Един странен поздрав

Един посланик от Индия пристига в Рим, столицата на Италия, облечен в много странно облекло, което прилича на бял чаршаф, завит около тялото му. Това бил официален тоалет в неговата страна.

На другия ден той посещава Министерството на външните работи, за да връчи акредитивните си писма. На влизане в сградата няколко малчугани го посрещат с неприлични гримаси и жестове, поставяйки палеца на носовете си.

Обиден от тази постъпка на малчуганите, посланикът се оплаква на излезлият да го посрещне министър на външните работи:

– Какво означава този неприличен жест на онези хлапаци, които покатерени на оградата се хилят заболи палци в носовете си?

Министърът, за да замаже случая отговорил:

– Децата са много радостни да Ви видят облечен по този начин, който за тях е много странен, господин посланик, и Ви поздравяват както у нас е прието за високи гости. Но в същото време си мисли “Тези немирници би трябвало да отнесат по няколко шамара, за тяхната вулгарна постъпка и аз ще взема необходимите мерки да бъдат наказани.”

На другия ден посланикът посещава Президента на Републиката и току-що влязъл в тронната зала, където били събрани всички министри и посланиците на чуждите страни от дипломатическото тяло в Италия, той решил да им покаже, че вече знае обичайният начин за официален поздрав и направил наученият от децата  предишния ден жест.

Това предизвикало дипломатически скандал, който довел до изостряне на отношенията между двете страни.

Горното ми беше разказано от г-н Франческо Грациоли, ръководител на отдела “Международни отношения” на CNR (Център за научни изследвания) в Рим. (бел. на автора : В Италия не съществува Академия на науките, а координацията на научноизследователската работа в страната от повече от 120 института се извършва от този център).

За да не остана длъжник на г-н Грациоли, аз му разказах истински случай за посрещането в Сливен на официална индийска делегация :

През седемдесетте години на миналия век в гр. Сливен пристига официална индийска делегация и когато гостите слизат от колите пред сградата на градския комитет на БКП и тръгват към очакващите ги партийни и общински ръководители, от тълпата изкача едно рунтаво цигане (на име Малиндака), затичва се към завитите с чаршафи гости и забива среден пръст в дупето на шефа на делегацията. Човекът помислил, че това е част от ритуала по посрещането и си замълчал.

След завършване на официалната визита, последвало изпращането на делегацията, но ръководителят на същата не бързал да се качва в колата и се наложило кметът на града да отиде да изясни какво става.

На поставеният му въпрос индиецът учтиво отговорил:

– При пристигането ни един гражданин дотича и ми тури един пръст от зад. Аз останах с впечатлението, че това е ритуален жест и сега на тръгване чакам това да се повтори.

Кметът едва не припаднал и смутолевил,  “Че това е било някаква арогантна шега, но той ще издири виновника и ще го прати на превъзпитание в едно много приятно място.”

Делегацията заминала за София, а още същия ден извършителят бил тикнат в затвора, където прекарал няколко “много приятни години”.

От тогава в Сливен се ражда скороговорката с какво е известен градът – “С Хаджи Димитър като войвода, с Милко Димов като колоездач и  с Малиндака като бъзикач”.

Моят разказ предизвика весел смях и закачки от рода “Tytto il mondo e paese”, нещо като “Стават такива работи във всички страни по света”…

                                                      *

Мисля си за подобен странен поздрав на някои “заслужили народни представители”, които се въртят на пета пред съответните политически партии, за да влязат в техните избирателни листи и след кратък престой по банките на заседателната зала и в кафенето на Народното събрание, напускат своите парламентарни групи и се обявяват за независими.

Питам се, те по този начин не слагат ли по един палец отзад на  своя довчерашен благодетел, благодарение на когото те са били избрани за народни представители и по един палец на своите избиратели?

Очевидно Конституцията трябва да се промени! Ако се съгласим, че преходът към неизвестното е завършил, значи и Конституцията на прехода трябва да се промени. Това не е толкова трудно. Трудно и почти невъзможно е да се промени съзнанието на т. нар. “Независими народни представители”.

Просто да има правила, които да не им позволяват да изтриват от съзнанието си чувството за отговорност пред тези, които са ги избрали. Един такъв текст в Новата конституция би заместил значението на странните поздрави, които ежедневно ни изпращат някои самозабравили се “държавни мъже”.

Ако продължаваме да сме “електорат”, който се купува за една бира и две кебапчета, непрекъснато ще живеем с усещането за онзи “странен поздрав”.

 ПЕТЪР МОТКОВ

социални бутони

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=3941

Създадено от admin на ян. 2 2012. Част от Новини, Отворени очи. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.