Непознатата Копривщица и Кървавото писмо
Има места в които нещата се случват без да могат да бъдат контролирани.
За Априлското въстание е писано много. За съжаление това е едно от големите събития, за което се говори с плакатен и криворазбран патриотизъм.
Първата пушка, Калъчевия мост, Неджип ага, тайната вратичка, Кървавото писмо, огнения герой Бенковски с Хвърковатата чета. Това са основните клишета за които се сещаме когато се каже Копривщица и Априлско въстание.
В поредица от публикации ще се опитаме да разкажем какво всъщност се е случило на това необикновено място наречено Авраталан. Като как от едно сгушено в планината място, са се появили като от нищото уникални хора и личности, променяли родната и световна история. Ще припомним някои от забравените или нарочно крити факти и спомени на съвременници.
Някои са шокиращи. Калдъръмените сокаци на Кокон махала, все още крият неказани и премълчани думи. Копривщица не е в музеите, шарените къщи, големите дувари и тежките порти. Не е и в казионните слова на преклонение и възхвала.
Тя е там, където всеки от нас я постави.
Тя е там, на площада, когато се възпроизвеждат събитията от априлските дни, и в гърлото засяда една бучка на гордост.
Тя е там, където са приказките на бабите ни за вехти войводи и златни алтъни.
Тя е при това писмо, което да си припомняме.
„Братя!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие,братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков.
Списание Собственик
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=2605