Off баня, off кеф
Комуналните къпални останаха градски легенди
Гъста пара, забулени сводове, от които се стичат ритмично едри капки, горещи мраморни нарове и над тях се носи кънтящият напев на теляка. Досущ като имамин в джамия, но като се замисли човек и той духовник в храма на чистотата.
Пръстите на теляка измиват косата на посетителя, а после, като минават по цялото тяло, ако сте били на течение и сте настинали, след тая разтривка сте като новородени. Следват редувания на топла, хладка и леко гореща вода, за да се стигне накрая до ледено канче направо от крана. Райско кътче. В Турция казват на това място Османлъ хамам – за туристите по Егейско море е атракция, за обикновения турчин част от градската култура. При нас е останало вече само като понятие от несъществуваща реалност – градска баня.
При социализма банята си беше място за социални контакти, но и институция, част от догмата за здрав дух в здраво тяло. В първите години на демокрацията забравеният днес първопроходник на чалгата Галин є беше посветил песен. “Ох, баня, ох кеф, селската баня, голям кеф!” пееше лирическият герой. Сега обаче бойлерът е в позиция off (изключено), а родените след 1990-а, за които банята е помещение с размер метър и половина на два, така и не знаят какво е истинско къпане. Ако им се случи да попаднат на баня в турски курорт, изпадат във възторга на първия човек, открил топлата вода.
Издигната в миналото до ранг на институция, сега градската баня и селската є посестрима са само спомен заедно с образа на очукани емайлирани табелки “Пести водата”,
“Къпането трае само един час”
и “Чистотата краси човека”. Че в Шумен чистота е била на почит, говори и броят на баните в града. До 90-те години на миналия век за градски ориентири служат “Баня номер 2” на пазара, “Мъжката баня” на ул. “Васил Левски” и “Сунтура”, залепила гръб до Безистена, най-старата сграда в града. Щъркел на живо в околностите по онова време можело да се види в зоокъта на Кьошковете и на комина на “Баня номер 4” в Дивдядово. Макар и малък, дивдядовският хамам привличал и клиенти от Шумен, защото в града ставали големи опашки в събота и неделя, а на дивдядовчани, подигравани, че са стиснати, им свидели 30 стотинки да се изкъпят.
За най-автентична в Шумен минавала наследената още от турците “Сунтур баня” – хубавата баня. Къпалнята била издържана в стила на днешните Spa & Wellness центрове – с душове, сепарета за къпане с каменни корита и парна турска баня. Сред задължителните аксесоари минавали пещималът – голяма хавлия, покриваща тялото от под мишниците до коленете, дървени налъми с брезентови каишки, пластмасово тасче за поливане с вода, изтривалка “кесе” и сапунерка, естествено.
По-старите шуменци си спомнят, че ходенето на баня не било само хигиенна процедура. Освен за социални контакти хамамът служел и за място за купони и почерпка. На 40-ия ден от раждането им турци и цигани мюсюлмани водели децата си на първа баня, а самото мероприятие било съпроводено с почерпка и песни.
В турски стил била издържана и къпалнята на ул. “Васил Левски”, чиито руини бяха съборени преди години заради строителството на жилищен комплекс. Сякаш за отмъщение сега в чисто новичките апартаменти от тавана тече вода и носи ядове на собствениците. По време на Втората световна война наричали къпалнята “Новата баня”. През ноември 1943 година край Шумен отварят лагер за пленени американски летци.
Водят янките да се къпят до “Новата баня”
Сред датите от историята на лагера обаче фигурира и 24 август 1944 година. Тогава след къпането на американците собственикът на банята подал жалба, че военнопленниците му откраднали тасове и всичките кърпи и хавлии, а случката е включена и в документалната книга за лагера “288 дни край Шумен”. Оказало се, че пилотите отмъкнали надписания инвентар на новата баня за сувенири и спомен от престоя си в България. Заради жалбата се наложило да направят в лагера полева баня.
Като последна крепост на хигиената в Шумен докъм 1994 година остана банята на пазара. В един момент поддръжката на къпалнята се оказала нерентабилна заради поскъпналите вода, ток и горива и “Баня 2” затворила врати. На кметските избори година по-късно едно от най-често срещаните поръчения към кандидатите е отваряне на къпалнята. До 1999 година това не се случва. Тогава цялата сграда е обявена за продажба с търг при първоначална цена от 86 хиляди долара и задължението да се запази предназначението на обекта. Мераклии не се намират и през 2001 година да половин цена – за 43 300 долара, фирмата “Найд” ООД купува обекта за строителен материал, без изискване да се запази като баня и с право на строеж. Сега руините плашат минувачите, а уж имало планове на това място да се вдигне я мол, я голям хотел.
Последни в Шуменско се предадоха баните в община Хитрино. През лятото на 2006 г. за 4300 лева беше продадена изоставената баня в село Каменяк, а в края на годината беше открита и процедура за приватизация на къпалнята във Върбак с начална цена 10 хиляди лева.
Десетки теляци останаха без работа в областта, след като хамамите смениха предназначението си. Във фурна беше преустроена градската баня във Велики Преслав. Сградата беше купена от турска фирма, турците внесоха и техника, но скоро след това фалираха и я препродадоха, а сега според преславяни в банята пекат най-хубавия хляб в региона. Къпалнята в село Хан Крум стана транжорна, в която фирма от Шумен меси кебапчета и кюфтета, а в Златар храмът на хигиената беше превърнат в гъбарник.
За банята в Нови пазар се натискаше църквата -искаха да я правят катедрален храм и дори било отправено специално питане към Светия синод
дали е грях да се направи от баня храм
Светите старци отговорили, че няма проблем. Над мястото обаче тегне грехът на самоубийството. През 1993 година банята била превърната във фитнес център с модерно финландско оборудване. Собственикът є не могъл да си го изплати и се обесил в банята.
Мюсюлманското духовенство не страда от предразсъдъци. В джамия беше преобразувана къпалнята в Браничево. Бившият заместник-кмет на Шумен Сюлейман Бакиев прояви най-голямо творческо и управленско въображение. Докато беше кмет на Каолиново, Бакито отпусна 8 хиляди лева и вместо да ремонтира порутеното кметство на село Дойранци, стегна банята и настани в нея кмета. А какво прави един кмет в банята от шлагера в началото на този разказ ни е срам да споменем.
КРАСИМИР КРУМОВ
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=991
Създадено от 
sending...
