Добротата и ние
Някъде бях чел, че добрината и красотата не могат да бъдат видени и докоснати, но могат да бъдат почувствани само от сърцето. Хубава мисъл наистина, но по-хубаво и по-приятно е когато ти се случи да преживееш добрината.
За мой късмет на 10 септември т.г. съдбата ми изпрати особен случай на изява на добрината в центъра на град Ловеч. Бях на посещение в сградата на ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ, където на гише “Пенсии” ме посрещна красива, усмихната жена, чийто очи излъчваха доброта.
Трогнат от нейното професионално поведение и учтивост реших да й подаря за спомен екземпляр от новата ми книга “СЕКСЪТ И СВЕТЪТ”. Докато пишех посвещението попитах за името на чиновничката. Тя се засмя и каза простичко “Аз съм Цецка”. Беше ми неудобно да питам за фамилното й име, подписах се, подадох книгата книгата, тя ми благодари и аз напуснах сградата.
Прибрах се в с. Катунец (област Ловеч) и след около час в домът ми дотича Чиновничката в Кметството Валерия: “Господин Мотков спешно ви търсят от Пенсионното в Ловеч, ето Ви един телефонен номер, на който трябва спешно да се обадите”. Избирам телефонния номер с особено тревожно чувство и чувам приятен глас: “Петър Мотков ли сте?” Да, казвам смутено аз й питам какво се е случило, за да ме търсят толкова спешно.
“О, нищо особено, само че в книгата, която ми подарихте намерих голяма сума пари, обвити с разписката от банка ОББ на Ваше име. Елате да си ги вземете.”
Нещо ми припари под лъжичката “Господи, значи все още има добри и благородни жени в нашата БЪЛГАРИЯ! Да ти върнат близо хиляда лева, без дори да са ги преброили!? Та нали те просто са й паднали от небето, сега в тази тежка икономическа криза, когато милиони българи едвам връзват двата края?!”
Качвам се на колата, слушам как бръмчи мотора и в главата си въртят мисли за добротата, за красивото чувство към благородната постъпка на Цецка към един непознат клиент. Пристигам, тя ми подава пакетчето с парите и на молбата ми да ми каже имената си, за да мога да й изкажа моята благодарност в най-четения областен вестник “Ловеч-прес”, тя ми казва почти назидателно “Че какво толкоз съм направила? Нали сме хора”.
Били сме хора! А ми се иска да й кажа, че хората сме наистина много, но човеците, като нея с чувство за самоуважение, гражданска отговорност и хуманност, не са чак толкова много. Благодаря ти Цецке, желая ти здраве и дълголетие. Радвам се, че в нашия град има такива ЧОВЕЦИ като Цецка.
Катунец, 11 септември 2012 г. ПЕТЪР МОТКОВ
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=4435
Създадено от admin
на сеп. 15 2012. Част от Новини, Отворени очи.
Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0.
Коментарите и пинг в момента са спрени.
sending...
