Фойерверки за удавени
Пет години затвор за виновните собственици на язовири, които убиха хора? Не ставайте смешни. Никой никога не е отишъл в затвора, ако е на държавна работа или ако отговаря за държавна или общинска собственост. Нищо няма да се случи, така както никой не беше наказан за наводненията през 2005-а.
Фойерверки за удавените.
Как живеят в Магадан? В Улан Уде и Владивосток как живеят? На минус 40 градуса, от които космите в ноздрите ти замръзват и скърцат. Някъде там във все още съветски Сибир е измерена най-ниската температура – минус 83 градуса. И там живеят хора и децата им ходят на училище.
Как живеят в Индия и Пакистан, където наводненията са всяка пролет? Карат я някак си. А ако ние имахме техните проблеми?
В преспа сняг и в капка вода държавата се удавя
Българите са хора, които повтарят грешките си. По-точно нарочно не се учат от тях поради простата причина, че далаверата ще секне. Далавера бяха парите, дадени за почистване на речните корита. Далавера беше и си остава да имаш язовир – но само когато продаваш рибата или даваш водата на ВЕЦ-овете.
Иначе – за всичко друго държавата трябва да се погрижи.
Убийците на българи през ХХI век са двама – това е корумпираната държава и безотговорният чорбаджия.
Смешни са всички, които се опитват днес да научат името на собственика на избилия язовир „Иваново“.
Или поне името на организацията, която го е стопанисвала. Язовир като горещ картоф – със сигурност ще се окаже по документи ничий. Ако съществуваше държава на място, само за минути щеше да се разбере чия е водата убиец – на военните ли, на общината ли, на частник ли, на арендатор ли – а ето – минават дни и ние още не знаем и не искаме да знаем кого да търсим.
Българите всеки ден пият от една тяхна си, собствена чаша.
Това е чашата на безотговорността и мързела
Всеки ден същата чаша се пълни капка по капка и всеки ден това се вижда от всички – как водата стига до ръба отгоре и всяка капка безотговорност може да е последната преди национален траур. В село Бисер преди година и нещо са писали на „отговорните фактори“, че дигата е несигурна – никой не им обърнал внимание. Препоръчано е от „високо място“ язовирът да се източи, след като не може да се осигури.
Отново никакво внимание. Обърнаха им внимание на тия хора, чак когато същите започнаха да се давят на живо в ефира на телевизиите. И пак на фона на всички зададени въпроси към давещите се нямаше най-важния – хора, кажете на кого е този скапан язовир, не може да не знаете.
Можете с Кугър-и да вадите хора от блатото, а не можете да откриете собственика на една локва. Винаги сме били скъпи на триците и милостиви към политиците и винаги сме били евтини на брашното и евтини за живота си.
Нямаме вече министерство на бедствията и авариите. Сигурно беше правилно да се закрие, защото от там течаха пари към пълноводни далавери на политици от средния и високия ешелон. Но днес трябва да си организираме министерство на оцеляването.
Българската държава не пожела да направи нужното, за да могат българите да работят и живеят живота си – тя всеки ден ги поставя в капана на оцеляването, така щото и последният българин да разбере, че тук не му е мястото.
И това правителство, и то не успя да оправи бакиите отпреди пет-седем години. И то няма да накаже никого – защото така работи системата. Системата е направена масата да оцелява, а единиците да се правят, че се грижат за нея. Всяко наводнение – за три дни, като чудото, което при нас винаги се оказва чудовище. Колко е тази вода, която убива? Един микроязовир.
Колко е голяма Марица? У нас е опасна като реката Ганг. Къде ще се спука следващата стена на българската политическа и чиновническа свинщина? Където даде Господ. Оставени на Бог, българите се давят в собствения си сос – в това, което вече ни се е случвало.
Мартин Карбовски
http://www.standartnews.com
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=4028
Създадено от 
sending...
