли 13 2011. Част от Новини, Отворени очи. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.

Коментирането е спряно

Фирмено разузнаване онлайн!

Търсене в архива

Бюлетин

Фото галерия

Фирмено разузнаване онлайн!
Вход | Designed by Gabfire themes